Православният светоглед

Лекция на йеромонах Серафим (Роуз), изнесена по време на св. Германското поклонничество през август 1982 година в св. Гетсиманска обител в Платина, Калифорния

Преди да започна доклада си, искам да се спра на въпроса защо е толкова важно човек да притежава православен светоглед и защо днес е много по-трудно да го придобиеш, отколкото е било преди.

През изминалите векове, например в Русия през XIX век, православният светоглед е бил част от православния живот и намирал всеобща подкрепа. Не съществувала необходимост за него да се говори като за нещо отделно – всички живеели по православному в съгласие със заобикалящото ги православно общество. В много страни самото правителство изповядвало православието: то било център на обществена дейност и сам царят или владетелят исторически бил първият правосалвен мирянин, чието задължение било да дава на поданиците си пример за християнски живот. Във всеки град имало православни църкви и в много от тях службите се извършвали ежедневно сутрин и вечер. Манастири имало във всички големи градове, в много от по-малките градове и извън техните предели – в свелата, в отдалечените и пустинни места. В Русия имало повече от хиляда официално зарегистрирани манастира без да се броят другите църковни общини. Монашеството било общоприета и призната част от живота. И наистина, в повечето семейства поне един – братът или сестрата, чичото, дядото, някой роднина – бил монах или монахиня, без да споменаваме за другите примери на православен живот – странници и Христа ради юродиви. Целият начин на живот бил проникнат от Православието, център на което, естествено, било монашеството. Православните обичаи били част от православния живот. Повечето повсеместно четени книги били православни. Самият всекидневен живот бил за повечето хора труден: налагало им се много да работят, за да преживеят, надеждите за живот не били големи, смъртта не била рядкост – всичко това подкрепяло учението на Христос за реалността и близостта на другия свят. При такива обстоятелства да живееш по православному означавало да имаш православен светоглед и необходимостта да се говори за това била малка.

Сега всичко е променено. Нашето православие е островче сред света, който живее по съвършено различни принципи и с всеки изминат ден тези принципи се променят към по-лошо, все повече ни отчуждават от него. Много хора са подложени на изкушението да разделят живота си на две категории: всекидневния живот на работното място, със светските приятели и светските дела, и православието, съгласно което живеем всяка неделя и рпез другите дни от седмицата, когато имаме време за това. Но ако се вгледаме по-внимателно, кръгозорът на такъв човек често представлява странна комбинация от светски и християнски ценности, които по своята същност не са съвместими. Целта на този доклад е да покаже как днешните хора могат да направят светогледа си по-ценен, да го направят изцяло православен.

Православието – това е начин на Живот. Ако не живеем по православному, ние просто не сме православни, независимо от това, към каква вяра формално принадлежим. Животът в съвременния свят стана много изкуствен, много неопределен, много объркан. Православието, разбира се, има свой Живот, но и то не е толкова изолирано от живота на заобикалящия го свят и затова животът на православния християнин, даже когато е наистина православен, не може, така или иначе, да не го отразява. Някаква неопределеност и обърканост са се промъкнали днес дори и в православния живот. В този доклад ние ще се опитаме да разгледаме съвременния живот, за да разберем как по-добре можем да изпълним християнските си задължения, да водим духовен живот дори в тези ужасни времена и да имаме православен поглед върху своя начин на живот, който ще ни позволи в днешните условия да оцелеем и да съхраним вярата си в нейната пълнота.

Животът днес стана ненормален

Светите отци – истинският път към християнството

Йеромонах Серафим (Роуз)

доклад на йеромонах Серафим (Роуз)

Помнете Вашите наставници, Които Ви са проповядвали словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им… Не се увличайте от разни и чужди учения… (Евр. 13:7-9)

Никога не са се появявали толкова много лъжеучители както в нашия нещастен 20-ти век, толкова богат на технически дреболийки и толкова беден откъм дух и мисъл. Днес всяко мнение, дори най-безумното и съзнателно отхвърлено от всички цивилизовани хора, има своята идеология и своя учител“. Някои учители идват, обещавайки или проявявайки „духовна сила“ и извършват лъжливи чудеса, като например окултистите и харизматиците (т.е. петдесятниците), но болшинството съвременни учители ен са способни да предложат нищо освен лошо сварена каша от идеи, взети някъде от тавана или от някакъв днешен самозван „мъдрец“, който знае повече от всички древни, просто, защото живее в нашите „просветени“ времена. В резултат на това съществуват хиляди различни философски направления, а в „християнството“ – хиляди секти. Как да намерим истината във всичко това, ако въобще е възможно да я намерим в нашите най-объркани времена?

Има едно единствено място, Където можем да намерим извора на истинското учение, произлизащо от Самия Бог. Избор, Който не е отслабнал през изминалите Векове, а е вечно актуален и общовалиден за всички, които учат истината за Бога и Който сочи пътя на всички, които пият от него. Това място е Православната Хрустова църква. Изворът е благодатта на Светия Дух, а истинските учители са проповедниците на Божието учение, произлизащо от този източник – Светите Отци на Православната Църква.

Проповед на Петдесетница

Въоръжете се със свещен гняв и не грешете. Проповед на Петдесетница

Св. Лука Симферополски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях. Той, Дух Свети дойде в света, за да изпълни обещанието на нашия Господ Иисус Христос: няма да ви оставя сираци, а ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя (Йоан 15:26). И Светият Дух осветил земята ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слязъл върху апостолите. Но как слязъл? Видимо, във вид на огнени езици. Никога повече Светият Дух не слязъл по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било необходимо да слезе върху светите апостоли във формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светци; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие бе утвърдено по целия свят. Те са първите проповедници на евангелието, първите, които донасят светлината Христова в света. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той направил огнени и сърцата и умовете им, осветил ги и ги просветил, направил така, че да си спомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им дал сили, така че да могат да приведат целия свят до Христа.

Мандамадос – домът на св. архангел Михаил

Презвитера Анна Паралингова

„На много места по света се почита паметта ми, но Мандамадос е моят дом“ –

Това били думи на самия св. архангел Михаил, когато се явил на млад мъж от Атина със заповед да отнесе меч в манастира му край с. Мандамадос на о. Лесвос (Митилини).

И наистина, благочестивите поклонници, дошли тук, усещат с цялото си сърце и душа, че се намират на особено място – неизчерпаем извор на благодатни чудеса, непресъхващ дори до днес, и според силата на вярата, умножаващи се за прослава на Божието свято име.

Чудотворната релефна икона на св. архангел Михаил от манастира „Таксиархи“ (Св. Архангели) край Мандамадос е известна в целия гръкоезичен православен свят. Тя е релефна и уникална по своя вид, защото е моделирана от глина, която е замесена с кръвта на осемнадесет монаси, посечени от сарацински пирати в далечния Х век. Преданието е запазило жива историята за създаването на иконата.

От Края на IХ до Края на ХI в. сарацинските пиратски нападения били непрестанни по островите на Византийската империя. Пиратите бши „ужасът“ на островното население, плячкосвали, грабели и убивали необезпокоявано. Отвличали мъже, жени и деца, а после ги продавали в робство по богатите тържища на Изтока… Пирати, предвождани от някой си Ширхан, отдавна имали желание да нападнат и ограбят манастира на св. Архангели, но опитите им били неуспешни. Манастирът бил като непревземаема крепост: с високите си каменни стени, здрава порта и кула. Още повече, че и монасите били смели и винаги давали силен отпор на пиратските нападения. Затова предводителят им Ширхан, воден от желание за мъст и амбиция да разори светата обител, измислил коварен план.

След дългата студена зима, когато пиратите се били оттеглили, за да се подготвят за нови нападения, а монасите били съсредоточени в подготовката за предстоящата Велика Четиридесетница, настъпил подходящият момент за изпълнение на този план. Пиратите дошли и се укрили около манастира, очаквайки влизането на монасите в манастирския храм за началото на бдението.

Малко след ударите на Клепалото, канещо братята в храма, пиратите прехвърлили стените и изненадващо нападнали нищо неподозиращите монаси. Безмилостно ги посекли вътре в църквата.

Истината е живот

Отец Джеймс Гиргис

В съвременното ни общество се полагат старателни и организирани усилия да се компрометира представата за абсолютна или обективна истина и това започва още от университета. Обаче в живота на християнина не съществува нещо по-важно от абсолютната истина. Истината ние не разглеждаме като понятие, философия или идеология, а казваме, че е Човек. Господ Иисус Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6).

Днес отбелязваме паметта на светите отци от Първия вселенски събор, свикан в Никея през 325 г. сл. Р. Хр. под егидата на Византийския император св. Константин Велики. Този събор се провежда, за да се занимае с един определен спор, разтърсил Римската империя, породен от учението на свещеник на име Арий. Последният оспорил действителната личност на Иисус Христос. Днес ние спорим и разгорещено се разграничаваме един от друг по политически въпроси и по неща, които в крайна сметка са без значение обаче тогава този въпрос наистина е бил от колосална важност… и също от такава важност е и отговорът на този въпрос. Истината имала значение, независимо дали е била удобна или неудобна, дали е била сама или подкрепена от тълпата.

В литургийното Евангелие за Неделя на св. Отци от Първи Вселенски събор, Господ Иисус Христос казва: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Йоан 17:3). По думите на нашия Господ, познанието за Бога е най-важната цел в живота на човек. Познаването на Бога е до голяма степен това, към което сме призвани, за което сме създадени. Познавайки Бога, ние познаваме Този, който Е, Вечно съществуващия, ние придобиваме нещо от Неговото съществуване, откриваме безсмъртието.


Житие на преподобния наш отец Серапион Синдонит

Живеел в Египет един старец на име Серапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало.* От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко Евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали „безстрастен“. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали:

– Защо плачеш, отче?

Той им отвръщал:

– Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже.

Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатството – душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий.

Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един – хляб; друг – зеленчуци; и го успокоявали.

– Вземи поне това, братко, и не скърби за изгубеното богатство, защото Бог може да ти го върне.

А старецът отговарял:

– Амин! Амин!

Обяснение на 28-мо правило на Пето-шести вселенски събор от св. Никодим Светогорец

В тези дни на всеобщо напрежение заради разпространението на вируса SARS-Covid-19 в нашата страна Гърция (а също и в България – бел. пр.) бяха предизвикани множество реакции по въпроса дали църковната йерархия следва да изрази конкретна позиция за начина на причастяване на вярващите с Пречистите Тяло и Кръв Господни.
Чуха се различни мнения, които сега няма да анализираме. Със сигурност нямам чувството, че разсъжденията и предложенията, произлизащи от широкия кръг на журналистите и политиците оказват някакво въздействие. Разбира се дори предложения, основаващи се върху богословски доводи, е факт, че са „скалъпени“ с цел безплодно тиражиране на информацията за вътрешна консумация, с нищожно влияние върху Тялото на Църквата.

Проповед на 25 май – 3-то намиране честната глава на св. Йоан Кръстител

Св. София Клисурска – една съвременна светица

Архимандрит ПОРФИРИЙ, игумен на м-р „Св. Йоан Предтеча“, Верия

Светият Синод на Константинополската Вселенска патриаршия на заседанието си от 04.10.2011 г. причисли към лика на светците на Православната църква преподобна София /Хотокуридо/ от с. Анарахи, Гърция.

Ще разкажем на благочестивите читатели за живота на една представителка на жените подвижнички, работили на многоскръбния Христов виноград – светата Му Църква. Но в този подвиг „няма мъж или жена“ (срв. Гал. 3:28), защото няма значение как се надмогва човешката природа, а това, че борбата, венецът и Подвигоположникът са едни за всички тях, и от рода в род се обновяват начинът и средствата за „издигането до небесата“.

Преподбна София /Хотокуридо/, във велика ангелска схима получи името монахиня Миртидиотиса.

Манастирът в Клисура, Гърция

Манастирът „Рождество Богородично“, в който се подвизавала преп. София Понтийска, се намира между селата Варико и Клисура, в източните склонове на планината Мурики, епархия Кастория. В настоящия си вид манастирът е построен в края на ХVII или началото на XVIII век. Ктитор е йеромонах Исайа Пистас от светогорския Иверски манастир. Сградата на Католикона (съборния централен храм), посветен на Рождество Богородично, е претърпяла множество промени, като например изградането на купел през 1911 г. В южното крило има параклис на свв. Константин и Елена. Чудотворна е голямата манастирска икона на Рождество Богородично. Също така и иконата „Пресвета Богородица с младенеца“, намираща се на отделен проскинитарий, поставен в северната страна на прекрасния дърворезбен иконостас, която е обдарена с много кандила и дарове от вярващите. В северозападната част на манастира се намира гробищният храм, посветен на Отсичане честната глава на Кръстителя, в който има и чудотворно аязмо.

На изток, в гората над манастира се намира местността Света Троица, място за уединение и подвизаване на неизвестен нам аскет, може би на самия манастирски ктитор, подобно на много аналогични случаи. Днес трета по ред игуменка на манастирското сестринство, след майка Доротея и майка Анисия, е майка Ефремия. Сестринството се състои от пет монахини и една послушница.

Личният кръст като средство за живот в Христа

В неведомите пътища на промислителната премъдрост Божия, тварната природа на човека се подготвя за вечния живот и непоклатното безстрастие посредством личния кръст, който въздигнат в духовно кръстоносене, става едно с Кръста Христов. Накратко сега ще разгледаме три начина, по които Бог използва личния кръст, за да направи от човека участник в Своя живот. Целта ни е да стане ясно какво следва да бъде отношението на човека към личния му житейски кръст, за да го превърне в свое мощно оръжие за спасение.

Личният кръст като средство за духовна бодрост

Великата сила на делото на покаянието, което се осъществява през целия съзнателен земен живот на християнина, се крие не само в това, че то е неотменима предпоставка за приемане на Божията благодат, но и в неговата абсолютна необходимост за запазване на тази благодат. Свети Григорий Палама казва, че покаянието е „начало, средина и завършек на гражданството в Христос“. То е необходимо, за да може не само външно, фарисейски, да сме в преклон пред Кръста, а мистагогично да бъде преживяна струящата от него нетварна енергия, т.е. да се усвява очистващата, просвещаваща и обожествяваща сила Божия. И именно за да не може човек да се отклони от този спасителен път на живот в покаяние, тук идва на помощ страданието на личния кръст, използван сега от Божия промисъл като средство за бодрост, което да ни държи в трезвост и будност на ума.

Проповед на 4 Неделя след Пасха – на Разслабления

Старецът Софроний рече: Всяка Божествена Литургия е Богоявление

Митрополит Йеротей /Влахос/

Христос отслужил Божествената Литургия веднъж и това продължава във вечността. Неговото божествено човешко естество ни се яви чрез Божествената Литургия. Ние познаваме Христос единствено в Божествената Литургия. Божествената Литургия, която служим, е същата Божествена Литургия, извършена от Христа по време на Тайната вечеря на Велики Четвъртък.

Главите от 14-та до 16-та от Евангелието на Йоана са Божествена Литургия. И тъй чрез Божествената Литургия ние разбираме Свещеното Писание.

Ранната Църква е живяла без Новия Завет, но не без Божествената Литургия. Първите ръкописи, първите записани химни са в Божествената Литургия.

В Божествената Литургия ние живеем Христос и разбираме словото Му.

Както Христос очисти Своите ученици със словото Си и им каза: „Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал (Йоан 15:3) и уми краката им с вода, тъй и в първата част от Божествената Литургия Той ни очиства, за да можем по-късно да пристъпим към Неговата трапеза на любовта.

Целта на Божествената Литургия е да ни даде Христос.Тя ни учи на етика – етиката на смирението. Както Христос пожертва Себе Си, тъй и ние трябва да жертваме себе си. Примерът на Божествената Литургия е пример за велико смирение и „понизяване на Бог за всички нас. В Божествената Литургия ние се опитваме да се смирим, защото чувстваме, че тук е Смиреният Бог.

Всяка Божествена Литургия е Богоявление. Явява се Тялото Христово. Всеки член на Църквата е икона на Царството Божие.След Божествената Литургия ние трябва да продължим да изобразяваме Царството Божие, като пазим Господните заповеди. Славата Христова е в това всеки член да принесе плод. Той обяснява това със словото Си: „С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод(Йоан 15:8).

Божествената Литургия се извърши веднъж и завинаги. В нея има вечност. Всеки път, когато се отслужва Божествената Литургия, ние се въздигаме до висотата ѝ. Ако успеем да съпреживеем Божествената Литургия, тогава ние ще разберем величието ѝ, както се случило със св. Серафим Саровски, който видял ангели да влизат в храма по време на Малкия вход. Ние просто присъстваме на Божествената Литургия, защото не я съпреживявяме, и това състояние продължава до момента, в който я съпреживеем.

Ние православните живеем Христос в Божествената Литургия или по-скоро Христос живее в нас по време на Божествената Литургия. Божествената Литургия е дело Божие. Казваме „време е Господ да извърши. Това означава, че е време Бог да действа. Христос извършва, а ние живеем заедно с Христа. Божествената Литургия е начин да познаем Бога и начин Бог да ни бъде явен.

Проповед на 5 май – Празнична вечерня на Гергьовден

Житие на св. мчк Лазар Български

Св. мчк Лазар Български


Написано от йеромонах Никифор Хиоски

Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км. от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.).

Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът ѝ, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна да намери пастира, за да го убие. Но понеже не го познаваше, преби вместо него съдружника му, обаче не до смърт, поради което онзи не умря. А като узна после от жена си (по белезите, които ѝ описа), че не е набил нейния оскърбител, и виждайки, че битият не е умрял, размисли, че е възможно той да го привлече под съд, тъй като беше съвсем невинен и неотговорен. Боейки се от това, варваринът подбуди сродниците на жена си да отидат и да опишат в съда насилието и дързостта на християнина, за да защитят честта ѝ, та да не остане поругана тяхната родственица, сякаш доброволно е извършила прелюбодеяние. Лазар узна за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се, и каква клевета е измислила. Но му се видя недобро да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си остана при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята подновиха клеветата и обвинението пред агата, който веднага изпрати да доведат Лазар и бития негов съдружник. После доведоха и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития агарянинът беше оправдан, защото в желанието си да отмъсти на оскърбителя на своята жена, го набил по погрешка, понеже не го познавал. А цялото обвинение и „престъпление“ се стовари върху Лазаря.

Проповед на 3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици

ЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ ВИТАЛИЙ МОНАХ

Паметта му се чества на 22 април.

По времето, когато светейшият партриарх Йоан Милостиви заемал александрийския патриаршески престол, в Александрия дошъл един монах от манастира на преподобния Серида, на име Виталий. Този монах имал шестдесет години от рождението си и бил избрал такъв начин на живот, който за хората, които виждат само външното у човека, изглеждал нечист и греховен, но на Бога, Който гледа вътрешното и изпитва човешките сърца, бил угоден и благоприятен; този старец, който искал тайно да обръща грешниците и нечестивите хора към покаяние, според хорското мнение бил грешник и нечестивец. Той бил направил списък на всички блудници, които живеят в Александрия, и за всяка от тях се молел особено усърдно на Бога Той да я отклони от грешния живот. Старецът се наемал на работа в града и за своя труд от сутрин до вечер взимал по дванадесет медни монети. За една монета си купувал боб и го изяждал по залез слънце, защото по цял ден, докато работел, постел; след това отивал в блудилището и давал останалите пари на някоя от блудниците, като казвал:
– Умолявам те, за тези пари се опази през цялата нощ в чистота, без да вършиш с никого грях.
Казвал така и се затварял с нея в стаята. Тя заспивала на леглото си, а старецът, изправен в ъгъла, по цяла нощ оставал без сън, тихо четял псалмите на Давид и до сутринта се молел за нея на Бога. На сутринта, като си тръгвал, с клетва я умолявал на никого да не казва за постъпката му.

Дълго време правел все това – по цял ден се трудел в пост, а нощем влизал при блудниците и оставал без сън на молитва. Всяка нощ влизал при различна, докато обиколи всичките, и започвал пак от първата.

Ние няма да направим света по-добър

Прот. Стивън Фрийман

В свои публикации съм писал за различните аспекти на проекта на модерността. Това е светът, в който живеем. Неговите идеи и допускания влизат в ума ни като във вкъщи, без критическия преглед, на който подлагаме непознатото. Ние сме модерни.

Обаче Евангелието не е модерно и немалка част от представите на модерността са противоположни на това, на което учи Евангелието. Затова е нужно, като част от хигиената на ума ни, да подходим разсъдително и разгледаме и поставим под въпрос допусканията на света, в който живеем, за което и сме предупредени от Апостола: „И недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.“ (Рим. 12:2)

Проектът на модерността вярва в прогреса. Вярва и е крайно отдаден на идеята, че нещата вървят напред и се подобряват. Както микрочиповете стават все по-малки, по-бързи и по-евтини, така също и светът става по-добър, по-напреднал, по-цивилизован, по-свободен, по-справедлив, по-богат, здрав, умен и мъдър. Ние взимаме за даденост това, че знаем повече и разбираме повече от онези, които са били тук преди нас. Ние сме целта на всичко, което ни предшества.

Проповед на 2 Неделя след Пасха – Томина

Страданието на свети свещеномъченик Артемон

През царуването на Диоклетиан възникнало страшно преследване на християните: по всички градове и области на римската държава били разпратени мъчители, за да принуждават християните да принасят жертви и да се покланят на идолите, а които се противопоставят, да бъдат подлагани на наказания и смърт. Такъв едни пратеник, на име Патрикий, пристигнал в Лаодикийската област, където незабавно пристъпил към изпълнение на царската заповед. Още преди да дойде Патрикий, Лаодикийският епископ, блаженият Сисиний, научил за скорошното му пристигане и съпроводен от светия презвитер Артемон и няколко християни проникнал през нощта в капището на богинята Артемида и изгорил всички идоли, като предварително ги строшил. След това се върнал в своята християнска църква, която била на разстояние един час път от града, извършил обичайното богослужение и се обърнал към верните с такива наставления:

– Деца мои, носят се слухове, че към града се приближава антихрист, за да избие християните. Не бойте се, за да не може нищо – нито огън, нито меч, нито зверове, нито някакви други страшни смъртни наказания – да ви отлъчи от любовта Христова.


Правила за благочестив живот

Архим. Серафим Алексиев

из Съчиненията на Костромски митрополит Платон

Принуждавай себе си винаги да ставаш рано и в определено време. Без особена причина не спи повече от седем часа. Сутрин, веднага щом се събудиш от сън, издигни мисълта си към Бога и благоговейно се прекръсти, като си помислиш за Господа Иисуса Христа, разпнат и умрял на кръста заради нашето спасение. После, без да се бавиш, стани, облечи се и не си позволявай да се отпуснеш и дълго да лежиш в леглото. Обличайки се, помни, че ти се намираш в присъствието на Господа Бога и на твоя ангел-хранител. Припомни си за грехопадението на Адам, който чрез греха е лишил себе си от одеждата на невинността и моли Господа Иисуса да ти дарува благодат да се облечеш в Него. След това побързай да прочетеш утринните молитви. Като преклониш колене, моли се внимателно, благоговейно, както подобава, когато се намираш пред погледа на Всемогъщия. Моли Го да ти даде вяра, надежда и любов, благословение за започващия ден и сили благодушно да посрещнеш всичко, което ще Му бъде угодно да ти изпрати или да допусне и да понесеш всички тежести, беди, смущения, напасти, скърби и болести на душата и тялото от любов към Иисуса Христа. Реши твърдо да вършиш всичко заради Бога, всичко да приемаш от отеческата Му ръка.

Всяка сутрин поне четвърт час посещавай на кратък размисъл за истините на вярата, особено за непостижимото тайнство на въплъщението на Сина Божий и за страшното Негово второ пришествие, за ада и рая. Мисли си: може би това е последният ден на моя живот и всичко прави така, както би го направил, ако трябва да застанеш пред Божия съд. Благодари на Господа, че те е запазил през изминалата нощ, че си още жив и не си умрял в греховете си. Колко хора през тази нощ са застанали пред страшния Божи съд!

Проповед на 23 април – Светли четвъртък. Св. мчк Лазар Български

Житие на свети свещеномъченик Ипатий Чудотвореец, епископ Гангърски

byzantineicons.ro

Великият Божий угодник свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония (малоазийска област, бел.ред.), бил един от триста и осемнадесетте свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики (от 324 до 337 г., бел.ред.) в град Никея*. Тук заедно с останалите свети отци, изпълнен с Дух Свети и въодушевен от ревност към Православието, той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема.

Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката.

Проповед на 21 април – Светли вторник

Пасхално слово

Св. Йоан Златоуст

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, да се наслади от туй хубаво и светло тържество, то ест от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа благостта си към рода човешки и премъдростта Си в изкуплението му от вечната погибел и Своята сила над враговете на нашето спасение.

Който е благоразумен раб и дадените му от Бога таланти – време, сили и способности – не скрива в земята и не разхищава само за земни неща и удоволствия, но мъдро потребява за служение на Господа и за придобиване вечното блаженство, нека влезе радостен в радостта на своя Господ и бъде участник в духовната радост, която Господ е приготвил за своите верни раби, изкупени с кръвта на Спасителя.

Който се е потрудил с пост, който по време на изтеклия пост не е останал празен, но усърдно се е трудил над делото на своето спасение, нека получи сега своя динарий, благодатни плодове, награда от Възкресението Христово, която Бог е обещал за добрите работници.

Който е работил още от първия час, изпълнявал волята Божия от детинство и от времето, когато Господ го е повикал в Своята градина, то ест Църквата Христова, нека получи днес своята справедлива заплата.

Който е дошъл след третия час, то ест не е пристъпил веднага към Божието дело, нека празнува с благодарност за проявеното към него от Бога снизхождение.

Който е успял да дойде подир шестия час, откликнал на Божия зов още по-късно, когато е преминал вече половината от живота му, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не се лишава от благата, които Възкръсналият Господ дарява на всички, които желаят да ги вкусят.

Който е пропуснал и деветия час, закъснял още повече и започнал да се труди над делото Божие тогава, когато денят на живота му превалил към вечерта, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън, защото сега Божията благодат се яви спасителна за всички човеци.

Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, дори и този, който е излязал над делото Божие твърде късно, започнал да се грижи за спасението на душата си в старост – нека и той да се не бои за своето закъснение, понеже Владиката е великодушен и щедър: приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както и потрудилия се още от първия час, въздава на всички това, което им се полага. Първия удовлетворява чрез заслужена награда, последния милва по снизхождение. На единия дава заслужението, другия дарява според своята благост, добрите дела приема с радост, доброто намерение целува с любов, делата цени и добрите разположения хвали.

Затова всички влезте в радостта на своя Господ – и първи, и последни приемете награда от милосърдния Владика, богати и бедни, заедно ликувайте като деца на единия Небесен Отец. Които се трудите и които сте лениви в делото на своето спасение, почетете този ден на всемирното тържество. Постили и непостили, възнесете се сега, когато небето и земята се радват и всички твари празнуват. Трапезата е богата, наситете се от нея всички. Телецът, заклан заради нас е голям и угоен, никой да не излезе гладен. Всички се насладете от този прием на вярата, всички се възползвайте от богатството на благодатта Божия.

Никой да не оплаква своята бедност, понеже за всички е отворено Царството Небесно, в което за вярващите е приготвено богато наследство.

Проповед на 22 април – Вечерня срещу Светли четвъртък. Св. мчк Лазар Български

Проповед на Пасха


Проповед на 20 април – Празнична вечерня с акатист на св. Богородица „Вратарница“

Пасхално слово на св. Йоан Златоуст

Напред