За това как нечистото и горделиво сърце, което е свърталище на бесове и на нечисти помисли, става чрез изнурителна молитва чисто, смирено, жилище на Светия Дух и извор на благи помисли. Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния

Благослови, отче!

Ако желаеш, любезни мой, да навлезе и да се вкорени в сърцето ти умната молитва, пости неуморно, отбягвай тлъстите и съблазнителни храни, стани бдителен и съобразителен като змия, пренебрегвайки всяко нещо на този век, което е силно възбудително, опрости от сърце онези, които те дразнят, съгласно казаното от Господа. Внимавай скандалите (съблазните) да не са по твоя вина. Не се осмелявай никога да изречеш нещо добро или похвално за себе си, а обвинявай и нападай себе си, наричайки се безполезен, порочен, нечист и проклетник, както е казано: „Проклети са които се отклоняват от Твоите заповеди“ (Пс. 118). И впрочем, щом направиш така и се отчетеш като раб и нищожество на земята, вземи тогава предвид и смъртта, като да искаш непременно да умреш в този час, и така почни да насилваш сърцето си с името Христово, казвайки със сила и насилие „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме“ и въобще не слушай онова, което лукавият тайничко ти казва в този час.

Защото лукавият, като изобретателен и многознаещ какъвто е в лукавостта, знае плода, който ще роди душата ти, ако ти по този начин придобиеш тази всегдашна умна молитва. Затова в онзи час грознокривокракокуцият злоизобретател „и камъка задвижва“ (т.е. прави всичко възможно) с грознокривокуция си крак и, както е в народната поговорка, „от сто кладенеца вода ще ти донесе криволукавият отровношипонокътен със своите отровношипонокътни криволукави ръце, представяйки пред теб безбройни причини, най-ужасни, и разни мисли, за да ти попречи в онзи час да насилващ сърцето си с молитва.

Ти обаче, любезни мой, ако обичаш Христос повече от златото и душата си повече от тялото, въобще не го слушай, а насила си казвай молитвата, докато се настани в сърцето ти нашият Господ Иисус Христос. Защото щом Христос се посели в сърцето ти, Той самичък може да изцели всяка болест и всяка немощ на душата и тяло ти: „Аз, казва Той, ще дойда и ще го излекувам (срв. Мат. 8:7). Понеже, когато казваш молитвата с принуждаване, както говорихме по-горе, тогава ти зовеш и умоляваш Христа, най-благия Лекар, да дойде при теб и да изцели нелечимите страсти на душата ти. Те се наричат неличими, защото никой друг не може да ги изцери, освен единствено Христос.

Но как се разбира, че Христос невидимо идва в сърцето и пропъжда от него бесовете, тоест че го освобождава от страстите му, както е изгонил и от сърцето на Мария Магдалина множество бесове (срв. Марк. 16:9, Лука. 8:2), тоест че то се е освободило от всичките си страсти?

Това става явно от следното:

Веднага щом сърцето ти тайнствено види Спасителя Иисус Христос да идва към него, веднага, казвам, изчезват и се загубват всички зли и лукави негови разсъждения, и даже проклетата гордост. Тя толкова бързо се маха и се разпръсва от присъствието на
кроткия Иисус, колкото бързо изчезва и се загубва нощният мрак от зората на изгряващото слънце. И така, щом изчезнат от сърцето ти онези зли и жестоки тирани, тогава в него започва да царува спокойният и кротък Цар, Господ наш Инсус Христос и
Той става неговият истински водител и учител. Също и сърцето ти става истински следовник и ученик на Учителя Иисус. Защото то се учи от Него да бъде спокойно, умерено, благоразумно, умилително, съчувствено, кротко и смирено, както е казал: „И
се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Няма друг начин, по който човек да намери душевно спокойствие и мир, освен този да закваси сърцето си с утешителното и мирно име на Господа наш Иисус Христос.

Та чуй, любезни мой! На друго място Той казва: “Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро“ (Мат. 12:35). Тоест на всеки човек сърцето му е като съкровищница, и ако то е чисто, разумно, нелукаво, благо и свято, произнася и с уста си
благи и свети слова; както също е казано: „От препълнено сърце говорят устата му“ (Лука. 6:15). Ако пък сърцето му е опорочено и лукаво, тогава и с уста говори неправедни и лукави слова. Затова онзи, който иска да разговаря и да общува с духовни и небесни слова, нека първо да изпълни сърцето си с духовни и небесни разсъждения и мисли, а после да вади от него, като от съкровищница, духовни и небесни слова. И отново, ако пък сърцето му е пълно с лукавост, нека първо извади от него лукавостта, както е казано: отхвърлете от сърцата си техните лукавства (срв Притч. 4:24), а после нека положи в него благото като някакъв безценен бисер. Подобно както и някой, който има нива, пълна с диви дървета и бодили, първо изкоренява безплодните дървета и бодлите, а едва отпосле засажда в нея плодоносни и красиви растения. Така нека прави и онзи, който иска да положи в лукавото си сърце благото съкровище и да посади в него това красиво и плодоносно растение. Кое е това благо съкровище и кое е това красиво и плодоносно растение, което дава в подходящо време своя плод, подобно на дървото на пророка, засадено край водни потоци“ (Пс. 1:3)?

Не е друго освен името Божие. Това безценно съкровище на името Господне се залага и се вкоренява в човешкото сърце това благословено дърво на умната молитва, когато намери тяло притихнало от подвизаване и постоянен пост. Та след като заложи в
сърцето си името Христово, тогава сърцето се облича в одеждата Христова, тогава надява върху си благодатта Христова. И по-добре казано, сърцето се украсява с името Христово и благодатта Христова се съединява с него. Така сърцето започва да бъде в
Христос и Христос да бъде в него. Христос тогава поглъща сърцето, а сърцето изпивано от Христос поглъща Христос. Чисто сребро е името Христово, закалено в огъня и пречистено седемократно и многократно, тогава сърцето става чисто като него. Ипак, името Христово е светлина; светлина става тогава и сърцето. В сърце, в което се почита и се прославя, и което се поучава с името Христово, там невидимо обитава Христос. А където Христос обитава, там обитава и Отец. А където обитава Отец със Сина, там си отпочива и Дух Свети. Защото Светата Троица е неделима и единосъщна. Където обитава и си отпочива Светата Троица, от там струят потоци жива вода, тоест духовни мисли и струи на свята мъдрост. Затова впрочем казваме, че сърцето, което е станало обиталище и живелище на невидимия и премъдър Бог, ражда и сее слово поучително, слово спасително, слово плодоносно, слово мъдро, слово свято, слово благо, както е казано: „Из сърцето ми се изля блага дума; ще говоря за моите дела на Царя“ (Пс. 44:2, по Септуагинта). Подобно и езикът тогава не смогва да изкаже понятията, които сърцето ражда, както е казано:”.Езикът ми е перо на
бързописец“ (Пс. 44:2).

Но ако, отново казваме, любезни мой, че когато сърцето ти е пълно с лукави помисли и ако от бесовските понятия то е като тяло пълно с гной, тогава е нужно да използваш вендуза за сърцето, с която да се изтегли, да се извади и да се очисти гнойта, заедно със
замърсените от нея кърви, от това сърце невидимо ранено и пребито от безсърдечните и невидими разбойници. А вендузата, не говоря за онази, която използват лекарите на човеш кото тяло, а която се използва вътрешно за понятията на сърцето от лекарите на душата, т.е. говоря за тружениците на трезвената и сърдечна молитва. Защото ако твоето сърце е пълно и претоварено от лукави помисли и от усмъртяващи душата понятия, то е невъзможно по друг начин да я облекчиш от тях и да я изцелиш, ако не използваш в гръдта си сърдечната молитва като вендуза. Понеже както вендузата здраво захваща болното тяло и изкарва от него всичките мръсни кърви, така и сърдечната молитва, ако захване здраво гръдта ти, изкарва от нея всичките блудни и лукави
помисли и я очиства. Това, което казвам, можеш, любезни мой, да изпиташ и на дело по следния начин.

Да седнеш, любезни мой, на някое място, например на една пейка или пък да си прав, но да стоиш леко приведен, наклонявайки главата си напред, да сгънеш гърба си като свод, и тогава започни да казваш молитвата от дън сърце, като придърпваш (притискаш) сърцето, тоест средната част на гръдта си, където се е образувала вдлъбнатината, доколкото можеш с молитвата към най-дълбоката си вътрешност, задържайки при това и дъха си, доколкото можеш, докато придърпваш сърцето си с молитвата, задържайки изцяло там вниманието си. Ако правиш така, гръдта ти външно става подобна на най-дълбока вендуза, защото умната вендуза на името Христово издърпва отвътре по-здраво от сетивната вендуза, за да изкара от там укритата услада на плътското желание и да положи друга услада– насладата на духовното желание. Това, че злото желание у човека се загнездва и си прави престол в гръдта, за да може от там да воюва с човека по всичките му части, като от някоя военна крепост, се разбира от което сега ще кажа. Когато някой казва тази молитва по начина, по който говорихме, веднага плътското желание се вдига и изчезва, както се вдига и изчезва сланата от слънчевата топлина, и щом изчезне сатанинската услада, на мига пристига духовното желание и заема онова място. Тоест ако от там не се пропъди сатаната и ако не се махне от там заразният му трон, който се състои от отвратителните и блудни помисли, не е възможно да настъпи там пречистата благодат Божия и да си устрои светъл престол на божествените и духовни понятия. Защото как е възможно в една крепост, където стоят враговете и отстъпниците от Царството, царят да си устрои свой престол и да установи там своята власт и ред, ако първо не се пропъдят от там неговите врагове и ако не се унищожат онези, които го мразят?!

Също както и в една непочистена къща, пълна с паяжини, червеи и отровни скорпиони, как с възможно да влезе в нея и да си отпочине върху боклуците и червеите един прославен цар, който носи пребляскав и безценен порфир, ако тази къща преди това не
се очисти и не стане достойна за царя?! Така впрочем и в едно нечисто и омърсено сърце как е възможно да влезе и да си отпочине пребляскавият и пречист Жених на Църквата, Господ наш Иисус Христос, ако преди това не се очисти онова сърце с очистителното име отново на самия Господ Иисус Христос? Комуто е славата и владичеството во веки в безкрайните векове. Амин.

Анонимен Светогорец
Из «Νηπτική Θεωρία“,
слово 11, 1851 г.,
Света Гора Атон
Превод от гръцки: Анула Христова