………….. Вярата не може да бъде имплантирана като чип или компютърна програма, това е личната голгота на всеки човек Религиозният битовизъм е част от нашата народопсихология за оцеляване Хората на вярата не трябва да вземаме страна във войните, а да се молим за мир –––   – Отче, Велика сряда е ден, свързан с Тайната вечеря и предателството на Юда. Какъв е урокът от тези знакови събития за днешния човек? – Интересно е дали въобще днешният човек е склонен да възприема уроците на Евангелието. Ако обаче приемем нещата в по-широк план – че тук става въпрос за истината, за съвършеното добро, за честността и всички тези достойнства, които правят човека стойностен. И можем да кажем, че предателството в днешното бурно войнолюбиво ежедневие е срещу цялото човечество, срещу доброто. Исус Христос е символ на съвършеното добро, на съвършената любов. И когато с действията си спрямо отделния човек или обществото се отклоняваме от този пример на съвършената Христова любов, която бе предадена толкова евтино – срещу 30 сребърника, това означава, че не сме си взели никакъв урок. И ако поуката не може да стигне до цялото общество, дано поне я разберат някои хора. Според известната песен „Всички сме тухли от една голяма стена“ и всяка

На светлата памет на о. Христодул Иконом Емил Паралингов Преподобни Юстин Попович нарича Балканския полуостров „благословен от Бога“. Прав е този „ярък молитвеник“ на нашето време, сам станал част от благословението, за което говори. Защото са неизброими чудотворните икони и свети мощи, съхранявани както във величествените катедрали на големите градове, така и в малките селски храмове, та дори и в параклиси, скрити високо в планината. Но независимо къде се намират те, поклонникът тръгва към тях със съзнанието, че „поклонническото пътуване не е екскурзия или пикник на чист въздух сред природата… Поклонническото пътуване се предприема не за обогатяване на нашите познания в областта на историята или археологията, а за придобиване на Божия мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7). Така извършено, едно поклонение в Христовото име се превръща в подвиг…“ (Иван Николов). Затова и всяко поклонническо пътуване трябва да започне с молитва, за да запази Господ поклонниците от „всяко затруднение и опасност…“ по пътя им. Това направихме и ние в ранното утро на 27 юли 2009 г… По това време участъкът от магистралата, свързваща Пловдив със Свиленград, още не бе готов, затова поехме по старото, но добре поддържано Цариградско шосе. Свиленград все още не се бе събудил, когато преминахме през него,

ик. Емил Паралингов Богоявление е онова дивно събитие случило се при река Йордан когато „при кръщаването Ти… Господи, се откри поклонението на Света Троица…“ (из тропар на Богоявление, гл. 1). „Ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:16-17). Св. Димитрий Ростовски казва: „Над Йорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец – в гласа, Синът – в плът, Дух Светий – във вид на гълъб…А какво извършва Той в това Свое явяване?…Бог създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: „яви се, желаейки да обнови цялата твар“, т.е. – да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. „Древното премина, ето, всичко стана ново“ (2 Кор.5:17)“… Но Троичното богобогояление при кръщението Господне е само най – големият бисер от наниза на постоянните Божий явявания, свидетелство за непрекъснатата Божия грижа за човека. Те го съпровождат от момента в който „сътвори Бог човека по Свой образ…и насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде…“ (Бит. 1:27, 2:8), и ще завършат при

Ик. Емил Паралингов Има две Христови притчи, сходни по съдържание и смисъл. Това са притчите за поканените на сватба (Мат. 22:2-14) и на празнична вечеря (Лука 14:16-24). В първата от тях един цар вдигнал сватба на сина си и разпратил няколко пъти слуги да повикат поканените на сватбата. Последните пренебрегнали поканата и отишли, „кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите…поругаха ги и убиха…” (Мат. 22:2-6). Във втората притча един човек приготвил голяма празнична вечеря и изпратил слугата си „да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е готово…” (Лука 14:16-17). И отново поканените започнали да се оправдават като сговорени помежду си: един си купил нива и трябвало да отиде да я види, друг – пет рала волове и трябвало да отиде да ги опита; трети се оженил и затова не можел да дойде на вечерята (Лука 14:18-20). Отправилите поканата се наскърбили, като първият дори наказал онези недостойни свои приятели, поругали и убили слугите му (Мат. 22:7). После изпратили други слуги по кръстопътищата, по стъгдите и улиците, по друмищата и плетищата, като им заповядали, когото намерят там, да го доведат, за да се напълни сватбеният дом с много сътрапезници (Мат. 22:10), да се напълни къщата, където била приготвена празничната

Ик. Емил Паралингов Кой не знае евангелския разказ за възкресяването на Лазар (Йоан 11: 1 – 45)? Наистина, преди него Господ Иисус Христос възкресил сина на наинската вдовица и дъщерята на Иаир (вж. Лука 8:41-56), но случаят с Лазар е друг. По свидетелството на св. ап. Йоан Богослов: „сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена“ (Йоан 11:39). Това означава, че тялото на брат ѝ е започнало да се разлага и ако се вдигне покриващият гробната пещера камък, цялото зловоние на разлагаща се плът ще излезе навън. Но Христос, „Хлябът на живота…“ (Иоан 6:48), отговорил на предупреждението ѝ така: „Не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Иоан 11:40). И ето какво виждат Марта и Мария, и всички които са с тях. Как „Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го

Ик. Емил Паралингов Сред многото чудеса, които Господ Иисус Христос извърши, докато „живя между нас“ (Иоан 1:14), е и изцелението на дванадесетгодишната дъщеря на началника на синагогата Иаир, и на страдащата дълги години от кръвотечение жена (Лука 8:41-56). „И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране…“ (Лука 8:41-42). Да си началник на синагога е висока длъжност с влияние и в религиозния, и в обществения живот на иудеите. Такъв човек се очаква да смята себе си, че не е „като другите човеци“ (ср. Лука 18:11) и да се поставя по-високо от тях. Иаир едва ли е бил толкова високомерен, но и за него със сигурност не било лесно да падне на колене пред един странстващ Учител, Който „няма де глава да подслони“ (вж. Лука 9:58). Много хора смятали, че Господ Иисус Христос е именно такъв, а още повече, че освен Господните ученици, около Него постоянно пълзели като тъмни сенки и искащите да Го уловят в нарушение на закона и пророците (вж. Мат. 21:46). Това били първосвещениците и фарисеите, хора от обкръжението