Category Archives: Богословие

Духовно-просветното дело на светите братя Кирил и Методий и християнската култура в България

Доц. Костадин Нушев На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолно и просветителско дело. В този ден, според църковната традиция, ние се обръщаме към духовните първоизвори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици в Моравия и България дава на славянските народи светлината на Евангелското слово, чрез писменост на роден и разбираем език, и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите. Богослужебната прослава и молитвеното възпоменание на светите братя има за нас българите смисъла и значението и на непрестанно възвръщате към първоизворите на Кирило-Методиевото дело и постоянно утвърждаване в заветите на първоучителите. Защото духовно-просветната и спасителната мисия на Българската църква през вековете винаги е била свързана изконно и неразривно с делото на славянските пъроучители, а верността към духа на тяхното евангелизаторско дело е определяла насоките на църковното служение за благото на народа и за спасението на духовните ѝ чеда. Евангелска просвета и духовна култура Светите братя Кирил и Методий, и особено техните ученици в България, завещават на своите последователи едно велико християнско наследство, което придава духовен облик както

Кремацията: изгаряне на всяка човешка следа от нашите скъпи покойници

Митр. Серафим Пирейски Известен факт е, че определени нашенски подигравчийски кръгове от хора, интернационалисти, които са обърнали гръб на извечните християнски традиции на нашата неопетнена вяра, са проникнали във всички масови медии, а чрез тях и в съвестта на съвременния човек, отравяйки го и изкорубвайки основите на вярата му. В следствие на това, под влияние на гореспоменатите, равнодушието по отношение на вярата и християнските традиции хваща корен в нравствено безразличните и религиозно слаби съзнания на хората. Прозряла знаменията на епохата, както и обратите и измамите на онези, които подозрително извършват действия срещу нея, с цел да защити православното предание днес, когато процедурите за кремиране на починалите се материализират в пълнота и биват успешно подготвяни за изпълнение, нашата света Църква, бидейки грижовна майка, просвети своите Христоименити пасоми, използвайки подходящите средства (с писмо – обръщение № 2959/29.10.2014) с цел осведомяване на светите люде и наставление на Тялото Христово – по Боговдъхновените думи на св. ап. Павел (Еф. 4:12) – като с него изтъкна на своите членове духовните измерения и последствия от подобен избор в духовния живот на верните, отхвърляйки кремирането на починалите като действие, което е несъвместимо с Преданието ѝ, което разделя нейната вяра от почитта ѝ към човешкото същество, и по

Св. Порфирий Кавсокаливит. За молитвата и умната молитва

„Когато се молим – съветваше старецът, – трябва да се обръщаме към Бога със смирен, просещ и умоляващ тон. Да стоим с благоговение, с простота и мекота, мирно и спокойно, с безкористност, с радост, славословие и благодарност. Най-напред с любов, с божествен ерос, с копнеж да говорим и да общуваме с Възлюбения Христа. Да искаме да бъде Неговата воля, а не нашата. Затова нека не Го търсим само когато имаме нужда да ни помогне в житейски трудности, болести и други проблеми. Трябва да бъдем в постоянно и  непрекъснато общение с Него във всичко, което ни се случва.“ Най-напред трябва да търсим Небесното Царство. Как да се съединим с Христа. Как да постигнем спасението на душите ни. Как да изпълняваме Божиите заповеди. Как да станем достойни. Защото дори да имаме само малко егоизъм, възпрепятстваме Божията благодат. С блага съвест и свято намерение трябва да се подготвяме за среща с Христа във времето на молитвата и така по човеколюбивото Божие устроение Христос ще осъществи тази среща на любовта с нас, за да ни предаде благодатта си. Когато се готвим за молитва, нека затоплим душите си с четенето на светото Евангелие, Псалтира, духовните книги, с песнопение, палейки кандилцето и прикадявайки тамян; и Светият

Св. Николай Велимирович: за кризата в съвременния свят

Св. Николай Сръбски (Велимирович) Питаш ме, човече Божий, откъде произхожда сегашната криза и какво означава тя. Кой съм аз, та искаш да узнаеш от мен такава велика тайна? Св. Григорий Богослов е казал: „Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието.“ И макар да считам мълчанието за повисоко от всяка реч, от любов към теб ще ти напиша какво мисля по този въпрос. Думата „криза“ (krisis) е гръцка и означава „съд“. В Свещеното Писание тя се употребява многократно. Така например Псалмопевецът казва: Затова нечестивците не ще устоят на съда (Пс. 1:5). На друго място той говори: Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея (Пс. 100:1). Сам Спасителят казва, че Отец … целия съд предаде на Сина (Йоан 5:22) и малко по-нататък продължава: Сега е съд над този свят (Йоан 12:31). И св. ап. Петър в Първото си съборно послание пише: Защото време е да почне съдът от Божия дом (1 Петр. 4:17). Замени думата „съд“ с „криза“ и чети: „Затова нечестивите не ще устоят при криза. Милост и криза ще възпявам. Господ изпраща криза на всекиго. Сега е криза над този свят. Време е да почне кризата от Божия дом.“ До неотдавна европейските народи употребяваха вместо

Християнски добродетели и нравствени ценности в творчеството на Йордан Йовков

доц. д-р Костадин Нушев Йовков е един от класиците на българската литература. Заедно с Иван Вазов и Елин Пелин той е един от големите майстори на художественото слово, един от корифеите на българската проза и дълбок познавач на българската душа и национален характер. Неговото творчество представлява един от върховете на българското художествено слово и литературно творчество и заслужено отрежда на самия Йовков почетно място на един от класиците на новата българска литература. Йордан Йовков като писател и художник Развитието на естетическите идеи и етически принципи в неговото творчество се определя от централното място на идеята за доброто и красивото в човека и живота. Творчеството на Йовков, и неговото развитие като писател и художник – като носител на определени естетически принципи и философски идеи в своето художествено и литературно дело, преминава най-общо през 3 основни периода, които обхващат съответно първите три десетилетия от ХХ век, през които се оформя в завършен вид и естетическата система на писателя. Това са три етапа от неговото творческо развитие и израстване като писател и художник. 1. От началото на ХХ век до началото на войните – символизъм. 2. През периода на войните – военни разкази – военна проза и изработване на принципи на реализъм и

За змиите и хората

О. Джеймс Гиргис 4 От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом; 5 и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята:туканяма нито хляб, нито вода, а на душата ниомръзна таялоша храна. 6 И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от(синовете)Израилеви. 7 И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли(Господу)за народа. 8 И рече Господ на Моисея: направи си(медна)змия и я окачина върлина,като знаме, и(кога ухапе някого змия)ухапаният, щом я погледне, ще остане жив. 9 И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив. (Числа 21:4-9)   Израилевият народ се бе оплакал от Бога. Ние виждаме, че според Свещеното Писание, да се оплакваш, да говориш срещу Бога и срещу онези, които Бог е поставил над нас в живота ни – е опасно. Определено тук се има предвид да говориш срещу клириците, но ние можем да го разберем и като приложимо към другите, които Бог е

Генното инженерство и раждането: манипулиране на човешкия живот

Прот. Джон Брек

Докато абортът и „допълващите” естествения начин на раждане способи могат и да не засягат пряко онези, които са против тях, то същото не може да се каже за генното инженерство. Манипулирането на генетичния материал – независимо дали става дума за растсния, животни или човешки същества – има биологични и социални последици, които засягат практически всички хора. Ако сме против аборта, тъй като той нарушава правата и унишожава живота на невинна личност, то опасностите, които крият някои форми на генното инженерство “особено разработваните напоследък методи на клониране, – правят гаранциите за контрол още по-наложителни, тъй като неправилното генетично манилулиране, независимо дали е съзнателно или несъзнатслно, може да има катастрофални последици за цялото човечество.

Протопрезвитер Г. И. Шавелски (1871—1951) и мястото му в развитието на Православното богословие в България

Доц. д-р Иво Янев Протопрезвитер Георги Йоанович Шавелски се ражда на 6 януари 1871 г. в с. Дубокрай, Витебска губерния, в многочисленото и бедно семейство на селския дякон Йоан. Георги се обучава в духовното училище, а по-късно и в семинарията на Витебска губерния. През 1891 г. става църковен певец (псаломщик), а през 1895 – свещеник в село Бедрицы, а по-късно в село Азарково във Витебска епархия и едновременно с това учител в местните училища.  След смъртта на съпругата му, през 1897 г., постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия, където защитава степен „Кандидат на богословието“ (1902 г.).[1] По време на Руско-японската война, о. Георги е назначен за полкови свещеник на 33 Източно-сибирски стрелкови полк и благочинен на 9 Източно-сибирска стрелкова дивизия, а от декември 1904 г. е назначен за главен свещеник на Манджурската армия. За своите организаторски способности и изключителна доблест и смелост, при обгрижване на войниците даже и по време на битка, е възведен в сан протойерей и награден с ордените „Св. Георги“  и „Св. Владимир“ с мечове. След края на войната от месец март 1906 г. о. Георги се връща към своето пастирско служение и е назначен да служи в Суворовската църква в Петербург. На  9 (22) май 1910 година защитава

Божията отсъда

Архим. Петър (Вризас), игумен на Есекския манастир „Св. Йоан Предтеча“ (Англия) В живота се сблъскваме с три закона. Още щом се родим на този свят, ако само на ден да сме, първият закон, с който се сблъскваме, е законът на греха. „Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. Ако и да живее един ден на земята…“ (Йов 14:4-5; по превода на Седемдесетте – бел. прев.). След това се сблъскваме със закона на смъртта. Въпреки че мнозина избягват да мислят за смъртта, това е най-сигурната истина: животът ни ще стигне до своя край. И трето, сблъскваме се със закона на благодатта, настъпил на земята с Господ Иисус Христос и дара на Петдесетница. В зависимост от това как реагираме на тези три закона през този ни живот, те са в състояние да предопределят нашата вечност. Бог сътворил Адам и му вдъхнал онова, което св. Отци наричат „умна сила“ (noetic power), така че той да може да гледа Лицето Божие и да живее в присъствието Му непрестанно. Когато Адам приел сложения му от врага помисъл (прилог), вниманието му вече се насочило към самия него и последствието от това било падението: Адам бил изгонен от мястото на Божието присъствие. В безпределната Своя