За творчеството

Св. Софроний (Есекски)

Христос е мярката за всички неща: временните и вечните, божествените и човешките. По тази причина всичко, което имам намерение да пиша тук, ще изхожда от съзерцаването на Христа – Богочовека. Нашата християнска антропология не трябва да носи отвлечен характер, но непременно трябва да служи за фундамент на целия ни живот в Бога, и аз съм готов да нарека тази антропология аскетическа.

Многостранен е Божият образ в човека. Един от неговите аспекти е творческата сила, която се проявява в различните области на културата от всякакъв вид – цивилизацията,изкуството, науката. На първозданния е била дадена заповед при въвеждането му в природния свят – да го обработва и да го пази. (Битие 2:15). Природният свят е устроен така че човек е изправен пред необходимостта да решава непрестанно по творчески начин възникващите пред него проблеми. Но изброеното от мен не изчерпва целия човек. Порай производството на всичко, от което човек се нуждае за да запази живота си на Земята, той се издига от тези низши форми към по-съвършени: духовните, трансцендиращите всичко видимо и временно. Във временен план творческата способност е насочена надолу към земята, за да организира природните дадености по начин, който съответства на човешките потребности и нужди. В този случай целта се постига в рамките на неговите природни способности. Във втория случай творчеството е насочено към висшия свят, където едните естествени дарования на човека не са достатъчни.

Като персона, човекът притежава свобода на волята. Тази свобода не се изразява във възможността от нищото да сътворява нещо напълно ново, което не е съществувало никога преди, а в конвергенция (съгласуваност) с волята на Бога, действителният Творец или дивергенция – (отклоняване и дори отхвърляне) на Неговата воля.

Божията тъга

Ик. Емил Паралингов

Кой не знае евангелския разказ за възкресяването на Лазар (Йоан 11: 1 – 45)? Наистина, преди него Господ Иисус Христос възкресил сина на наинската вдовица и дъщерята на Иаир (вж. Лука 8:41-56), но случаят с Лазар е друг. По свидетелството на св. ап. Йоан Богослов: „сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена“ (Йоан 11:39). Това означава, че тялото на брат ѝ е започнало да се разлага и ако се вдигне покриващият гробната пещера камък, цялото зловоние на разлагаща се плът ще излезе навън. Но Христос, „Хлябът на живота…“ (Иоан 6:48), отговорил на предупреждението ѝ така: „Не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Иоан 11:40).

И ето какво виждат Марта и Мария, и всички които са с тях. Как „Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи“ (Иоан 11:41- 44).


НАПРЕД

Църковно и пастирско служение по време на епидемии

Доц. д-р Иво Янев

През изминалите хилядолетия на човешката история са известни голям брой епидемии от различни опасни болести. В Свещеното Писание на Стария и Новия Завет са описани многобройни заразни заболявания като проказа, чума, дизентерия, туберкулоза и други. Вследствие на негативно им влияние върху живота на древния човек, лекарите от това време са се опитвали да намерят подходящо лечение и затова има много запазени писания от древността с конкретни указания за лечението на различните заболявания. Навсякъде обаче, освен за чисто физическото, материално лечение на болестта, намираме конкретни сведения за духовното обгрижване на болния от страна на Църквата и нейните духовници.

В историята на Църквата са описани голям брой такива епидемии. По времето на император Константин Велики (274-337) се появила епидемия от проказа и за да запази новата столица на Източната Римска империя – Византион-Константинопол, императорът нарежда всички болни да бъдат изхвърлени в морето. Св. Зотик Сиропитател (IV в.), който е от знатен константинополски род, със завидно за времето си светско образование и с голямо богатство, решава да извърши нещо нечувано – да се противопостави на заповедта на императора и да откупи болните от палачите им, като по-късно да организира болница за тях. Виждайки, че това действие е продиктувано от християнска любов към ближния, св. Константин не извършва никакви действия срещу св. Зотик, даже напротив, запазени са сведения, че подпомага дейността му и дарява големи средства за болницата му и другите му благотворителни дейности.[1]

 

Да бъдеш православен

Спомени на светителя за праведника

Св. Серафим Софийски

Към биографията на св. Серафим Соболев, Софийски чудтоворец

Емил Паралингов

На 26 февруари се чества паметта на канонизираният през 2016 г. съборно и съвместно от Българската и Московската патриаршии Богучарски архиепископ Серафим ( Соболев ). Цялото архипастирско служение на св. Серафим преминава в България където той пристига през 1920 г. с последната вълна руски белоемигранти. Всенародната почит към светителя го прославя в святост далеч преди същинската му канонизация, като дори в годините на войнстващ атеизъм настъпили в България след 1944 г. потокът от вярващи търсещи молитвеното му ходатайство при гроба му в криптата на руската църква „Св. Николай“ не намалява. Както през живота му у нас, така и след кончината му, та и до днес безбройно число са получилите благодатната помощ на Софийският чудотворец.

Предложените лични спомени на св. Серафим Соболев за св. Йоан Кронщадтски са взети от издадената за първи път през 1938 г. в Белград книга на И. Сурский (псевдоним на Яков В. Иляшевич) „Отец Йоан Кронщадтски“. Те са от времето когато светителят е още студент в Петербургската духовна академия и често е посещавал отслужваните от св. Иоан Кронщадтски богослужения в Андреевския събор на Кронщадт. Тъй като по време на написването и издаването на книгата нито св. Йоан, нито Владика Серафим са в лика на светиите в превода е запазено упоменаването им такова каквото е дал автора.

Денят 20 декември 1931 г. когато се навършили 23 години от кончината на отец Йоан Кронщадски бил особено тържествено отбелязан с архиерейски богослужения – литургия и панихида отслужени в руската църква в Белград. Те били оглавени от архиепископ Серафим Богочурски, завеждащ руските емигрантски църковни общини в България дошъл специално за честванията от София…На другият ден – 21 декември вечерта в руската гимназия в Белград се състояла вечер посветена на отец великия праведник и молитвеник отец Йоан на която владика Серафим разказал спомени за своите срещи с него още докато бил студент в Петроградската духовна академия и заедно със своите приятели и състуденти често пътувал до Кронщадт.

Проповед на Богородичен канон и акатист – 1 статия

Поучение за спасението

Св. Игнатий Брянчанинов

Всички ние сме временни странници на тая земя. Всеки от нас ще погостува тук, колкото му е отредено от Бога, и след това ще умре, непременно що умре. Смъртта ще ни отнеме и къщита, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство и радост, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Нека поговорим за това как да се спасим, как да благоугодим на Бога, как да се избавим от страшния ад, да наследим блажена радост.

Който иска да се спаси, трябва да принадлежи на едната свята Православна църква, да бъде верен неин син, да се покори на на нейните наредби. Ако някой не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от нея, ако е разколник, колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, той няма да се спаси. Господ сравнява тези, които не се покоряват на Църквата, с идолопоклонниците: ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17). В Новия Завет любимият Христов ученик Йоан свидетелства, че Господ само тогава приема нашата молитва, когато тя се принася по Божията воля (1 Йоан 5:14). Молитвите на тези, които със своите действия се противят на Бога, не се приемат, а биват отхвърлени от Господа. Разколникът и еретикът, както и дяволът, са чужди на смирението, затова те са нужди и на спасението. Някога на преподобния Макарий се явил дяволът и му казал: „Макарие, ти много постиш, а аз изобщо не се храня: ти малко спиш, а аз дори нямам нужда от сън; само с едно ме побеждаваш: с твоето смирение.“

Проповед на 1 март – Неделя Сиропустна

Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените

Тропар, глас 1
Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейкиБога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание.

На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“.

Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност.

Да се подготвим за Великия пост. „И ще съди живи и мъртви.“ За Страшния съд

Да се подготвим за Великия пост. По стъпките на блудния син: от падението до покаянието

Житие на светия наш отец Мелетий, архиепископ Антиохийски

Свети Мелетий отначало бил епископ Севастийски в Армения, но после бил поставен на архиепископския престол в Антиохия. Антиохийският архиепископ Евдоксий, последовател на арианското заблуждение, прелъстен от богатството на Константинополския престол, пожелал да премине там, тъй като заемащият преди това архипастирското място – злочестивия еретик Македоний, бил низвергнат. При царуването на Констанций, сина на Константин Велики, Константинополската църква изобилствала със съкровища и била много по-богата от другите църкви. Затова Евдоксий пренебрегнал Антиохийския престол и започнал да се домогва до Константинополския. Като научили за козните на своя архиепископ, жителите на Антиохия се обидили много и го прогонили, негодувайки, че презира църквата си. Той се отправил в Константинопол и там получил престола, а антиохийците свикали събор, за да решат кого да изберат на мястото му.

По-голямата част от присъстващите на събора били ариани, които тогава имали голяма сила. Православните били малко и освен това били презирани и наричани евстатиани, по името на свети Евстатий, архиепископ на Антиохия, който претърпял изгнание заради православната вяра. На устата на всички участници било името на свети Мелетий, всички желаели той да бъде техен архиепископ, но особено много това искали арианите, защото го смятали за свой единомишленик и се надявали, че ще склони към мъдруването им евстатианите и ще научи цяла Антиохия на арианското заблуждение.

И така, съборът единодушно го избрал на архиепископската катедра. Решението било потвърдено от подписите на всички участници и дадено за съхранение на присъстващия там свети Евсевий, епископ Самосатски, който бил православен. После те изпратили молбата си заедно с царската грамота до свети Мелетий и с големи почести, в присъствието на много хора, го довели в Антиохия.

Да се подготвим за Великия пост. „И ще съди живи и мъртви.“ За Страшния съд

За мира и неспокойствието

Св. Николай Сръбски

На Изток царува мир, на Запад – неспокойствие. Мирът почва от отделния човек и се разпростира и в обществото. И неспокойствието почва от човека, та се разпростира и в обществото.

Отде е тоя мир у народите на изгряващото слънце? И отде е неспокойствието у народите на залязващото слънце?

От решените и нерешените гатанки на живота. Ето отде!

Като почнем от Стамбул-града та до Япония чак – всички народи имат вътрешен мир, понеже не живеят чрез питанията, но чрез решенията, т. е., чрез отдавна разрешените основни въпроси, както са живели петдесет или сто поколения преди тях. Върху тези решения на най-главните въпроси източният човек гради всичко, разбира всичко, за всичко мисли и всичко върши. И нищо, и никъде – извън тези решения. И мохамеданинът, и браминът, и будистът. А тези три групи представляват цялата огромна нехристиянска Азия, целия Изток.

При мохамеданството всичко е решено в Корана. И всички решения се свеждат до две думи: Аллах и късмет. Това дава мир и спокойствие на мохамеданските народи.

При браманизма и будизма пак всичко е решено в духа на индийската философия. И всички решения се свеждат до три понятия: карма, дхарма и прераждане.

Невесел е тоя свят и в двата случая. Невесел е в мохамеданството, защото означава покорност на роби пред господаря Аллах. Невесел е и във философския Изток, защото означава примирение със съдбата, отчаяние, от което няма спасение ни сред човеците, ни сред боговете.

На Запад цари неспокойствие. Както кога буца сняг се търкаля и расте, тъй стремително е нараствало и неспокойствието на Запад. Расло е стремително и тъй е нараснало в нашето столетие, че западното човечество е доведено до непрестанен страх от онова, което ще стане, та чак до разстройство на нервите и често – по-често от всякога в историята на света – до полудяване.

Да се подготвим за Великия пост. Молитвата на Митаря и оправданието на Фарисея

Установяване на висша видима власт в църквата от Господ Иисус Христос. Духовно-нравствената и съборна нейна същност, характер и орган на нейното действие

Проф. д-р протопр. Радко Поптодоров

Основател, Учредител и Крайъгълен Камък на Църквата е Господ Иисус Христос. Неин вечен и единствен Глава е също Той. Неин върховен Началник и Управител през всички времена е само Той и никой друг. Пребъдвайки според обещанието Си вечно в нея, Той я ръководи и пасе като добър Пастир, Който предава Себе си за своето стадо. Неговата божествена воля е основният неин и неизменен закон.

В своя земен аспект Църквата е едно видимо земно учреждение, имащо да осъществява високите си задачи в царството на човешкото несъвършенство и греховност. Това вече налагало нейният божествен глава и Ръководител не само да бъде постоянно с нея невидимо и да я ръководи по същия начин Сам през всички дни до свършека на света, н ода установи в нея и видима външна власт, да я снабди с основни и неизменни начала на устройство и организация, даде принципите на нейното земно управление. С оглед на това Господ, Сам притежавайки всяка власт на небето и земята, избрал между Своите последователи дванадесет души и като им разкрил истините на своето спасително за човеците учение и скритите за обикновения човешки разум тайни на небесното царство и на вечния живот, облякъл ги с пълномощия от Негово и в Негово име да упражняват също така всякаква власт в Неговата църква: да свещенодействуват, да учат, да бъдат пастири в нея – да управляват и да съдят, за да се изпълни волята Божия към людете – да бъдат те осветени и спасени от най-страшното зло – смъртта и да станат участници във вечния Божествен Живот и наследници на Божието Небесно царство. Тази власт обаче се различавала от светската. Тя се състояла не в господарствено владичествуване над ръководимите и не в сляпа покорност и послушание на подчинените, постигнати по пътя на страха, принудата и насилието. Нейна същност била божествената сила и божествено санкционираната духовно-нравствена авторитетност на ръководителите на Църквата, призната им свободно от ръководимите по силата на Господнето призоваване да указват преданост и послушание на Неговите пратеници и на техните приемници, и доброволното и синовно послушание на ръководимите към техните ръководители-пастири по силата на служението, което те им извършват, на подвига на любовта към тях и на жертвената готовност душата си да положат за тяхното спасение. Такава по своята същност, тази власт според Господнето поръчение трябвало да се упражнява не само от един Негов избранник и не по начин, както в обикновените човешки общества. Тя била дадена на всички негови избранници-апсотоли, и то в еднаква мяра. На всички апостоли бил обещан Утешител, Който да пребъдва винаги с тях и да ги упътва „на всяка истина“; всички апостоли получили Дух Светий на Петдесетница в еднаква степен; всички апостоли в еднакъв обем получили правото и същевременно и задължението да проповядват Евангелието, да участ, да кръщават „в името на Отца и Сина и Светаго Духа“, да „връзват и развръзват“, т.е. да съдят и въобще да управляват Църквата съгласно ония инструкции и наредби, които им били дадени. Всички получили от Иисуса Христа еднаква и равна власт, всички имали еднакви и равни права и пълномощия. Затова и когато се явила препирня, кой бил по-голям от тях, Господ открито ги порицал и заявил, че който иска да бъде измежду тях „големец“ да бъде на другите „като слуга“ и който иска да бъде „пръв“ да бъде на другите като „раб“ („…по-големият между вас да бъде като по-малкия и който началствува, да бъде като оня, който слугува).“

Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея

Житие на преподобната наша майка Мелания Римлянка

Както добрите плодове се раждат от добро дърво, така и святата издънка прораства от свят корен. Пример за това е преподобната Мелания, която произлязла от благочестиви християнски родители. Баща ѝ и дядо ѝ били висши сенатори. Като пораснала, Мелания горещо желаела да съхрани девството си непорочно и често с всички сили умолявала за това родителите си. Но тъй като тя била единствената им дъщеря и нямало друг наследник на безбройните им имения и несметни богатства, щом светицата навършила четиринадесет години, те я омъжили против волята ѝ за човек, равен на нея по знатност, на име Апиниан, който карал седемнадесетата си година. Когато бракът бил сключен, Мелания не се разделила с мисълта и желанието си да съхрани, ако не девството, то поне чистотата си, и всячески скланяла съпруга си към въздържание, като често го увещавала и му говорела през сълзи:
– Колко щастливи бихме били, ако живеехме заедно в чистота, като в младостта си работим на Бога без плътско съединение, което винаги съм желала и желая! Тогава двамата с теб бихме водили прекрасен богоугоден живот. А ако твоята страст, толкова свойствена на младостта, те надвива и ти пречи да изпълниш молбата ми, така че не можеш да победиш плътските желания, тогава ме остави и не бъди пречка за моето желание. В откуп за себе си ще ти предоставя всичките си богатства, роби и робини, съкровищата, златото и среброто и другото си неизчислимо имущество. Владей всичко това, само ми позволи да бъда свободна от плътски сношения.
Като чул тези думи, Апиниан не ѝ отказал напълно да изпълни желанието й, но не ѝ дал и пълното си съгласие, а само ласкаво казал:
– Това не може да стане дотогава, докато не придобием наследник на нашите имения. А щом ни се роди такъв наследник, тогава и аз не ще изостана от доброто ти намерение, защото не е добре, ако жената изпреварва мъжа си в доброто дело и в стремежа към Бога. Да изчакаме, докато Бог ни даде плод от нашето съпружество и тогава в съгласие ще пристъпим към живота, към който се стремиш.

Д-р Никола Владиков – Възгледът на проф. протопрезв. Стефан Цанков за пътя от греха към светостта и въпросът за просветата

Протопсалт Аргир Малчев остави жива следа в църковната музика у нас

Никола Антонов

Спомням си ранните 90 на миналия век, когато бях семинарист. Тогава нямаше интернет и YouTube, а България беше още в изолация и свободният достъп до живата псалтикийна традиция в Гърция беше все още немислим за нас. Изискваха се визи и не беше така лесно като сега да отидеш там, да учиш и да черпиш от живия извор. Тоталитаризмът току-що се беше сринал, църквата ни се отърсваше от десетилетен ледников период, а разколът вече чукаше на вратата… Новите изпитания не чакаха. В тези трудни времена постъпих в семинарията и се докоснах за първи път до източното пеене и византийската музика. Една вечер, едва седмица-две, след като бях постъпил в Софийската семинария, сричах сам в класната стая Псалом 50 на църковнославянски, валеше проливен есенен дъжд, а в съседство отнякъде долиташе ангелска музика. По-старите семинаристи разучаваха непознато песнопение – Трисвятое на Калогиру, както после разбрах. Казах си, че трябва да се науча да пея и аз така. Нашият учител г-н Л. Игнатов ни даваше да слушаме няколко касетки с гръцки изпълнения, от които най-силно ни впечатляваше светогорският манастир „Симонопетра“. Тогава чухме за първи път и обичаното от всеки сега „Агни Партене“ („Чистая Дево“), но имаше и много други недостъпни тогава за нас бисери на небесната музика. После разбрахме, че това са псалми от сборник, наречен „Псалтирион терпнон“.

Един ден г-н Игнатов ни показа ръкопис – псалом от книгата Псалтирион терпнон, преведен на църковнославянски език. Невероятно нещо!!! Ще пеем тези красиви песнопения в църква по време на богослужение и ще се учим от най-добрите! Преводите пристигаха един по един в пликове по пощата, адресирани до нашия учител. Нямах представа тогава кой е Аргир Малчев, но разбирах само, че това е човек, който работи с огромна отдаденост към църковното пеене, а неговият труд захранваше като високоскоростна магистрала непосредствено нашето вдъхновение и любовта ни към източноцърковната музика. Години по-късно (2006 г.) вече с благословението на патр. Максим на бял свят се появи книгата Приятен псалтир от Аргир Малчев, в която бяха събрани тези избрани псалми от „Симонопетра“, наредени с огромна прецизност върху църковнославянския текст и с изключително високо музикално качество!

Проповед на ✝ Неделя 14 след Неделя подир Въздвижение ­- на Йерихонския слепец

Проповед на Неделя на 10-те прокажени

Беседа за св. Никифор Хиоски – Светецът на прокажените

Напред

Resolve to Acquire the Spirit of Peace

By Fr Barnabas Powell

If you’re still looking for a New Year’s resolution, you couldn’t do better than to try the best-known instruction of a 19th-century Russian monk named Seraphim of Sarov: “Acquire the Spirit of Peace, and thousands around you will be saved.”

Far from naive, religious fluff or spiritual psychobabble, these words of a forest-dwelling hermit who became one of the most revered saints of Orthodox Christianity are eminently practical. For example, I try (and often fail) to remember them when I turn on the news or pick up a paper, and find myself assaulted by the abundant evidence of the Fall.

It’s so easy to become cynical as a result of the darkness one encounters, even second-hand through media, that I’ve actually fasted from news as much as possible ever since Advent began.

One could say I’m burying my head in the sand to avoid the “real world.” Yet I challenge whether the news presents an accurate, proportioned view of reality. And I assert that my abstinence, an effort to follow St. Seraphim’s advice, is actually very real world.

 

Elder Sophrony said, “Every Divine Liturgy is a Theophany”

For us Christians the central point of the universe and the highest meaning of the history of the world is the coming of Jesus Christ, Who will not deny the archetypes of the Old Testament, but He will verify them, revealing to us their true grandeur and will give new dimensions to all things, eternal and endless. The new Covenant of Christ announces the beginning of a new period in the history of mankind. Now the divine sphere radiates into the uncharted greatness of the love and humility of our God and Father, and the coming of Christ will change everything, will bring the new revelation that will affect the fate of the whole creation, the whole world.

And so He appeared. He to whom the world owed its creation, except with rare exceptions, “the world did not recognize Him” (Jn. 1:10). The event was immeasurably above the perception of an ordinary man. The first who recognized Him was John the Baptist, which is why He said of him: “Among them that are born of women there has not risen a greater that John the Baptist” and that he is the end of the law and the prophets (Matt. 11:9-13).

 

“God Is Always With You”. An Interview with Fr Roman Braga

Archimandrite Roman /Braga/ who grew up and served in Romania under the communist regime passed away at the age of 93 on April 28, 2015 in the Dormition of the Holy Virgin and Mother of God Monastery in Michigan, USA. The interview from 2012 was published by the Orthodox Church in America.

Father, to start with, what can you tell us about the monastic way of life? 

This is a good question. First, however, you have to understand the Romanian cultural environment when I was young – in the 1920’s -1950’s. The Romanian people, I think, were always inclined toward the monastic way of life, because being monastic and leading a monastic type life does not mean only to go and live in a monastery. When Jesus was preaching the gospel: “…if you love your mother and father more than Me you are not worthy of Me…” or when Jesus said “…if you don’t take your cross and follow Me you are not worthy of Me…,” Jesus was not speaking to monks; monks did not exist at that time. Jesus was speaking to people, single people, married people, everybody. So in a way, regarding the virtues, there is no difference between monks and lay people. The monastic virtues are for everyone. I will give you an example: those who want to dedicate their lives to Jesus, to the Church and who want to save their souls through the monastic way of life, become at times at odds with the parents wishes who may want their children to lead a secular life. But remember, God comes first in our life, then come the parents and the family.

The Great Miracle of St. Spyridon on August 11, 1716

Commemoration of the Great Miracle of St. Spyridon in 1716 (Feast Day – August 11)

Historical sources that testify to the authenticity of the following event on the expulsion of the papal powers from the island, include the historical notes given by a great saint of our Church, St. Athanasios of Paros. We should all reflect upon the message of the following event.

THE GREAT MIRACLE

In 1716 the Turks had the island of Corfu under a tight siege. They had 50,000 troops and a good number of ships surrounding the island, cutting its lifeline from land and sea.

The Turkish armies had been concentrated at the far walls of the city. Andrea Pisani, a general of the forces of the Venetian Republic, was anxiously anticipating the oncoming enemy attack (since Corfu and the nearby islands were occupied by the Venetians at the time since 1386).

Miracles of the Optina Martyrs – Fr. Vasily, Trophim and Therapont

On April 5/18, 1993, three monks of the famous Optina Monastery in Russia were slain with a knife that had the numbers “666” on inscribed on the handle. It was the act of a Satanist, whose master hates all mankind but especially monks. But these men, Hieromonk Vasily and monks Trophim and Therapont, are now considered by Russian Orthodox faithful to be holy martyrs—and many facts in their lives show that the Lord had prepared His chosen ones for such an end. Now through their prayers, miracles happen. Here are a few examples taken from the Optina Monastery website.

After the visit to Optina Monastery my son completed Sunday school at our diocese and for some time (before his employment) he served as an acolyte at church.

Lyubov, the city of Bryansk

We still cannot forget the miracle that occurred with us at the end of August last year (2009).