Category Archives: Светоотеческо наследство

За съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта (стъпало 30)

Св. Йоан Лествичник

1. А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, и любов, но по-голяма от тях е любовта (1 Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1 Йоан. 4:8, 16).

2. Според моето разбиране вярата прилича на лъч, надеждата – на светлина, а любовта – на слънчевия кръг. И всички те съставят едно сияние и една светлина.

3. Първата всичко може да твори и да създава; вторатасе огражда от Божията милост, която я прави непосрамвана, а третата никога не отпада, не престава да струи и не дава покой на оногова, който е наранен от нейната блажена упойка.

4, Който желае да говори за Божията любов, той се опитва да говори за Самия Бог; а да се предлага слово за Бога е погрешно и опасно за невнимателните.

5. Словото за любовта е известно на Ангелите; но и на тях – по мярката на тяхното просвещение.

6. Бог е любов (1 Йоан. 4:8); а който иска да определи с думи какво е Бог, той, като се показва сляп по ум, се опитва да измери пясъка на морската бездна.

7. По своето качество любовта е уподобяване на Бога, доколкото хората могат да достигнат това; по своето действие тя е упояване на душата, а по свойство – извор на вяра, бездна на дълготърпението, море на смирението.

8. Любовта, собствено, е отстраняване на всеки противен помисъл; защото любовта зло не мисли (1 Кор. 13:5).

9. Любовта, безстрастието и синовството се различават помежду си само по наименованията. Както светлината, огънят и пламъкът се съединяват в едно действие, така трябва да разсъждаваме и за тези съвършенства.

10. Според мярката на намаляване на любовта у нас се явява страх; защото, у когото няма страх, той или е изпълнен с любов, или е умрял по душа.

11. Не ще бъде никак погрешно, както мисля, да заимстваме сравнения за силно желание, страх, усърдие, ревност, служение и любов към Бога от човешките действия. И тъй, блажен е, който има такава любов и копнеж по Бога, какви-то очарованият влюбен има към своята възлюбена. Блажен е, който толкова се бои от Бога, колкото осъдените престъпници се боят от съдията. Блажен е, който толкова е усърден и прилежен в благочестието, както благоразумните роби са усърдни в служението на своя господар. Блажен е, който толкова е ревностен в добродетелите, колкото са ревниви мъжете, които се лишават от сън, за да надзирават своите съпруги. Блажен е, който така стои пред Господа на молитва, както слугата стои пред царя. Блажен е, който се подвизава непрестанно да угоди на Господа, както някои се стараят да угодят на човеците.

12. Майката не е така привързана към детето, което кърми, както синът на любовта винаги се привързва към Бога.

13. Който истински обича, той винаги си представя лицето на любимия и с наслада обгръща неговия образ в душата си.…

Истинският християнин (Беседа за Неделя на Православието)

Св. Йоан Кронщадски

Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство
(Йоан 1:47)

Нашият Господ Иисус Христос изрекъл горните слова за един израилтянин – Натанаил, жител на града Кана Галилейска, когато той по съвета на своя познат Филип вървял към Иисус Христос за да се увери, че Той е именно обещаният на Израиля Месия. Филип казал на Натанаил: „Намерихме Този, за Когото писа Моисей в закона и говориха пророците – Иисуса, Сина Йосифов, от Назарет“ (Йоан 1:45). А Натанаил му казал: „от Назарет може ли да излезе нещо добро?“. Филип му казва: „дойди и виж“ (Йоан 1:46).

Иисус видял да идва Натанаил към Него и казва: „Ето истински израилтянин у когото няма лукавство“ (Йоан 1:47). А Натанаил Му казва: „Откъде ме познаваш?“ Иисус отговори и му рече: „Преди да те повика Филип, когато ти беше под смоковницата, Аз те видях“ (Йоан 1:48), т.е. знаех всички твои мисли, твоята вяра, твоето очакване на Месия, твоето бъдещо служение. Сърцеведецът Господ, както става ясно, се докоснал до най-живата струна на сърцето на Натанаил, най-съкровените му мисли, желания и очаквания, показвайки му направо Божественото Си всезнание, и ето че Натанаил е уловен в Христовата вяра. Той възкликнал: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!“(Йоан 1: 49). И после става Негов ученик с името Вартоломей, значи – един от дванадесетте.

А защо през тази Неделя, наричана Неделя Православна, е положено от Църквата да се чете това Евангелско четиво, в което се разказва за беседата на Господ Иисус Христос с Натанаил? Защото в думите на Господ към Натанаил е показан характерът на истинския или православния християнин и характерът въобще на истинската Православна Христова Църква. Ето истински израилтянин, казал Господ за Натанаил, у когото няма лукавство, т.е. ето човек, който правилно, прямо и твърдо мисли, разсъждава, вярва, уповава се, говори и действа. Така както Натанаил веднага повярвал в Иисуса Христа като Син Божий и вече никога не се колебаел във вярата и упованието и не изменил мислите си относно Божественото Му лице. Не трябва ли да бъде такъв и истинският християнин, не трябва ли да бъде такова всяко богоучредено общество от православни християни, не трябва ли да бъде такава и, каквато и в действителност е, Православната Църква?

Каква висока похвала получил Натанаил от Изпитващия сърца и утроби в думите: „ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“! Каква висока похвала за този християнин, за когото Господ ще изрече: ето истински християнин, у когото няма лукавство, и тази Църква, за която Господ казва: ето Църква, в която няма лукавство или суетни човешки измислици, т.е. която цялата е истинна в цялото ѝ учение, тайнства, Богослужение, управление, в цялото ѝ устройство. А именно такива са всички наши святи угодници, такава е цялата Православна Църква от основаването ѝ до сега, както свидетелства безпристрастната история на Църквата и Сам Бог чрез различни знамения и чудеса, извършвани в Църквата.…

Въоръжете се със свещен гняв и не грешете. Проповед на Петдесетница

Св. Лука Симферополски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях. Той, Дух Свети дойде в света, за да изпълни обещанието на нашия Господ Иисус Христос: няма да ви оставя сираци, а ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя (Иоан 15:26). И Светият Дух осветил земята ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слязъл върху апостолите. Но как слязъл? Видимо, във вид на огнени езици. Никога повече Светият Дух не слязъл по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било необходимо да слезе върху светите апостоли във формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светци; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие бе утвърдено по целия свят. Те са първите проповедници на евангелието, първите, които донасят светлината Христова в света. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той направил огнени и сърцата и умовете им, осветил ги и ги просветил, направил така, че да си спомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им дал сили, така че да могат да приведат целия свят до Христа.

Но не слиза ли Светият Дух върху всички, които са достойни да го приемат? Не бе ли св. Серафим Саровски изпълнен със Светия Дух? Слезе върху него, разбира се, не във вид на огнени езици, но по такъв начин, че изпълни всичките му мисли, желания, чувства и стремления. Изпълни цялото същество на св. Серафим. По същия начин слязъл Светият Дух върху много и много светци, по този начин изпълва всички нас, недостойните християни от днешния век, защото в тайнството Миропомазание и в тайнството Кръщение ние получаваме благодатта Му.

Ние получаваме тази благодат, всички я получават, но не всички я запазват. Мнозина загубват това съкровище, губят благодатта на Св. Дух. Защото би ли могъл Светият Дух по какъвто и да е начин да пребивава в нечисто сърце, изпълнено от греха? Както димът прогонва пчелите, както смрадта отблъсква човеците, така и смрадта в човешкото сърце прогонва Светия Дух, Който живее единство и само в сърца чисти, и само на тях дарява Божествената си благодат,…защото Той е „Съкровище на благата“ – на всички истинни и ценни блага, които може да придобие човешкото сърце. Защото би ли могло да ги възприеме нечистото сърце? Нима може да възприеме благодатта на Светия Дух сърце, което е греховно, лишено от милосърдие и любов?

Но как да придобием сърце чисто? Как да се въздържим от срамните грехове? Как да се сдържим по време на изкушенията от врага на нашето спасение, от изкушенията на света? Как да запазим себе си от тях? Нужно е неуморно, винаги, във всички дни на живота ни, всеки час, да помним това, че Светият Дух не живее в сърце нечисто.…

Поучение за спасението

Св. Игнатий Брянчанинов

Всички ние сме временни странници на тая земя. Всеки от нас ще погостува тук, колкото му е отредено от Бога, и след това ще умре, непременно що умре. Смъртта ще ни отнеме и къщита, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство и радост, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Нека поговорим за това как да се спасим, как да благоугодим на Бога, как да се избавим от страшния ад, да наследим блажена радост.

Който иска да се спаси, трябва да принадлежи на едната свята Православна църква, да бъде верен неин син, да се покори на на нейните наредби. Ако някой не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от нея, ако е разколник, колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, той няма да се спаси. Господ сравнява тези, които не се покоряват на Църквата, с идолопоклонниците: ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17). В Новия Завет любимият Христов ученик Йоан свидетелства, че Господ само тогава приема нашата молитва, когато тя се принася по Божията воля (1 Йоан 5:14). Молитвите на тези, които със своите действия се противят на Бога, не се приемат, а биват отхвърлени от Господа. Разколникът и еретикът, както и дяволът, са чужди на смирението, затова те са нужди и на спасението. Някога на преподобния Макарий се явил дяволът и му казал: „Макарие, ти много постиш, а аз изобщо не се храня: ти малко спиш, а аз дори нямам нужда от сън; само с едно ме побеждаваш: с твоето смирение.“

Рааколнипите пазят продължителни и строги пости, цели нощи прекарват в молитва, правят много поклони. но, уви, напразно се трудят, защото не искат да се смирят. Без смирение не е възмож но да бъдем Христови последователи. Който не се е смирил, той не е Христов ученик, той не се покорява на Христос. Истинското смирение идва от послушанието, казва св. Йоан Лествичник. Без послушание към Църквата няма смирение; без смирение няма спасение. Ереста и разколът съдържат в себе си и хула срещу Светия Дух, която е смъртен грях, непростим за упорстващия в него човек нито в този век, нито в бъдещия. Дори мъченическата кръв не може да очисти тоя грях според св. Йоан Златоуст. Той може да бъде очистен, само ако човек се отрече от своята ерес, остави разкола и се присъедини към Светата Църква…

Който иска да се спаси трябва, макар и по малко, по често, да се моли на Бога. В делничните дни се моли вкъщи: сутрин след ставане от сън, вечер преди лягане, преди храна. Без кръстен знак дори не закусвай. В празничните и неделни дни трябва да взимаме участие в обществените църковни молитви.…

Св. Николай Сръбски – За мира и неспокойствието

Св. Николай Сръбски

На Изток царува мир, на Запад – неспокойствие. Мирът почва от отделния човек и се разпростира и в обществото. И неспокойствието почва от човека, та се разпростира и в обществото.

Отде е тоя мир у народите на изгряващото слънце? И отде е неспокойствието у народите на залязващото слънце?

От решените и нерешените гатанки на живота. Ето отде!

Като почнем от Стамбул-града та до Япония чак – всички народи имат вътрешен мир, понеже не живеят чрез питанията, но чрез решенията, т. е., чрез отдавна разрешените основни въпроси, както са живели петдесет или сто поколения преди тях. Върху тези решения на най-главните въпроси източният човек гради всичко, разбира всичко, за всичко мисли и всичко върши. И нищо, и никъде – извън тези решения. И мохамеданинът, и браминът, и будистът. А тези три групи представляват цялата огромна нехристиянска Азия, целия Изток.

При мохамеданството всичко е решено в Корана. И всички решения се свеждат до две думи: Аллах и късмет. Това дава мир и спокойствие на мохамеданските народи.

При браманизма и будизма пак всичко е решено в духа на индийската философия. И всички решения се свеждат до три понятия: карма, дхарма и прераждане.

Невесел е тоя свят и в двата случая. Невесел е в мохамеданството, защото означава покорност на роби пред господаря Аллах. Невесел е и във философския Изток, защото означава примирение със съдбата, отчаяние, от което няма спасение ни сред човеците, ни сред боговете.

На Запад цари неспокойствие. Както кога буца сняг се търкаля и расте, тъй стремително е нараствало и неспокойствието на Запад. Расло е стремително и тъй е нараснало в нашето столетие, че западното човечество е доведено до непрестанен страх от онова, което ще стане, та чак до разстройство на нервите и често – по-често от всякога в историята на света – до полудяване.

Причината за западното неспокойствие е същата като причината за неспокойствието на Адам и Ева, когато те обърнаха гръб на Бога Творец, а лице към сатаната; същата като тая за неспокойствието на Каин, който уби своя праведен брат Авел; същата като тая за неспокойството на Саул, когато почна да гони праведния Давид; същата като тая за неспокойството и на Ахитофел, който издаде своя господар – цар Давид, и накрая се обеси; същата, като тая за неспокойството на Юда Искариот, който за проклети пари продаде на евреите своя Учител и Господ, и цял тресящ се от нов и непонятен страх и ужас, отиде при Кедронския поток, та се обеси, и разцепи се утробата му и вътрешностите му се разсипаха по земята, както триста години по-късно стана с сретика Арий.

От памтивека същата причина, а тя е – отпадането от Бога и влаченето подир сатаната. Бог предупреждава бащински и загрижено, а сатаната показва лъжовни и панаирджийски изображения и привлича към себе си лакомите и лекомислените. Със своите отровни сладости той мами и привлича лакомниците и късогледите.…

Слово на Рождество на Св. Йоан Предтеча

Днес празнуваме Рождеството на великия Иоан, Пророк, Предтеча и Кръстител на нашия Господ Иисус Христос. Това велико събитие е предсказано 700 години преди да се изпълни, от славния пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Ис. 40:3).

С тези слова пророк Исаия предопределил основната цел в живота на Предтечата и Кръстител на Господа – Иоан.

Триста години след Исаия друг пророк – Малахия, нарича Господния Предтеча Иоан Ангел, когото Господ изпраща пред Себе Си да подготви пътя Му.

Словата на пророците удостоверява и Сам Господ Иисус Христос пред народа, когато вече заключеният в тъмница Иоан Предтеча Му изпраща двама свои ученици да Го попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? (Мат. 11:3).

Господ казва на народа: Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него (Мат. 11:9-11).

Ще се спрем на последните слова на Спасителя. Как да разбираме това, че малкият в царството небесно е по-голям от Иоан Предтеча, най-големият между родените от жени?

Тези слова не могат да бъдат разбрани с човешкия разум и само другите слова на Господ Иисус, казани за него по съвсем друг повод, ни дават отговор на смутилото ни слово, че малкият в Царството Небесно е по-голям от великия Предтеча и Кръстител Господен.

Да припомним написаното у евангелист Лука (глава 20) как изкушавали Господ Иисус Христос садукеите, иудейските сектанти, отхвърлили вярата във възкресението на мъртвите.

Те Му разказали за безплодната жена, която имала седем братя за свои мъже според Моисеевия закон, задължаващ мъж да вземе жената на брат си, ако този умре бездетен, и да въздигне потомство на брата си. Имало такива седем братя и всички те умрели бездетни. Садукеите се надявали да затруднят Господ Иисус Христос с въпроса: При възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. Иисус им отговорил: Чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии (Лука 20:33-36).

Да си спомним и други велики слова на Господ Иисус Христос, записани от св. ап. Иоан Богослов в пета глава на неговото Евангелие: Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Иоан 5:24).…

Св. Лука Симферополски – Какво е вечен живот

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди Своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познаваме Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена.

Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.
Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

На втория ден след Рождество Христово

из Проповеди за цялата година (Пловдив, 2017)

Свята, блажена, от Бога благословена нощ се спуснала над Витлеем, блажения Витлеем. Нощта изглеждала както всички други: жителите на Витлеем били потънали в мирен сън, както и всички хора, пристигнали за преброяването. Спели и витлеемските пастири при своите спящи стада, а звездите проблясвали с тиха светлина – както всеки друг път. Ала никога дотогава нямало такава нощ, и никога повече няма да има от създание мира, защото в тази нощ, в пещера, в яслите на домашните животни Пресветата Дева Мария родила Предвечното Слово, нашия Господ Иисус Христос.

Изведнъж нощният мрак се разпръснал и внезапно възсияла светлина, по-силна от всяко светило – Светлина, която разсякла нощната тъма. Неочаквано пред пастирите се явил ангел Господен и славя Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:9-14).

Така Сам Господ белязал тази велика нощ, нощта на Рождество Христово.

А светът изобщо не разбрал, че се извършило най-великото от всички събития в историята на човешки род. Разбрали само пастирите и се завтекли натам, накъдето им посочил ангелът, и първи се поклонили на родилия се Спасител.

Минало известно време и над нещастния Витлеем се спуснала друга нощ – нощта на адския мрак, нощта на кървавата тъмнина, нощта на неописуемия ужас и мъка, каквито никога не бил изпитвал не само Витлеем, но и целият свят. Защото потекли потоци от кръвта на нещастните витлеемски младенци, убити от окаяните войници на проклетия Ирод, който искал сред убитите младенци да бъде погубен и нашият Спасител Иисус Христос.

О, какъв ужас, какъв мрак, какво неизказано ридание и вопли се издигали към небето от Витлеем! Вие, майки, знаете колко непоносимо ще е да видите смъртта на вашите младенци. Вие можете да си представите какво се  случвало в сърцата на нещастните майки, пред чиито очи войниците на Ирод избивали нещастните им рожби, прерязвали гърлата им, разбивали главичките в камъните. Майките пищели и ридаели с такъв страшен писък и плач, че той достигнал до самия Божий престол. Те скубели косите си, раздирали одеждите, удряли глави о камъните. Дори само като слушаме а този ужас, не можем да не плачем и няма как сълзи да не облеят нашите страни.

Това страшно събитие било предсказано няколкостотин години по-рано от пророк Иеремия „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:18).

Св. Лука /Войно-Ясенецки/- Силата ми в немощ се проявява

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който мразел апостола, навсякъде постоянно го преследвал, като го обиждал с най-зли слова и му причинявал всякакви неприятности. Светият апостол три пъти молел Бога да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се весели в мене силата Христова. Затова добре ми е немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:9-10)

Как може кога съм немощен, тогава да съм силен? Как може старец, който страда от тежък задух, едва се държи на нозе и е с треперещи ръце, да е силен, щом е немощен?

Това може да каже с изненада и дори сн асмешка човек душевен (но не и духовен), който изобщо не знае, че у Бога всичко е съвсем различно, не такова като у хората; че пътищата Божии са особени, свети, често неразбираеми за нас.

Такъв човек няма да проумее и разбере, че Свещеното Писание съвсем не е обикновена книга, дори и да е най-мъдрата, написана от човек.

Какво да кажем на този неразбиращ човек?

Бедният ти! Разбираш само целите и делата на този свят, делата и целите, насочени към благосъстоянието на тялото и съвсем, съвсем не разбираш това, което трябва да бъде разбрано духовно.

Но как не разбираш, че апостолските думи кога съм немощен, тогава съм силен и Божиите слова се отнасят не към телесната немощ, а към духовната.

Вярно, не знаеш и никога не си чул какво е казал св. апостол Павел: Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо… (1 Кор. 1:27-28).

Никога не си чувал това, не го разбираш. ала за нас то е велико откровение, защото ние знаем, че Господ със Своите немощни, нищо не разбиращи рибари – апостолите, е спорамил цялата мъдрост на света, явил е на света съвършено ново, нечувано дотогава учение – не за земното царство, а за Небесното.

Ние, християните, имаме за задача да построим не земното царство, а да достигнем Небесното. То е нещо съвсем различно.

В земното царство живеем, участваме с делата си, но със сърцето си се прилепяме към Божието Царство, към Царството Небесно.

Какво е духовна немощ и какво е духовна сила?

Християнското и земното разбиране за духовна сила са напълно различни.

Духовната сила на земните хора има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването – гордостта.

Тази сила, често огромна, действително може да постига велики неща, да преобрази човешкия живот, да измени за добрео социалните и международните отношения.…