На светлата памет на о. Христодул Иконом Емил Паралингов Преподобни Юстин Попович нарича Балканския полуостров „благословен от Бога“. Прав е този „ярък молитвеник“ на нашето време, сам станал част от благословението, за което говори. Защото са неизброими чудотворните икони и свети мощи, съхранявани както във величествените катедрали на големите градове, така и в малките селски храмове, та дори и в параклиси, скрити високо в планината. Но независимо къде се намират те, поклонникът тръгва към тях със съзнанието, че „поклонническото пътуване не е екскурзия или пикник на чист въздух сред природата… Поклонническото пътуване се предприема не за обогатяване на нашите познания в областта на историята или археологията, а за придобиване на Божия мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7). Така извършено, едно поклонение в Христовото име се превръща в подвиг…“ (Иван Николов). Затова и всяко поклонническо пътуване трябва да започне с молитва, за да запази Господ поклонниците от „всяко затруднение и опасност…“ по пътя им. Това направихме и ние в ранното утро на 27 юли 2009 г… По това време участъкът от магистралата, свързваща Пловдив със Свиленград, още не бе готов, затова поехме по старото, но добре поддържано Цариградско шосе. Свиленград все още не се бе събудил, когато преминахме през него,