Житие на светия наш отец Амвросий, епископ Медиолански

Свети Амвросий бил син на велможата Амвросий, римския наместник на Галия и на другите западни страни. От любов към сина си този велможа го нарекъл със същото име, което сам носел.

Още в бебешката възраст на светеца имало предзнаменование за това, каква духовна сладост ще достави той някога на Христовата Църква. Веднъж през деня повитият в пелени младенец Амвросий лежал на открито и спял с отворени уста. Изведнъж долетял рояк пчели, кацнал върху младенеца, покрил лицето и устата му, и можело да се види как пчелите влизали вустата на младенеца и излизали, оставяйки меда си върху езика му. Като видяла това, кърмачката искала да прогони пчелите, тъй като се бояла, че ще причинят вреда на бебето. Но бащата на Амвросий, пред очите на когото ставало това, спрял кърмачката, тъй като искал да види как ще завърши това чудо. Не след дълго пчелите се вдигнали и отлетели. Бащата на младенеца ѝ рекъл: „Ако това дете порасне, ще бъде велико сред хората“.

Така още в младенческите години на Своя раб Господ вече показвал, че над него ще се сбъднат словата на Писанието: „Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита“ (Притчи 16:24). Защото роякът пчели изобразявал тези услаждащи поучения и писания на свети Амвросий, с които той съграждал духовни медени пити, веселящи сърцата на хората и повдигащи ги от земята към небето.

За творчеството

Св. Софроний (Есекски)

Христос е мярката за всички неща: временните и вечните, божествените и човешките. По тази причина всичко, което имам намерение да пиша тук, ще изхожда от съзерцаването на Христа – Богочовека. Нашата християнска антропология не трябва да носи отвлечен характер, но непременно трябва да служи за фундамент на целия ни живот в Бога, и аз съм готов да нарека тази антропология аскетическа.

Многостранен е Божият образ в човека. Един от неговите аспекти е творческата сила, която се проявява в различните области на културата от всякакъв вид – цивилизацията,изкуството, науката. На първозданния е била дадена заповед при въвеждането му в природния свят – да го обработва и да го пази. (Битие 2:15). Природният свят е устроен така че човек е изправен пред необходимостта да решава непрестанно по творчески начин възникващите пред него проблеми. Но изброеното от мен не изчерпва целия човек. Порай производството на всичко, от което човек се нуждае за да запази живота си на Земята, той се издига от тези низши форми към по-съвършени: духовните, трансцендиращите всичко видимо и временно. Във временен план творческата способност е насочена надолу към земята, за да организира природните дадености по начин, който съответства на човешките потребности и нужди. В този случай целта се постига в рамките на неговите природни способности. Във втория случай творчеството е насочено към висшия свят, където едните естествени дарования на човека не са достатъчни.

Като персона, човекът притежава свобода на волята. Тази свобода не се изразява във възможността от нищото да сътворява нещо напълно ново, което не е съществувало никога преди, а в конвергенция (съгласуваност) с волята на Бога, действителният Творец или дивергенция – (отклоняване и дори отхвърляне) на Неговата воля.

Божията тъга

Ик. Емил Паралингов

Кой не знае евангелския разказ за възкресяването на Лазар (Йоан 11: 1 – 45)? Наистина, преди него Господ Иисус Христос възкресил сина на наинската вдовица и дъщерята на Иаир (вж. Лука 8:41-56), но случаят с Лазар е друг. По свидетелството на св. ап. Йоан Богослов: „сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена“ (Йоан 11:39). Това означава, че тялото на брат ѝ е започнало да се разлага и ако се вдигне покриващият гробната пещера камък, цялото зловоние на разлагаща се плът ще излезе навън. Но Христос, „Хлябът на живота…“ (Иоан 6:48), отговорил на предупреждението ѝ така: „Не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Иоан 11:40).

И ето какво виждат Марта и Мария, и всички които са с тях. Как „Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи“ (Иоан 11:41- 44).

НАПРЕД