Словото Божие утвърждава, че болестите и телесните немощи са влезли в света заедно с греха и смъртта като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски пише: „В Св. Писание е описана съдбата на човечеството след падението: постепенно сред човешкия род се вмъкнала смъртта. Смъртта дошла, но хората продължили да живеят дълго. Ако се проследи обаче родословието на човешкия род, се вижда как тази продължителност на живота все повече намалявала, защото и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и смъртта имала все повече и повече власт над тях. Болестта, както и смъртта, от гледището на Св. Православна Църква е резултат от отпадането на човека от Бога. Бог е хармония, Бог е живот, пълнота и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизнеспособност. И пустотата, която настъпва при тази загуба на жизнеспособност, се запълва от смъртта и болестите… В голяма част това се отнася за всички нас, но съществува и още един момент. Може да възникне въпроса: добре, ние сме грешни, боледуваме и това е резултат от нашето духовно състояние, от нашето непълноценно съединение с Бог или непълноценна устременост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те?