Богослужения

В периода 19 август – 7 септември 2019 г. в храм „Св. Параскева“ няма да има богослужения, с изключение на вечерните акатисти и канони според програмата за месеца

Проповед на 18 август – Неделя след Успение Богородично. Успение на Св. Йоан Рилски

Архим. Йоан Крестянкин – Как да живеем

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Проповед на 5 август – Вечерня срещу Преображение

Архим. Йоан Крестянкин – БОЖИЯТА МАЙКА

Пресветата Дева освещавала земята със Своето присъствие в продължение на шестдесет и две години

Сега всички сме свикнали с Нейната слава и могъщество, с непостижимата ѝ за човешкия ум любов. Така сме свикнали да молим и получаваме от Нея просимото, че забравяме да Я усещаме в сърцето си като жив човек, подобен на нас. Забравяме, че Нейната сегашна слава и Божествено могъщество са плод на Нейния земен живот. И тези плодове са се родили от живата вяра на Пресветата Дева, от Нейната Божествена любов, от Богоподобното смирение и нескончаемите, безкрайни страдания, от мъченичеството през целия живот.

Тя вървяла към Кръста на Своя единствен Син, носейки Своя кръст, дълго време преди Неговите Голготски страдания. Тя се възкачвала на кръста Си постепенно, през целия Си живот, и тръните на страданията разранявали чувствата, ума И сърцето И ежедневно, докато обещаното, предре- ченото от праведния старец Симеон Богоприимещ оръжие, не пронизало душата И. И този Нейн кръст възнесъл Пресветата Майка Дева в слава на небето.

Нейният подвиг на майчинско служение и застъпничеството за човешкия род – грешен, паднал, слаб и вечно нуждаещ се от помощ, от ходатайство и пощада – продължава и след Нейното Успение.

Проповед на 4 август –  7 Неделя след Петдесетница

Труд, молитва и вяра. Игумения Златка Козарева (+ 2003 г.)

Манастирът „Св. вмчк Мина“ се намира близо край гр. София. Той е отворен дом на Бога за всяка душа и всяко сърце.

Спирам пред скромната телена врата с метален кръст. Свеждам глава с дълбока признателност пред Бога, че ми е дадена възможност да посещавам това свято и чисто място, правя кръстен знак и влизам. Вятърът ме поздравява чрез нежно шумолене в листата на брезите, които като стражи заграждат постланата с обикновени бели плочки пътека. Минавам бавно по нея и влизам във вътрешния двор. Погледът ми се отправя към безоблачното синьо небе, преминава през щъркеловото гнездо върху камбанарията на храма „Св. вмчк Мина“ и спира в градината с прекрасните цветя, които цъфтят тук от ранна пролет до късна есен.

По средата на това цветно море, опряна на циментовото корито на чешмата с тояжка в ръка, стои една слабичка фина жена, облечена в черно.

Това е тя, майка Златка, игуменката на манастира, отдала целия си живот в служба на Бога и в моление за човешките души. Целувам с дълбоко уважение и признателност подадената ми за поздрав десница. Колко голямо сърце има тази жена, за да побере в него болката и мъката на човешките страдащи души, пристъпващи прага на манастира! Колко голяма сила се крие в нея, за да може да застане пред строгия и проницателен поглед на св. великомъченик Мина и
да измоли от него застъпничество пред Бога за прошка на греховете ни, за помощ във всяка нужда или за благословия в житейския ни път.

Неспирен е потокът. Идват десетки, а в празнични дни – стотици хора. На всеки майка Златка помага и посочва верния път – Пътя към Бога.

„А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Йоан. 17:3).

Истина, която тя е разбрала много рано. Истина, която тя оставя като завет към всички души в този свят.

Проповед на 28 юли – ✝ 6 Неделя след Петдесетница

Старец на цяла Русия. Животът на архимандрит Йоан /Крестянкин/

Архимандрит Йоан /в света Иван Михайлович Крестянкин) се родил на 11 април 1910 година в град Орел в многодетно семейство, бил осмото и последно дете. Още от малък Ваня прислужвал в храма, на шест години вече бил клисар, а след това изпълнявал задълженията и на иподякон. На дванадесет години за пръв път изразил желанието си да стане монах. В животоописанието на стареца тази история е изложена по следния начин.

На Елецкия епископ Николай му предстояло да замине на служба на ново място и когато прощаването му с богомолците вече привършвало, иподякон Иван Крестянкин, желаейки да получи от архиерея напътствие за живота си, се докоснал до ръката му, за да привлече по този начин вниманието върху себе си. Тогава владиката се навел към момчето с въпроса: „А теб за какво да те благословя?“ Ваня във вълнението си му казал: „Искам да стана монах“. Полагайки ръка върху главата на момчето, епископът помълчал малко, прозирайки бъдещето му. После сериозно казал: „Първо ще завършиш училище, после ще поработиш, след това ще приемеш сан и ще послужиш малко, а като му дойде времето, непременно ще бъдеш монах“. И животът на младежа се подредил точно както казал архиереят.

През 1929 година Иван Крестянкин завършил средно училище, а след това получил и професионално образование, посещавайки курсове за счетоводители. Работил по специалността си в гр. Орел, но често, поради възлаганата му извънредна работа, не можел да посещава храма, а когато се възпротивил на този порядък, веднага бил уволнен. За известно време останал без работа и през 1932 г. се преместил в Москва, където бил назначен за главен счетоводител на неголямо предприятие. Тук работата не му пречела да посещава богослуженията. Скоро Иван влязъл в обкръжението на млади православни хора, обсъждал с тях въпросите на духовния живот и това приятелство още повече затвърдило намерението му да върви по духовния път.

Проповед на 26 юли – Св. прпмчца Параскева

Левски между светостта и светкостта

Ставр. ик. Павел Гърбов

Човечеството има нужда от светостта, и независимо дали го осъзнава или не, инстинктивно я търси. Но твърде често, прегръщайки като норма това, „що е в света похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (1 Ин. 1:16), „душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух (1 Кор. 2:14). И затова не разпознава светостта, истинската светост, изливаща се от Осветителя Дух Свети, „Когото светът не може да приеме“ (Ин. 14:17). Защото в Неговата светлина вижда ясно, че делата му са лоши, а той не иска да ги остави и да върви през „тесните врата“ по „скръбния път“ нагоре – към единственото, което може да осмисли и оправдае съществуването му.

Отхвърляйки истинската святост като неприемлива, нечовешка, невъзможна, светът си изфабрикува нейни отровни двойници и, за да ги легитимира, започва да им се покланя, да ги издига на пиедестали, да ги величае. Понякога в това дело се стига до пълни абсурди. Например императорът-иконоборец Михаил Травлос считал за светец Иуда Искариот. Епископалната църква на САЩ пък е канонизирала Мартин Лутър Кинг…

Напред