Category Archives: НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД

Съборността като богословска и канонична категория

Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

Да дадем всеобхватно и изчерпателно определение за Църквата е невъзможно по причина на нейната богочовешка природа. Църквата не може да бъде сведена до обикновена човешка институция. Нейната същност и историческа реалност обхваща в себе си не само много аспекти на видимия свят, но и на невидимия – тя съчетава в себе си не само човешкото, но и божественото поради своето вътрешно единство с Бога. А Бог не може да бъде вписан в рационалните категории на ограничения човешкия разум. Св. апостол Павел, използвайки брака като метафора за живота на Христовата Църква, заключава: „Тази тайна е велика: но аз говоря това за Христос и за Църквата“ (Еф. 5:32).

В Св. Писание на Новия завет липсва каквото и да е определение за Църквата, макар думата „църква“ да се среща 110 пъти. Вместо определение свещените писатели ни говорят за Църквата чрез езика на образите, метафорите, алегориите и притчите, описвайки я в разнообразни символи и разкривайки чрез тях различни аспекти от нейното битие и единството ѝ с нейния Основатели Глава Господ Иисус Христос. Св. апостол и евангелист Йоан предава думите на Господа, където Спасителят оприличава Църквата на лоза с нейните пръчки (Йоан 15:1-8), на Пастир и стадо (Йоан 10:1-16). В притчата за добрия самарянин Господ говори за Църквата като за лечебница, в която човешката природа получава изцеление от Лекаря на душите и телата. Св. апостол Павел, разкривайки учението за Църквата, си служи с образа на строящо се здание (Еф. 2:19-22), на брачен съюз (Еф. 5:23; 5:32), на дом (семейство) (1 Тим. 3:15; Евр. 3:6), на град Божий (Евр. 11:10), на глава и тяло (Еф. 1:22-23). Обединяващото начало във всички метафорина Църквата е Богочовешката Личност на нашия Господ Иисус Христос – Той е формиращият фактор, основата и съединяващата връзка между членовете на Църквата. В Него и чрез Него намират основание и същностните (отнасящи се към самата същност на Църквата и по необходимост произтичащи от нея) свойства на Църквата, изведени в деветия член от Символа на вярата, сред които е съборността.

Още в първите дни след Възкресение Христово виждаме Христовите последователи неотлъчно от Йерусалим, пребиваващи в Сионската горница като общност единодушна и единомислена във вярата и молитвата. В деня Петдесетница Св. Дух слиза върху малкото стадо Христово и със Своята животворна и зиждителна сила започва мощно и непрестанно да действа върху този начатък на Църквата, като я оживява, укрепва и възраства в строен, крепък и все по-голям по своите мащаби духовен организъм. Именно метафората за живия организъм, използвана от св. апостол Павел, е най-силният и смислово наситен образ, разкриващ в най-голяма дълбочина съборната природа на Църквата. От самото начало верните Христови последователи представляват не разпръснато стадо без пастир, не братство на взаимни близки отношения, не даже благоустроено общество на духовен и нравствен съюз на волята и чувствата, но общество ангелско[1], общност от живи членове, свързани по между си в несрещано до този момент благодатно единство и хармония на вътрешния живот, живота на новото човечество в Христа Иисуса:

И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите… А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.…

Проповед на 16 януари – Неделя на 10-те прокажени

Проповед на 9 януари – Богоявление

Проповед на 26 декември – Неделя след Рождество Христово. Събор на Пресвета Богородица

Проповед на 19 декември – Неделя преди Рождество Христово

Проповед на 12 декември – Неделя на св. Праотци. Св. Спиридон Тримитунтски чудотворец

Проповед на 11 декември – Вечерня на св. Спиридон

Проповед на 9 декември – Зачатие на св. Анна

Проповед на Никулден