Category Archives: Пътеписи

Поклонническо пътуване до Румъния на учителите по православие от Пловдивска епархия

Автор Румен Хитов С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай 40 преподаватели по „Религия – Православие” в училища в Пловдивска епархия имаха възможността да преживеят едно изключително поклонническо пътуване, да посетят прекрасни храмове и манастири и да се поклонят на многобройните светини и свети мощи в столицата на Румъния – Букурещ.  На проведената на 9 и 10 септември Пета конференция на учителите по религия от епархията митрополит Николай оцени високо техния труд,  сравнявайки го с подвиг, и даде своето благословение за пътуването до Румъния. То беше организирано от Пловдивската митрополия и се проведе на 1, 2 и 3 ноември. Рано сутринта на 1 ноември всички поклонници влязоха в храма „Св. преп. Петка” в Пловдив, където бе прочетена молитва за успешно и ползотворно пътуване от свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма, и ръководителят на групата свещеноиконом Емил Паралингов. Веднага след тръгването българските учители бяха вдъхновени от пламенното слово на г-жа Недка Чолакова, завеждаща Културно-просветния отдел при митрополията, която ги поздрави с Деня на народните будители – 1 ноември, както и с празника на светите безсребреници и чудотоворци Козма и Дамян. След 400 километров преход учителите по православие видяха Букурещ – градът, известен някога като Париж на Изтока, чийто исторически център

Егерия. Из „Пътепис“ („Поклонническо пътуване до светите места“) – От Възкресение Христово до Петдесетница

Превод от латински: Росен Миланов 1. На следващия ден, в събота, в третия час всичко става по обичая; по същия начин е и в шестия. Ала в деветия час не се прави вече, както в събота, а се подготвя пасхалното бдение в голямата църква, теост в Мартирия. А пасхалното бдение се извършва така, както при нас; само това се добавя тук, че когато децата се кръстят и облекат, щом излязат от извора, заедно с епископа първо се водят в Анастасиса. 2. Влиза епископът вътре, зад преградата на Анастасиса, казва се един химн и после епископът отправя молитва за тях. След това идва до голямата църква с тях, където по обичая целият народ е на бдение. Там нещата се вършат, както обикновено става и у нас, и след като се принесе Жертвата се прави отпуст. След като в голямата църква е бил даден отпустът на бдението, веднага с химни се отива в Анастасиса и там отново се чете онова евангелско място за възкресението, отправя се молитва и там епископът пак принася Жертвата. Но заради народа всичко се извършва бързо, – за да не се задържа той по-дълго. После народът се отпуска – в този ден отпустът на бдението се извършва в

На празника на св. вмчца Варвара в Драма

Когато си в Драма в навечерието на 4 декември, не може да не ти направи впечатление радостното оживление, царящо в целия град. Поводът е предстоящият празник на небесната покровителка на града – св. вмчца Варвара. В късния следобед на 3 декември, ако не знаеш къде се намира посветения на светицата храм, не е необходимо да го търсиш специално. Стига само да тръгнеш след първата група празнично облечени хора, която се изкачва по уличките в посока старата градска част. А такива групи са много. Те излизат от всеки дом, улица и малък сокак, с каквито центърът на Драма е пълен. Стари и млади, мъже и жени, семейства с деца. Всички обзети от една обща духовна радост… Ето какво означава в двадесет и първи век да се прилага на дело написаното от св. ап. Лука за първите християни: „А всички вярващи бяха заедно… единодушно престояваха в храма… с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога…” /Деян. 2:44, 46-47/ Нашата поклонническа група, дошла в Драма специално за празника на св. Варвара, тръгва след една такава група от възрастни жени. Скоро излизаме пред една от най-големите градски забележителности – изворите на св. Варвара. Извиращата от земята вода е образувала няколко свьрзани едно с друго

Манастирът с 365-те параклиса

Автор: Прот. Емил Паралингов В памет на архим. Нектарий /Павлопулос/ След гр. Калони, разположен на едноименния залив, магистралата, идваща от столицата на о. Лесбос – Митилини, се преобразява в първокласен междуградски шосеен път. Подобно на змия, той започва да се изкачва нагоре, промушвайки се между планинските възвишения Агриосикос и Скотино. Не много след началото на изкачването се стига до разклонение, водещо надясно към манастира „Панагия Мирсиниотиса”, а наляво – към манастира „Св. Игнатий – Лимонас” – нашата цел. Ние сме малка българска поклонническа група, стъпила за първи път на о. Лесбос – островът на свв. Рафаил, Николай и Ирина и на толкова още много знайни и незнайни за нас православните българи светци на вселенското православие. Първата визуална среща с манастира е от височината на пътя. Гледката е неизразима с думи и със сигурност би привлякла творческата мисъл на всеки талантлив пейзажист или фотограф, а за онова, което виждат очите може би най-добре говорят думите на Псалом 94: „Господ е Бог велик и Цар велик… В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; Негово е морето, и Той го е създал…” /Пс. 94:3-5/. „Дълбочините земни”, ширнали се пред нас, са просторното поле, дало името си и на манастира

Eдин ден в манастира на стареца Георги Карслидис

Благодатни и радостни дни изживява православният християнин, който поема на поклонение с благословение. Било от епархийския архиерей, било от енорийския свещеник. Благото слово, което е получил за добър път, му изпраща „ангел-пазител и наставник, който да го запазва и да го избавя от всяко зло обстоятелство, …да го придружава в мир и благополучие и пак да го върне здрав и невредим” у дома /из Молитва преди пътуване, Требник, 1994 г./ С благословението на епархийския ни архиерей, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и ние, членовете на една малка, но много ентусиазирана група от десет човека, в ранното утро на 3 декември, още по тъмно, се събрахме в старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в Стария Пловдив, откъдето след надлежна молитва се отправихме на поклонническо пътуване до Драма, Неа Зихни и Серес в Северна Гърция. Времето е приятно, слънчево. Чета житието на св. вмчца Варвара, небесен закрилник на гр. Драма, чийто празник – 4 декември – е главната цел на нашето поклонение. Слушайки словата на житиеписеца, се удивляваме на Бог, как благо ни ръководи по пътя на спасението. Стигайки в житието на св. Варвара до момента, в който затворена в кулата от баща си Диоскор, „за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната

Благословено денонощие в Рилския манастир

След гр. Рила пътят се извива като бърза река, нетърпелива да се успокои в широкото пространство пред портите на Рилския манастир и оттам спокойна и смирена да се влее в манастирския двор. Поклонници от цялата страна и туристи от целия свят са пъстрото множество, което превръща двора на манастира в едно живо море. Живи капки в него ставаме и ние, членовете на една малка поклонническа група от енорията на храм „Св. Параскева” в Пловдив. Радостно е, че срещаме сред поклонниците познати лица. Припомняме си думите на Псалмопевеца: Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”/Пс.132:1/. Особено тук, в Рилската св. обител, при преп. Иоан Рилски чудотворец,  „основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство…” /тропар на св. Иоан Рилски/… Тези думи на тропара ни задължават всеки път, когато дойдем в Рилския манастир за среща със св. Иоан, да изпитаме себе си дали самите ние сме стъпили на положената от него основа на покаянието; дали следваме примера на умиление, на духовна нежност и мекота в сърцата; дали сме образец на утешение чрез благост, кротост и търпение за хората с които живеем, работим и се срещаме всекидневно?! И тогава да просим от него уверени, че молитвата ни