За творчеството

Св. Софроний (Есекски)

Христос е мярката за всички неща: временните и вечните, божествените и човешките. По тази причина всичко, което имам намерение да пиша тук, ще изхожда от съзерцаването на Христа – Богочовека. Нашата християнска антропология не трябва да носи отвлечен характер, но непременно трябва да служи за фундамент на целия ни живот в Бога, и аз съм готов да нарека тази антропология аскетическа.

Многостранен е Божият образ в човека. Един от неговите аспекти е творческата сила, която се проявява в различните области на културата от всякакъв вид – цивилизацията,изкуството, науката. На първозданния е била дадена заповед при въвеждането му в природния свят – да го обработва и да го пази. (Битие 2:15). Природният свят е устроен така че човек е изправен пред необходимостта да решава непрестанно по творчески начин възникващите пред него проблеми. Но изброеното от мен не изчерпва целия човек. Порай производството на всичко, от което човек се нуждае за да запази живота си на Земята, той се издига от тези низши форми към по-съвършени: духовните, трансцендиращите всичко видимо и временно. Във временен план творческата способност е насочена надолу към земята, за да организира природните дадености по начин, който съответства на човешките потребности и нужди. В този случай целта се постига в рамките на неговите природни способности. Във втория случай творчеството е насочено към висшия свят, където едните естествени дарования на човека не са достатъчни.

Като персона, човекът притежава свобода на волята. Тази свобода не се изразява във възможността от нищото да сътворява нещо напълно ново, което не е съществувало никога преди, а в конвергенция (съгласуваност) с волята на Бога, действителният Творец или дивергенция – (отклоняване и дори отхвърляне) на Неговата воля.

Божията тъга

Ик. Емил Паралингов

Кой не знае евангелския разказ за възкресяването на Лазар (Йоан 11: 1 – 45)? Наистина, преди него Господ Иисус Христос възкресил сина на наинската вдовица и дъщерята на Иаир (вж. Лука 8:41-56), но случаят с Лазар е друг. По свидетелството на св. ап. Йоан Богослов: „сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена“ (Йоан 11:39). Това означава, че тялото на брат ѝ е започнало да се разлага и ако се вдигне покриващият гробната пещера камък, цялото зловоние на разлагаща се плът ще излезе навън. Но Христос, „Хлябът на живота…“ (Иоан 6:48), отговорил на предупреждението ѝ така: „Не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Иоан 11:40).

И ето какво виждат Марта и Мария, и всички които са с тях. Как „Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи“ (Иоан 11:41- 44).

Към вярата, историята и себе си – Поклонническо пътуване на преподавателите от катедра „История и Археология“ на ПУ до българския светогорски манастир „Св. Георги Зограф“ (Пътепис))

Димитър В. Димитров

На избрания войвода и победоносец Георги да съставим похвала като на наш ходатай и бърз помощник. А ти, великомъчениче, като имаш дръзновение пред Господа, освободи ни от всякакви беди, за да ти казваме: Радвай се, Георгие, велики победоносче.

(Акатист на св. великомъченик Георги Победоносец, Кондак 1)

Навръх празника на Независимостта, под палещите лъчи на последните летни дни на 2018 г., със значимата логистична подкрепа на ректорското ръководство и с личното участие на помощник-ректора Румен Киров, група от 12 души от Пловдивския университет, сред които 9 преподаватели от катедра „История и археология“, се отправихме на поклонническо пътуване до българската светогорска обител „Св. Георги Зограф“. Водени от ръководителя на катедрата доц. Георги Митрев и от главния вдъхновител и организатор на пътуването доц. Пламен Славов, преминахме през Стагира, родното място на Аристотел, спуснахме се покрай канала, прокопан по нареждане на персийския цар Ксеркс 1 (486 – 465) в северната част на полуостров Атон, и достигнахме по суша до пристанищния град Урануноли, разположен на западния бряг на Атонския ръкав на Халкидическия полуостров. От поклонническото бюро в града всеки от нас получи своя личен „диамонитирион“ – специална виза за достъп до Света гора. После се придвижихме до намиращия се в непосредствена близост пристан на Урануноли, откъдето се качихме на борда на препълнения с монаси и пилигрими от целия православен свят кораб, – носещ името на прочутия Химн във възхвала: на Божията майка и на едноименната чудотворна икона „Достойно ест“, която се съхранява в Карея, столицата на Атон. Около 10 часa отплавахме към „Градината на Пресвета Богородица“, както още е известна недостъпната за създания от женски пол Света гора Атонска. Пред нас като истински ориентир – и географски, но и духовен, в своята привидна непристъпност се извисяваше в синевата като (мета)физическа лествица между земната твърд и небесната необят връх Атон (2033 м). След близо едночасово пътуване по гладкото като тепсия лазурно море, корабът ни, който бе ескортиран и огласян през цялото време от ято кръжащи изгладнели чайки и гларуси, акостира на „Арсаната“ (пристанището) на „Св. Георги Зограф“, който е втора спирка по маршрута на ферибота след Хилендарския манастир.

Духовно-просветното дело на светите братя Кирил и Методий и християнската култура в България

Доц. Костадин Нушев

На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолно и просветителско дело. В този ден, според църковната традиция, ние се обръщаме към духовните първоизвори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици в Моравия и България дава на славянските народи светлината на Евангелското слово, чрез писменост на роден и разбираем език, и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите.

Богослужебната прослава и молитвеното възпоменание на светите братя има за нас българите смисъла и значението и на непрестанно възвръщате към първоизворите на Кирило-Методиевото дело и постоянно утвърждаване в заветите на първоучителите. Защото духовно-просветната и спасителната мисия на Българската църква през вековете винаги е била свързана изконно и неразривно с делото на славянските пъроучители, а верността към духа на тяхното евангелизаторско дело е определяла насоките на църковното служение за благото на народа и за спасението на духовните ѝ чеда.

 

Св. Лука Войно-Ясенецки: Слова за страданието. Слово първо

Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Сърцата ви потръпнаха от страшното сказание за кръстната смърт на Спасителя, което прочетох. Това е нужно и вам полезно, та всякога сърцата ви потръпват, колчем се взирате в Христовия кръст или го спомняте.

Помнете гнусните и страшни образи на богоубийците: първосвещеници, книжници и старейшини (за които говорих предишната неделя). Отвърнете сърцата си от предателството срещу Господа Иисуса Христа, сторено от Неговия собствен ученик, като от нещо най-гнусно, най-непоносимо за човешкото сърце, най-страшно, съществувало някога на този свят.

О, Господи! О, Господи, как страшно е това! Ученикът, апостолът да предаде на смърт своя Господ. Навярно неведнъж ви е гнетил въпросът как е възможно, защо Господ Иисус, Всезнаещият Бог, избира Иуда сред дванадесетте апостоли? Нали е знаел, знаел е Той що за човек е Иуда, знаел е, че ще Го предаде!

Новомъченикът от Чепеларе

Недялка Петрова

Още при влизането в притвора на Божия храм „Св. Атанасий“ в родопския курортен град, виждаме на стената вдясно ликовете на свещениците, служили тук през годините. Между тях е портретът и на един от най-почитаните свещенослужители в Чепеларе – отец Евстатий Янков. Енориашите са убедени, че техният любим пастир е сред Божиите светии и техен небесен закрилник. Помнят и разказват за живота и делото му с особено почитание, много обич и чисто човешко състрадание. Бедата е, че хората, които го помнят, остават все по-малко, и ако не се запише това, което все още се разказва за него, ще потъне в забвение.

Съдействие на бежанците от Украйна

Храм „Св. Параскева“ – Пловдив и енориаши оказваме всякакво съдействие на бежанците от Украйна и имаме възможност за настаняване. 

Възкресяващата сила на прошката

Ик. Емил Паралингов