ЧЕСТИТА НОВА 2020 ГОДИНА!

Беседа за св. Никифор Хиоски – Светецът на прокажените

Установяване на висша видима власт в църквата от Господ Иисус Христос. Духовно-нравствената и съборна нейна същност, характер и орган на нейното действие

Проф. д-р протопр. Радко Поптодоров

Основател, Учредител и Крайъгълен Камък на Църквата е Господ Иисус Христос. Неин вечен и единствен Глава е също Той. Неин върховен Началник и Управител през всички времена е само Той и никой друг. Пребъдвайки според обещанието Си вечно в нея, Той я ръководи и пасе като добър Пастир, Който предава Себе си за своето стадо. Неговата божествена воля е основният неин и неизменен закон.

В своя земен аспект Църквата е едно видимо земно учреждение, имащо да осъществява високите си задачи в царството на човешкото несъвършенство и греховност. Това вече налагало нейният божествен глава и Ръководител не само да бъде постоянно с нея невидимо и да я ръководи по същия начин Сам през всички дни до свършека на света, н ода установи в нея и видима външна власт, да я снабди с основни и неизменни начала на устройство и организация, даде принципите на нейното земно управление. С оглед на това Господ, Сам притежавайки всяка власт на небето и земята, избрал между Своите последователи дванадесет души и като им разкрил истините на своето спасително за човеците учение и скритите за обикновения човешки разум тайни на небесното царство и на вечния живот, облякъл ги с пълномощия от Негово и в Негово име да упражняват също така всякаква власт в Неговата църква: да свещенодействуват, да учат, да бъдат пастири в нея – да управляват и да съдят, за да се изпълни волята Божия към людете – да бъдат те осветени и спасени от най-страшното зло – смъртта и да станат участници във вечния Божествен Живот и наследници на Божието Небесно царство. Тази власт обаче се различавала от светската. Тя се състояла не в господарствено владичествуване над ръководимите и не в сляпа покорност и послушание на подчинените, постигнати по пътя на страха, принудата и насилието. Нейна същност била божествената сила и божествено санкционираната духовно-нравствена авторитетност на ръководителите на Църквата, призната им свободно от ръководимите по силата на Господнето призоваване да указват преданост и послушание на Неговите пратеници и на техните приемници, и доброволното и синовно послушание на ръководимите към техните ръководители-пастири по силата на служението, което те им извършват, на подвига на любовта към тях и на жертвената готовност душата си да положат за тяхното спасение. Такава по своята същност, тази власт според Господнето поръчение трябвало да се упражнява не само от един Негов избранник и не по начин, както в обикновените човешки общества. Тя била дадена на всички негови избранници-апсотоли, и то в еднаква мяра. На всички апостоли бил обещан Утешител, Който да пребъдва винаги с тях и да ги упътва „на всяка истина“; всички апостоли получили Дух Светий на Петдесетница в еднаква степен; всички апостоли в еднакъв обем получили правото и същевременно и задължението да проповядват Евангелието, да участ, да кръщават „в името на Отца и Сина и Светаго Духа“, да „връзват и развръзват“, т.е. да съдят и въобще да управляват Църквата съгласно ония инструкции и наредби, които им били дадени. Всички получили от Иисуса Христа еднаква и равна власт, всички имали еднакви и равни права и пълномощия. Затова и когато се явила препирня, кой бил по-голям от тях, Господ открито ги порицал и заявил, че който иска да бъде измежду тях „големец“ да бъде на другите „като слуга“ и който иска да бъде „пръв“ да бъде на другите като „раб“ („…по-големият между вас да бъде като по-малкия и който началствува, да бъде като оня, който слугува).“

Проповед на 11 януари – на Вечерно богослужение

Житие на преподобната наша майка Мелания Римлянка

Както добрите плодове се раждат от добро дърво, така и святата издънка прораства от свят корен. Пример за това е преподобната Мелания, която произлязла от благочестиви християнски родители. Баща ѝ и дядо ѝ били висши сенатори. Като пораснала, Мелания горещо желаела да съхрани девството си непорочно и често с всички сили умолявала за това родителите си. Но тъй като тя била единствената им дъщеря и нямало друг наследник на безбройните им имения и несметни богатства, щом светицата навършила четиринадесет години, те я омъжили против волята ѝ за човек, равен на нея по знатност, на име Апиниан, който карал седемнадесетата си година. Когато бракът бил сключен, Мелания не се разделила с мисълта и желанието си да съхрани, ако не девството, то поне чистотата си, и всячески скланяла съпруга си към въздържание, като често го увещавала и му говорела през сълзи:
– Колко щастливи бихме били, ако живеехме заедно в чистота, като в младостта си работим на Бога без плътско съединение, което винаги съм желала и желая! Тогава двамата с теб бихме водили прекрасен богоугоден живот. А ако твоята страст, толкова свойствена на младостта, те надвива и ти пречи да изпълниш молбата ми, така че не можеш да победиш плътските желания, тогава ме остави и не бъди пречка за моето желание. В откуп за себе си ще ти предоставя всичките си богатства, роби и робини, съкровищата, златото и среброто и другото си неизчислимо имущество. Владей всичко това, само ми позволи да бъда свободна от плътски сношения.
Като чул тези думи, Апиниан не ѝ отказал напълно да изпълни желанието й, но не ѝ дал и пълното си съгласие, а само ласкаво казал:
– Това не може да стане дотогава, докато не придобием наследник на нашите имения. А щом ни се роди такъв наследник, тогава и аз не ще изостана от доброто ти намерение, защото не е добре, ако жената изпреварва мъжа си в доброто дело и в стремежа към Бога. Да изчакаме, докато Бог ни даде плод от нашето съпружество и тогава в съгласие ще пристъпим към живота, към който се стремиш.

Проповед на 1 януари – Нова година

Протопсалт Аргир Малчев остави жива следа в църковната музика у нас

Никола Антонов

Спомням си ранните 90 на миналия век, когато бях семинарист. Тогава нямаше интернет и YouTube, а България беше още в изолация и свободният достъп до живата псалтикийна традиция в Гърция беше все още немислим за нас. Изискваха се визи и не беше така лесно като сега да отидеш там, да учиш и да черпиш от живия извор. Тоталитаризмът току-що се беше сринал, църквата ни се отърсваше от десетилетен ледников период, а разколът вече чукаше на вратата… Новите изпитания не чакаха. В тези трудни времена постъпих в семинарията и се докоснах за първи път до източното пеене и византийската музика. Една вечер, едва седмица-две, след като бях постъпил в Софийската семинария, сричах сам в класната стая Псалом 50 на църковнославянски, валеше проливен есенен дъжд, а в съседство отнякъде долиташе ангелска музика. По-старите семинаристи разучаваха непознато песнопение – Трисвятое на Калогиру, както после разбрах. Казах си, че трябва да се науча да пея и аз така. Нашият учител г-н Л. Игнатов ни даваше да слушаме няколко касетки с гръцки изпълнения, от които най-силно ни впечатляваше светогорският манастир „Симонопетра“. Тогава чухме за първи път и обичаното от всеки сега „Агни Партене“ („Чистая Дево“), но имаше и много други недостъпни тогава за нас бисери на небесната музика. После разбрахме, че това са псалми от сборник, наречен „Псалтирион терпнон“.

Един ден г-н Игнатов ни показа ръкопис – псалом от книгата Псалтирион терпнон, преведен на църковнославянски език. Невероятно нещо!!! Ще пеем тези красиви песнопения в църква по време на богослужение и ще се учим от най-добрите! Преводите пристигаха един по един в пликове по пощата, адресирани до нашия учител. Нямах представа тогава кой е Аргир Малчев, но разбирах само, че това е човек, който работи с огромна отдаденост към църковното пеене, а неговият труд захранваше като високоскоростна магистрала непосредствено нашето вдъхновение и любовта ни към източноцърковната музика. Години по-късно (2006 г.) вече с благословението на патр. Максим на бял свят се появи книгата Приятен псалтир от Аргир Малчев, в която бяха събрани тези избрани псалми от „Симонопетра“, наредени с огромна прецизност върху църковнославянския текст и с изключително високо музикално качество!

Проповед на Неделя след Рождество Христово

Албанският архиеп. Анастасий: Инициативата за решаване на кризата трябва да дойде от Вселенска патриаршия

В навечерието на Рождество Христово Албанският архиеп. Анастасий отправи призив за възстановяване на общението между Православните църкви, повод за което стана украинският църковен въпрос. Това става три дни, след като Йерусалимският патриарх Теофил призова от Москва за среща на предстоятелите на Православните църкви в столицата на Йордания, Аман. Архиеп. Анастасий счита, че инициативата за такава среща по силата на каноните принадлежи на Вселенска патриаршия, но всички Православни църкви са длъжни да съдействат за възобновяването на диалога и общението. В своя „призив-молба за помирение“ той пише:

„Много неща бяха изписани и казани за украинския църковен въпрос. Най-важното и необходимо обаче е да се подчертае дългът за единство на Православието. Свети Йоан Златоуст изразява отеческия духовен опит и църковно предание, като казва: „Името на Църквата не е разделение, но единство и съгласие. Църквата съществува не за да бъдем разделени, но единени“. А на друго място: „Нищо не разгневява Бога така, както разделянето на Църквата“. Следователно всяко действие трябва да има предвид тази основна истина: единството на Църквата е преди и над всичко друго.

Църковните събития от изминалата година създадоха нова реалност, в която очевидно се намесиха геополитически интереси и цели. Тази нова ситуация не може да се пренебрегва пряко или непряко. Предоставянето на автокефалия на Църквата в Украйна не донесе желаното единство на православните, нито мир, както се случи при предишни предоставяния на автокефалия. Централното лице на украинския проблем, самоназованият „патриарх“ г-н Филарет, се отказа от томоса, критикувайки съдържанието и целта му. Разделението се разпространи и в други области и по православния свят. Едновременно с това най-голямото тайнство на единстовто и прощението – Божествената евхаристия – бе използвано от Московска патриаршия в това противопоставяне като средство за упражняване на натиск. Милиони православни са прекъснали евхаристийното общение с Вселенска патриаршия, Александрийска патриаршия и Гръцката църква“.

Представяне на най-новите книги на Синодално издателство

ПОД КРИЛЕТЕ НА НЕВЕЩЕСТВЕНАТА АНГЕЛСКА СЛАВА

Митрополит Йосиф, на САЩ, Канада и Австралия

Тържествен празник е Архангеловден. Отколешна е благочестивата традиция на този ден да се отдава чест на небесните закрилници. Душеполезна грижа на светата ни Църква е по този повод да ни припомня както някои свидетелства от живота на безплътните сили, така и някои задължения, които трябва да изпълним към тях.

Ако четем по-внимателно светата Библия, непременно ще забележим колко много се говори в нея за ангелите. Така например ангел херувим изгонил Адам и Ева от рая и стоял строг при вратите му. Ангелите извели Лот и дъщеря му из Содом. Ангел Божий съобщил на Агар, че молитвата ѝ е чута. Ангел Господен хвапал ръката на Авраама, за да не посече Исаака. Ангели слизали и се качвали по Якововата стълба. Ангел Божий охранявал Мойсея и другарите му и ги водел в приготвеното за тях място. Ангел Господен съобщавал волята Божия на народа. Ангел предрекъл раждансто на Самсон. Ангел небесен разговарял с пророк Илия. Ангел придружавал Товит. Ангели представлявали същността на много от виденията на пророците. И това са само няколко от многобройните случаи във Вехтия завет.

Още по по-явни са сведенията за ангелите в Новия Завет. Знаем, че ангел Господен предрекъл раждането на св. Йоан Предтеча. Ангел поръчал на Йосиф да прибере св. Дева Мария ири себе си. Аигел Божий я приветствал с радостната блага вест. Ангели пеели на небесата в чудната рождсственска нощ. Ангел предупредил светото семейство да бяга в Египет. Ангели прислужвали на Господа Иисус в пустинята. Ангели Го подкрепяли при молитвата Му Гетсиманската градина. Ангел Господен отвалил камъка от вратата гробни. Ангел съобщил на и светите мироносици радостната вест за славното възкресение. Ангел Господен отворил вратата па тъмнината и извел затворените апостоли. Ангел съобщил на апостол Филип да отиде и да кръсти етиопянина. Ангел Божий избавил апостол Петър от ръцете Иродови. Ангел заповядал на апостол Павел да се яви пред кесаря. Ангели Божии били в услуга на всички свидетели на вярата в Христа Иисуса. Сам Господ с повеление при глас на архангел ще слезе от небето, та живи и мъртви да бъдем винаги с Него.

Проповед на Рождество Христово

Бележки от летописната книга и други документи, свързани с историята на храм „Св. Петка Епиватска“, гр. Пловдив

Свещ. Емил Паралингов

Летопис!..Едно само слово със седем букви, а в него отразени векове, цял мир!..

С ясно съзнание за историческа памет, един от първите свещеници при храм „Св. Петка“, гр. Пловдив, започва да води летописна книга на храма. От смирение, дори когато е изреждал храмовото свещенство, пишейки и за себе си, е скрил авторството си… Наистина, на истинските труженици на Божията нива не е нужно имената им да се знаят тук на земята. Достатъчно им е те да бъдат записани на небесата.

Настоящият материал е скромен опит чрез разкриването на няколко документа да се разкаже началната история на един от първите следосвобожденски православни храмове в Пловдив и да се отбележи годишнината от полагането на основния му камък.

Построяването на храм „Св. Петка“ има своя предистория, която ни връща векове назад… Малката старинна църква, посветена днес на св. прпмчца Параскева Римска, е построена на една скална тераса на Джамбаз тепе.

Смята се, че тази малка църква е от времето на падането на България под турско робство. Но има основание да се мисли, че е от много по-старо време. Издигната е в сегашния си вид през 1836 г. с ктиторството на родолюбивия копривщенски род Чалъкови. Била посветена на св. Петка Епиватска и в нея служил свещеник българин на църковнославянски език. През петдесетте години на ХХ в. църквата преминава изцяло в ръцете на преобладаващото гръцко и гърчеещо се население на нейната енория. Въпреки това до Освобождението, макар и избухналата българо-гръцка църковна разпра, богослуженията в нея били посещавани еднакво и от гърци, и от българи.

След Освобождението на България районът на север от църквата се заселва бързо от българи от близки и далечни села, дошли да търсят препитание в големия град. Те основават т. нар. „Нова махала“.

Проповед на 22 декември – Неделя преди Рождество Христово

Притчите и присъствието им в евангелията

Притчата за блудния син

Силва Маринова

Питчата е проста и кратка, но разнообразна, запомняща се форма на изразяване. Евангелските притчи разкриват много истини и могат да бъдат характеризирани като земни истории с небесен смисъл, т.е. те имат
нравствено, дидактично и догматическо значение.

Разглеждайки смисъла на библейските притчи, св. Йоан Златоуст (Тълкувание на книга Псалми, РG55, 225) отбелязва, че те имат много значения, т.е. едновременно подчертават добрия пример и изобличават лошия, едновременно хвалят и упрекват.

Понятието притча има широко значение и обхваща всяко образно слово, даже гатанки и пословици. Според Шиваров (Н. Библейски речник, С., 1994, с. 274.), думата „притча“ в Свещ. Писание се използва за почти всеки израз с преносен смисъл. Според гръцкия автор Лангопатис общоприето е да се счита, че познатите ни като притчи евангелски разкази, които Христос използва, за да предаде учението Си, биват три вида метафори: алегории, сравнения и нравствени разкази или примери. В древногръцката литература притчата се използва като сравнение, паралел и аналогия във връзка с това, което се смята за абсолютно правилно. Аристотел не само разграничава притчата от алегорията и метафората, но и от мита.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, много от притчите на нашия Господ Иисус Христос съдържат нравствени или духовни истини, които не могат да бъдат предадени на обикновените хора, ако не са „облечени“ в притчи, които говорят за Божието царство по подходящ и разбираем начин.

„Защо Христос е говорел с притчи?“ – отговор на този въпрос е даден в евангелията от Марк, Матей и Лука, както и в Исайя (вж. Марк. 4:10-12; Мат. 13:11-13; Лука. 8:9-10; Ис. 6:8-10).

По-долу са посочени думите на Спасителя според евангелието на ап. Марк и това на ап. Матей: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството: Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не Видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“ (Марк. 4:10-12) и „затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“ (Мат. 13:13). Следователно чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне.

Проповед на 20 декември – за св. Йоан Кронщадски

Църквата и медиите – съработничество във вярата за полза на обществото

Ловчански митрополит Гавриил

Средствата за масова инфорамция (СМИ) играят важна роля в съвременното общество. Те са призвани да поднасят на широките слоеве от обществото коректна и своевременна информация за важни събития от областта на политиката, обществените процеси, културата, традициите, спорта, в това число и от областта на църковния живот и православната вяра, да ориентират хората за случващото се в света и днешната реалност.

Но СМИ не са само източник на информация, а и силен и важен инструмент за формиране на обществено съзнание, обществените нагласи, нравствените устои и светогледа на личността. Ето защо те носят отговорността не само да се придържат към истината и проверените факти, но и да се съобразяват с определени нравствени принципи, заложени в етичния кодекс на журналистиката и личната човешка съвест.

О. Георги Гугов – Беседа за живота и служението на св. Йоан Кронщадски

БОЖИЯТА МАЙКА

Архим. Йоан Крестянкин

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Духовният облик на руските свещеници – емигранти служили в Пловдивска епархия

Напред