Category Archives: Книжарница

Преобразяване на сърцето в жилище на Светия Дух

  За това как нечистото и горделиво сърце, което е свърталище на бесове и на нечисти помисли, става чрез изнурителна молитва чисто, смирено, жилище на Светия Дух и извор на благи помисли. Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния Благослови, отче! Ако желаеш, любезни мой, да навлезе и да се вкорени в сърцето ти умната молитва, пости неуморно, отбягвай тлъстите и съблазнителни храни, стани бдителен и съобразителен като змия, пренебрегвайки всяко нещо на този век, което е силно възбудително, опрости от сърце онези, които те дразнят, съгласно казаното от Господа. Внимавай скандалите (съблазните) да не са по твоя вина. Не се осмелявай никога да изречеш нещо добро или похвално за себе си, а обвинявай и нападай себе си, наричайки се безполезен, порочен, нечист и проклетник, както е казано: „Проклети са които се отклоняват от Твоите заповеди“ (Пс. 118). И впрочем, щом направиш така и се отчетеш като раб и нищожество на земята, вземи тогава предвид и смъртта, като да искаш непременно да умреш в този час, и така почни да насилваш сърцето си с името Христово, казвайки със сила и насилие „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме“ и въобще не слушай онова, което лукавият тайничко ти казва в този

Градът при делтата на Марица

Ик. Емил Паралингов На Кристалия Ферес е малък град, но има богата история. Нейното начало започва с основаването на манастира „Св. Богородица Козмосотириса (Светоспасителка)“ от Исаак Комнин – втори син на византийския император Алексий I Комнин (1081–1118 г.). Причините императорският син да стигне до такова решение и цялото развитие  на манастира през вековете са подробно описани в една монография от митрополита на Александруполис Антим (Кукуриди). Ето най-важното от нея: При започналата след смъртта на император Алексей Комнин през 1118 г. борба за наследяване на византийския престол между първородното дете – историографката Анна Комнина, и първия син – Иоан, Исаак подкрепил брат си. Няколко години по-късно обаче решил да завладее императорския престол и сам да стане император. За тази цел организирал заговор, докато брат му бил на поход срещу турците. Плановете му не се изпълнили и Исаак Комнин бил заточен от императора в Мала Азия. Там останал около петнадесет години, опитвайки се в началото на заточението си да си намери съюзници, чрез които да завземе властта в Константинопол. Така той се срещнал със султана на Икония, дука на Трапезунд, принца на Арменска Киликия и латинския император в Йерусалим, но никой от тях не подкрепил намеренията му. Едва когато брат му Йоан

На Бога не се задават въпроси

  По повод кончината на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий публикуваме последното интервю на Александра Карамихалева с него, във връзка с 80-годишнината от рождението му. То е своеобразна равносметка за неговия духовен път и живот, посветен на Бога и Църквата Христова, за важността на следите, които оставяме с живота си и тези, които животът оставя върху нашите души, за ръководните принципи и образците за подражание, които е следвал в своя живот, за предизвикателствата на нашето време и какви Божии угодници ражда то. – Ваше Високопреосвещенство, какво е определението Ви за „пълноценен живот” и пълноценно ли изживяхте своите години? – На земята има земни измерения, а небето – други измерения. Пълноценен истински живот е духовният живот, изпълнението на Божиите заповеди. Това дава пълноценността на живота, изпълва го, извисява го. Днес за мнозина духовността не е от голямо значение, но за мен е от първостепенно. Духът, Божият Дух е Който животвори. Той е Който извисява и Който възнаграждава. За това, дали пълноценно сме изживели живота си, само Господ може да каже. Той е единствено вярното измерение. Ние нито имаме това право да даваме оценка, нито това задължение. Всеки ден чета житията на светиите и виждам, че те, праведниците, угодили на Бога, усетили

Беседа

Богослужебна програма за месец януари

Проповед на Никулден

Проповед на 11 ноември – Св. вмчк Мина

Нашата партия

Протопрезвитер Георги Шавелски Ние, пастирите, свещенослужителите, трябва да считаме себе си за щастливи, че принадлежим към най-древната от съществуващите, винаги вярна на себе си и – въпреки мнението на мнозина непотрудили се сериозно и непредубедено да я изучат и разберат – най-прогресивната и плодотворна партия Христова1. Основана от Христа Спасителя почти преди две хиляди години, тя успяла да се разпространи по целия свет и да пусне дълбоки корени в живота на всички народи. През това време лицето на земята се е изменяло много пъти. От историческата сцена слизали едни народи, като техните места заемали други. Появявали се и изчезвали многочислени и най-различни партии, които променяли своите идеологии, своите програми; вместо предишните поставяли нови цели. А Христовата партия остава непоклатима като скала. Нито времето е могло да я състари, нито враждебните сили са могли да ѝ надделеят (Мат. 16:18). И както нейният Основател – Христос, е същият вчера и днес, и во веки (Евр. 13:8), тъй също и тя винаги – при всички обстоятелства, народни сътресения и световни катастрофи – си остава същата: с една и съща вечно жива и действена идеология, с едни и същи способи на действие, с една и съща ясна и неизменна цел. Нейната идеология е във

24 септември