Category Archives: НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД

Малко повечерие с Богородичен акатист, II статия

Проповед на Благовещение

Вечерня и Проповед на 24 март – срещу Св. Благовещение

Проповед на 18 март – Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски – IV част

Проповед на 15 март, Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски – I част

Проповед на 16 март, Велико повечерие с канона на св. Андрей Критски – II част

Проповед на Неделя Сиропустна

За гроба на св. патриарх Евтимий Търновски

Разговор с Велички епископ Сионий

– Ваше Преосвещенство, това първо бдение ли е в Бачковския манастир в чест на св. Евтимий Търновски?

– Още през изминалата година имах желанието да организирам бдение, с което да отдадем почит на св. патриарх Евтимий, затова тази година направих всичко възможно то да се осъществи.

– Има ли нови проучвания и установени факти, свързани с гроба на светеца патриарх?

– Константин Костенечки, който искал да се обучава при св. Евтимий в Бачковския манастир, ясно казва, че когато дошъл в обителта, не е намерил патриарха жив, а само неговите ученици. Но останал и се обучавал при един от тях. След като завършил съществувалата в манастира школа, е поканен да стане протосингел на Пловдивската, тогава Филипополска, митрополия, в която работи дълги години. Но поради робството се премества в Сърбия, където е много добре посрещнат.

К. Костенечки става един от реформаторите на сръбския език и един ог най-известните книжовници по онова време. И след като той свидетелства, че патриархът е погребан в Бачковския манастир, това за мен е неоспоримо доказателство. Има и други доказателства, но Костенечки е най-големият авторитет ие напълно достатъчен като достоверност.

– Интересно е, че гробът на св. Евтимий се свързва с мястото под храма „Св. Архангели“. Какво бихте казали за това?
– Църквата е построена през ХI век. Тя е една от най-старите запазени сгради в целия район и заедно с манастирската са защитени обекти като национални паметници. И двете са от една епоха и са пряко свързани с първите ктитори на манастира – император Алексий Комнин, подпомогнал проповедта на Църквата и развитието на богословието, и братята Бакуриани.

Църквата „Св. Архангели“ е много интересен храм. Вградена е в католикона – основната църква на манастира, и има няколко стенописни пласта. В момента се извършва реставрация на притвора ѝ. По принцип се смята, че е изградена като малък храм, в който да се служи, докато се изгради големият манастирски храм. Това е стара практика, която се практикува и до ден днешен. Тоест да има малък храм с ежедневна богослужба. Имала е точно такава функция. След това е използвана от братството като зимен параклис. По-късно е била напълно изоставена откъм богослужение и много пострадала при един пожар, когато изгоряло цялото източно крило на манастира.

Последното е възстановено чак по времето на цар Борис III Обединител (който става ктитор на манастира), от водещи тогава архитекти и с подкрепата на много фабриканти от Пловдив и София. Дотогава крилото е било опустошено, като подстъпът към самата църква „Св. Архангели“ бил много ограничен и невъзможен. Но това не е спряло вандали с пирони и ножчета да си пишат имената по стените и да повредят уникалната ѝ стенопис. Това, което знаем за последната ѝ функция като храм е, че била използвана през зимните месеци и като място за по-съкровени и лични тайнства, като изповедта, тъй като е по-отдалечена от основния поток поклонници.…

Проповед на 9 февруари – Вечерня на св. Харалампий