Category Archives: Агиология

Житие на светия наш отец Партений, епископ на Лампсак

Съименник на девството, свети Партений се родил в Мелитопол. Баща му, на име Христофор, бил дякон в една от църквите на този град. В детството си Партений не бил научен на грамотност, но докато слушал в храма Божественото Писание, така добре изучил много от него, че можел да се сравнява с всеки опитен книжник. Като млад често отивал край едно недалечно езеро, ловял там риба, после я продавал, а получените пари раздавал на бедните. От най-ранна възраст бил изпълнен с Божия благодат; още на осемнадесет години, призовавайки пресветото Христово име, започнал да изгонва бесове от хората и да върши много чудеса. Когато славата на свети Партений започнала да се разпространява между хората, Филип, мелитополският епископ, го повикал при себе си. Като проучил всичко, което бил чувал за светия юноша, и като се уверил в това, се почудил на добродетелите му и на Божията благодат у него и наредил да го обучат на книжно изкуство. Не след дълго епископ Филип назначил свети Партений въпреки неговото нежелание за презвитер и му възложил да се грижи за един от храмовете. Със сан на презвитер свети Партений още повече се подвизавал в добродетелите. Получил от Господа двойна благодат – на светост и чудотворство, той

Смърт за истината. Животът и подвигът на св. новомъченик Александър Мюнхенски

Протоиерей Николай Артемов На 13 юли 1943 г. в стаята на Гестапо в Мюнхен приема мъченическа смърт, обезглавен на гилотина Александър Шморел, създател и идеен вдъхновител на антифашистката младежка група „Бялата роза“. Неговите изказвания против нацисткия режим не са били просто политически протест, а истинско мирогледно предизвикателство на безбожния тоталитарен държавен ред. Деятелността на Александър, неговото поведение на разпитите и последните дни преди смъртта му са позволили на Руската православна задгранична църква да постави въпроса за неговата канонизация. Днес Александър Шморел е прославен в лика на местнопочитаните светии на Берлинската и Германската епархия на РПЗЦ. Предлагаме на вашето внимание неговото кратко житие: Св. новмчк Александър Шморел е роден в Оренбург на 3/16 септември 1917 година. Неговият баща, немският поданик Хюго Шморел е бил лекар, а майка му Наталия Веденская – дъщеря на православен свещеник. Александър рано се лишил от майка си. Наталия умряла от тиф, когато той нямал още годинка. Но въпреки това, образът на добрата, мъдра, любяща, дълбоко вярваща майка Александър запазил в сърцето си за цял живот. От ранните години и до мъченическата си смърт Александър Шморел се е считал за православен. Затова в немалка степен способствала и неговата гледачка Теодосия Константинова Лапшина, отличавайки се със сърдечна топлота,

Преп. Димитра Киевска (Българска) – пътят на едно жертвено служение от Силистра до Киев

На 18 април 2008 г. с решение на Св. Синод на Украинската православна църква (Московска патриаршия) преп. Димитра (1810-1878) беше причислена към лика на светците. До нейната канонизация у нас не се знаеше абсолютно нищо за жертвения подвиг на тази българка, посветила живота си на нуждите на бедните и страдащите. Почитта към нея в Киев беше местна, а в България нямаше дори исторически бележки за нейния живот. След канонизацията на преп. Димитра православните медии у нас хвърлиха малко повече светлина върху личността ѝ и така християнската общност у нас разбра, че още една светица с български произход ще бъде почитана в календара на Украинската църква. За съжаление честванията отминаха, а с тях и първоначалната еуфория за „българската светица в Киев“. Дори Доростолска епархия, която би трябвало да полага грижа за популяризиране на спомена за просиялите в нея светци, не положи усилия да проучи и изготви житие на светицата, което би могло дори да обогати наличните в Украйна сведения за нея. Тъй като споменът за праведниците не бива да тъне в забрава, в настоящата статия ще се опитаме да запълним отчасти тази празнина, като за целта ще приведем освен събраните досега сведения от Свето-Введенската обител в Киев, още и информация от

 Св. Триандафил – червенобагрената роза на Загорá

Автор Ст. ик. Павел Гърбов Знаменитият житиеписец, светителят Димитрий Ростовски, в предговора към декемврийския том на своите Жития на светиите (който предговор липсва в изданието им на български език – б.а.), разсъждава върху това, че агиографията не е като догматиката, (където няма място за промени или поправки), а  е „повествование на историци и летописци, различно мислещи и пишещи“. Затова той смирено се обръща към читателите на своя труд: „Молим твоята любов, усърдни читателю, ако намериш в тази книга грешки, поправи с любов, прощавайки човешката немощ и несъвършенство“. И пак: „Ако намериш, любовнимателни читателю, и други някои (неща), които изискват поправяне, изправи ги с твоето благоразумие, понеже всичко подлежи на Църковно разсъждение и изправяне“. Това е и целта на написването на настоящата статия. Само че за „изправяне“ не в трудовете на св. Димитрий, а в нашата родна агиология. С цялата почит и любов, които заслужават тружениците ѝ от миналия век. Като Партений, епископ Левкийски – преводач и съставител на множество жития и служби на български светии – от чието наследство се ползваме и до днес. Именно така, четейки издаденото от дядо Партений житие – на св. мъченик Триандафил (†8.VIII.) – започнахме да си задаваме въпроси: 1. Защо, след като във всички календарчета

Св. преподобномъченица княгиня Елисавета Фьодоровна

Великата княгиня преподобномъченица Елисавета Фьодоровна е родена на 20 октомври 1864 г., в протестантското семейство на великия херцог на Хесен – Дармщат, Лудвик IV и принцеса Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. През 1884 г. княгиня Елисавета се омъжва за великия княз Сергей Александрович, брат на руския император Александър III. Покорена от силната вяра на своя съпруг, тя приема светото православие и на 13 април 1891 г., Лазаровден, над нея е извършен чин на приемане в Православната църква. Княгиня Елисавета посвещава целия си живот на служение на най-малките Христови братя – бедните и болните. Посещава болници, детски приюти, домове за стари хора, затвори и навсякъде се стараела да облекчава страданията на хората. Когато през 1904 г. започва руско-японската война, тя заминава на фронта, където помага на руските войници до пълно изтощение на собствените сили. На 5 февруари 1905 г. страшно събитие променя коренно личния ѝ живот. Съпругът ѝ княз Сергей става жертва на бомбен атентат. Паднала на колене до носилката с разкъсаното тяло на любимия съпруг, безмълвна и без сълзи, в този момент на тежко вътрешно изпитание Елисавета Фьодоровна била обърнала цялото си същество към Бога, просейки единствено от Него помощ и утеха. Ден след погребението на великия княз тя

Св. мчк Лазар Български

Написано от йеромонах Никифор Хиоски Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км. от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.). Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът ѝ, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна

Житие на свети свещеномъченик Ипатий Чудотвореец, епископ Гангърски

Великият Божий угодник свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония (малоазийска област, бел.ред.), бил един от триста и осемнадесетте свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики (от 324 до 337 г., бел.ред.) в град Никея*. Тук заедно с останалите свети отци, изпълнен с Дух Свети и въодушевен от ревност към Православието, той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема. * Този събор се състоял през 325 г. и бил свикан за изобличаване на александрийския презвитер Арий, който безбожно учел, че Синът Божий не е равен на Бога Отца и е Негово творение. Бел.ред. Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката. Също така той убил и една страшна змия. При царуването на Констанций*, който се възцарил след смъртта на своя брат Константин**, в царския дворец кой

Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените

Тропар, глас 1 Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейки Бога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание. На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“. Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност. Преподобният наш отец Никифор, в света Николаос

Житие на светия наш отец Мелетий, архиепископ Антиохийски

Свети Мелетий отначало бил епископ Севастийски в Армения, но после бил поставен на архиепископския престол в Антиохия. Антиохийският архиепископ Евдоксий, последовател на арианското заблуждение, прелъстен от богатството на Константинополския престол, пожелал да премине там, тъй като заемащият преди това архипастирското място – злочестивия еретик Македоний, бил низвергнат. При царуването на Констанций, сина на Константин Велики, Константинополската църква изобилствала със съкровища и била много по-богата от другите църкви. Затова Евдоксий пренебрегнал Антиохийския престол и започнал да се домогва до Константинополския. Като научили за козните на своя архиепископ, жителите на Антиохия се обидили много и го прогонили, негодувайки, че презира църквата си. Той се отправил в Константинопол и там получил престола, а антиохийците свикали събор, за да решат кого да изберат на мястото му. По-голямата част от присъстващите на събора били ариани, които тогава имали голяма сила. Православните били малко и освен това били презирани и наричани евстатиани, по името на свети Евстатий, архиепископ на Антиохия, който претърпял изгнание заради православната вяра. На устата на всички участници било името на свети Мелетий, всички желаели той да бъде техен архиепископ, но особено много това искали арианите, защото го смятали за свой единомишленик и се надявали, че ще склони към мъдруването им евстатианите и