Проповед на 17 ноември – ✝ 9 Неделя след Неделя подир Въздвижение

ПОД КРИЛЕТЕ НА НЕВЕЩЕСТВЕНАТА АНГЕЛСКА СЛАВА

Митрополит Йосиф, на САЩ, Канада и Австралия

Тържествен празник е Архангеловден. Отколешна е благочестивата традиция на този ден да се отдава чест на небесните закрилници. Душеполезна грижа на светата ни Църква е по този повод да ни припомня както някои свидетелства от живота на безплътните сили, така и някои задължения, които трябва да изпълним към тях.

Ако четем по-внимателно светата Библия, непременно ще забележим колко много се говори в нея за ангелите. Така например ангел херувим изгонил Адам и Ева от рая и стоял строг при вратите му. Ангелите извели Лот и дъщеря му из Содом. Ангел Божий съобщил на Агар, че молитвата ѝ е чута. Ангел Господен хвапал ръката на Авраама, за да не посече Исаака. Ангели слизали и се качвали по Якововата стълба. Ангел Божий охранявал Мойсея и другарите му и ги водел в приготвеното за тях място. Ангел Господен съобщавал волята Божия на народа. Ангел предрекъл раждансто на Самсон. Ангел небесен разговарял с пророк Илия. Ангел придружавал Товит. Ангели представлявали същността на много от виденията на пророците. И това са само няколко от многобройните случаи във Вехтия завет.

Още по по-явни са сведенията за ангелите в Новия Завет. Знаем, че ангел Господен предрекъл раждането на св. Йоан Предтеча. Ангел поръчал на Йосиф да прибере св. Дева Мария ири себе си. Аигел Божий я приветствал с радостната блага вест. Ангели пеели на небесата в чудната рождсственска нощ. Ангел предупредил светото семейство да бяга в Египет. Ангели прислужвали на Господа Иисус в пустинята. Ангели Го подкрепяли при молитвата Му Гетсиманската градина. Ангел Господен отвалил камъка от вратата гробни. Ангел съобщил на и светите мироносици радостната вест за славното възкресение. Ангел Господен отворил вратата па тъмнината и извел затворените апостоли. Ангел съобщил на апостол Филип да отиде и да кръсти етиопянина. Ангел Божий избавил апостол Петър от ръцете Иродови. Ангел заповядал на апостол Павел да се яви пред кесаря. Ангели Божии били в услуга на всички свидетели на вярата в Христа Иисуса. Сам Господ с повеление при глас на архангел ще слезе от небето, та живи и мъртви да бъдем винаги с Него.

От Пловдив до Сантяго де Компостела. Д-р Елица Aнастасова за нейното участие в поклонническия път Ел Камино

Бележки от летописната книга и други документи, свързани с историята на храм „Св. Петка Епиватска“, гр. Пловдив

Свещ. Емил Паралингов

Летопис!..Едно само слово със седем букви, а в него отразени векове, цял мир!..

С ясно съзнание за историческа памет, един от първите свещеници при храм „Св. Петка“, гр. Пловдив, започва да води летописна книга на храма. От смирение, дори когато е изреждал храмовото свещенство, пишейки и за себе си, е скрил авторството си… Наистина, на истинските труженици на Божията нива не е нужно имената им да се знаят тук на земята. Достатъчно им е те да бъдат записани на небесата.

Настоящият материал е скромен опит чрез разкриването на няколко документа да се разкаже началната история на един от първите следосвобожденски православни храмове в Пловдив и да се отбележи годишнината от полагането на основния му камък.

Построяването на храм „Св. Петка“ има своя предистория, която ни връща векове назад… Малката старинна църква, посветена днес на св. прпмчца Параскева Римска, е построена на една скална тераса на Джамбаз тепе.

Смята се, че тази малка църква е от времето на падането на България под турско робство. Но има основание да се мисли, че е от много по-старо време. Издигната е в сегашния си вид през 1836 г. с ктиторството на родолюбивия копривщенски род Чалъкови. Била посветена на св. Петка Епиватска и в нея служил свещеник българин на църковнославянски език. През петдесетте години на ХХ в. църквата преминава изцяло в ръцете на преобладаващото гръцко и гърчеещо се население на нейната енория. Въпреки това до Освобождението, макар и избухналата българо-гръцка църковна разпра, богослуженията в нея били посещавани еднакво и от гърци, и от българи.

След Освобождението на България районът на север от църквата се заселва бързо от българи от близки и далечни села, дошли да търсят препитание в големия град. Те основават т. нар. „Нова махала“.

Проповед на 10 ноември – ✝ 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение


Притчата за блудния син

Силва Маринова

Питчата е проста и кратка, но разнообразна, запомняща се форма на изразяване. Евангелските притчи разкриват много истини и могат да бъдат характеризирани като земни истории с небесен смисъл, т.е. те имат
нравствено, дидактично и догматическо значение.

Разглеждайки смисъла на библейските притчи, св. Йоан Златоуст (Тълкувание на книга Псалми, РG55, 225) отбелязва, че те имат много значения, т.е. едновременно подчертават добрия пример и изобличават лошия, едновременно хвалят и упрекват.

Понятието притча има широко значение и обхваща всяко образно слово, даже гатанки и пословици. Според Шиваров (Н. Библейски речник, С., 1994, с. 274.), думата „притча“ в Свещ. Писание се използва за почти всеки израз с преносен смисъл. Според гръцкия автор Лангопатис общоприето е да се счита, че познатите ни като притчи евангелски разкази, които Христос използва, за да предаде учението Си, биват три вида метафори: алегории, сравнения и нравствени разкази или примери. В древногръцката литература притчата се използва като сравнение, паралел и аналогия във връзка с това, което се смята за абсолютно правилно. Аристотел не само разграничава притчата от алегорията и метафората, но и от мита.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, много от притчите на нашия Господ Иисус Христос съдържат нравствени или духовни истини, които не могат да бъдат предадени на обикновените хора, ако не са „облечени“ в притчи, които говорят за Божието царство по подходящ и разбираем начин.

„Защо Христос е говорел с притчи?“ – отговор на този въпрос е даден в евангелията от Марк, Матей и Лука, както и в Исайя (вж. Марк. 4:10-12; Мат. 13:11-13; Лука. 8:9-10; Ис. 6:8-10).

По-долу са посочени думите на Спасителя според евангелието на ап. Марк и това на ап. Матей: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството: Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не Видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“ (Марк. 4:10-12) и „затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“ (Мат. 13:13). Следователно чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне.

Проповед на 9 ноември – Св. Нектарий Егински

Притчите и присъствието им в евангелията

Църквата и медиите – съработничество във вярата за полза на обществото

Ловчански митрополит Гавриил

Средствата за масова инфорамция (СМИ) играят важна роля в съвременното общество. Те са призвани да поднасят на широките слоеве от обществото коректна и своевременна информация за важни събития от областта на политиката, обществените процеси, културата, традициите, спорта, в това число и от областта на църковния живот и православната вяра, да ориентират хората за случващото се в света и днешната реалност.

Но СМИ не са само източник на информация, а и силен и важен инструмент за формиране на обществено съзнание, обществените нагласи, нравствените устои и светогледа на личността. Ето защо те носят отговорността не само да се придържат към истината и проверените факти, но и да се съобразяват с определени нравствени принципи, заложени в етичния кодекс на журналистиката и личната човешка съвест.

Представяне книгата Жизнеописание на московския старец отец Алексей Мечов

Как да живеем

Архим. Йоан Крестянкин

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Проповед на Вечерня на св. Йоан Рилски

БОЖИЯТА МАЙКА

Архим. Йоан Крестянкин

Пресветата Дева освещавала земята със Своето присъствие в продължение на шестдесет и две години

Сега всички сме свикнали с Нейната слава и могъщество, с непостижимата ѝ за човешкия ум любов. Така сме свикнали да молим и получаваме от Нея просимото, че забравяме да Я усещаме в сърцето си като жив човек, подобен на нас. Забравяме, че Нейната сегашна слава и Божествено могъщество са плод на Нейния земен живот. И тези плодове са се родили от живата вяра на Пресветата Дева, от Нейната Божествена любов, от Богоподобното смирение и нескончаемите, безкрайни страдания, от мъченичеството през целия живот.

Тя вървяла към Кръста на Своя единствен Син, носейки Своя кръст, дълго време преди Неговите Голготски страдания. Тя се възкачвала на кръста Си постепенно, през целия Си живот, и тръните на страданията разранявали чувствата, ума И сърцето И ежедневно, докато обещаното, предре- ченото от праведния старец Симеон Богоприимещ оръжие, не пронизало душата И. И този Нейн кръст възнесъл Пресветата Майка Дева в слава на небето.

Нейният подвиг на майчинско служение и застъпничеството за човешкия род – грешен, паднал, слаб и вечно нуждаещ се от помощ, от ходатайство и пощада – продължава и след Нейното Успение.

Проповед на ✝ 3 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. апостол Тома

Труд, молитва и вяра. Игумения Златка Козарева (+ 2003 г.)

Радка Рашкова

Манастирът „Св. вмчк Мина“ се намира близо край гр. София. Той е отворен дом на Бога за всяка душа и всяко сърце.

Спирам пред скромната телена врата с метален кръст. Свеждам глава с дълбока признателност пред Бога, че ми е дадена възможност да посещавам това свято и чисто място, правя кръстен знак и влизам. Вятърът ме поздравява чрез нежно шумолене в листата на брезите, които като стражи заграждат постланата с обикновени бели плочки пътека. Минавам бавно по нея и влизам във вътрешния двор. Погледът ми се отправя към безоблачното синьо небе, преминава през щъркеловото гнездо върху камбанарията на храма „Св. вмчк Мина“ и спира в градината с прекрасните цветя, които цъфтят тук от ранна пролет до късна есен.

По средата на това цветно море, опряна на циментовото корито на чешмата с тояжка в ръка, стои една слабичка фина жена, облечена в черно.

Това е тя, майка Златка, игуменката на манастира, отдала целия си живот в служба на Бога и в моление за човешките души. Целувам с дълбоко уважение и признателност подадената ми за поздрав десница. Колко голямо сърце има тази жена, за да побере в него болката и мъката на човешките страдащи души, пристъпващи прага на манастира! Колко голяма сила се крие в нея, за да може да застане пред строгия и проницателен поглед на св. великомъченик Мина и
да измоли от него застъпничество пред Бога за прошка на греховете ни, за помощ във всяка нужда или за благословия в житейския ни път.

Неспирен е потокът. Идват десетки, а в празнични дни – стотици хора. На всеки майка Златка помага и посочва верния път – Пътя към Бога.

„А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Йоан. 17:3).

Истина, която тя е разбрала много рано. Истина, която тя оставя като завет към всички души в този свят.

Проповед на 29 септември – ✝ 2 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Преп. Кириак Отшелник. Преп. Теофан Милостиви

Старец на цяла Русия. Животът на архимандрит Йоан /Крестянкин/

Архимандрит Йоан /в света Иван Михайлович Крестянкин) се родил на 11 април 1910 година в град Орел в многодетно семейство, бил осмото и последно дете. Още от малък Ваня прислужвал в храма, на шест години вече бил клисар, а след това изпълнявал задълженията и на иподякон. На дванадесет години за пръв път изразил желанието си да стане монах. В животоописанието на стареца тази история е изложена по следния начин.

На Елецкия епископ Николай му предстояло да замине на служба на ново място и когато прощаването му с богомолците вече привършвало, иподякон Иван Крестянкин, желаейки да получи от архиерея напътствие за живота си, се докоснал до ръката му, за да привлече по този начин вниманието върху себе си. Тогава владиката се навел към момчето с въпроса: „А теб за какво да те благословя?“ Ваня във вълнението си му казал: „Искам да стана монах“. Полагайки ръка върху главата на момчето, епископът помълчал малко, прозирайки бъдещето му. После сериозно казал: „Първо ще завършиш училище, после ще поработиш, след това ще приемеш сан и ще послужиш малко, а като му дойде времето, непременно ще бъдеш монах“. И животът на младежа се подредил точно както казал архиереят.

През 1929 година Иван Крестянкин завършил средно училище, а след това получил и професионално образование, посещавайки курсове за счетоводители. Работил по специалността си в гр. Орел, но често, поради възлаганата му извънредна работа, не можел да посещава храма, а когато се възпротивил на този порядък, веднага бил уволнен. За известно време останал без работа и през 1932 г. се преместил в Москва, където бил назначен за главен счетоводител на неголямо предприятие. Тук работата не му пречела да посещава богослуженията. Скоро Иван влязъл в обкръжението на млади православни хора, обсъждал с тях въпросите на духовния живот и това приятелство още повече затвърдило намерението му да върви по духовния път.

Проповед на 24 септември – Иконата на Св. Богородица „Всецарица“

Левски между светостта и светкостта

Ставр. ик. Павел Гърбов

Човечеството има нужда от светостта, и независимо дали го осъзнава или не, инстинктивно я търси. Но твърде често, прегръщайки като норма това, „що е в света похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (1 Ин. 1:16), „душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух (1 Кор. 2:14). И затова не разпознава светостта, истинската светост, изливаща се от Осветителя Дух Свети, „Когото светът не може да приеме“ (Ин. 14:17). Защото в Неговата светлина вижда ясно, че делата му са лоши, а той не иска да ги остави и да върви през „тесните врата“ по „скръбния път“ нагоре – към единственото, което може да осмисли и оправдае съществуването му.

Отхвърляйки истинската святост като неприемлива, нечовешка, невъзможна, светът си изфабрикува нейни отровни двойници и, за да ги легитимира, започва да им се покланя, да ги издига на пиедестали, да ги величае. Понякога в това дело се стига до пълни абсурди. Например императорът-иконоборец Михаил Травлос считал за светец Иуда Искариот. Епископалната църква на САЩ пък е канонизирала Мартин Лутър Кинг…

Проповед на 22 септември – ✝ 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Проповед на 15 септември – Неделя след Въздвижение

Беседа за Св. Йоан Кронщадски – I част

Проповед на Рождество Богородично

Напред