Category Archives: През очите на вярата

МОЛЕБЕН КАНОН НА СВ. НИКИФОР ПРОКАЖЕНИ ХИОСКИ

Молебен Канон на преподобния и богоносен наш отец Никифор Прокажени Чудотворец, чиято памет почитаме на 4-тия ден от месец януари

Творение на монахиня Исидора от манастира „Св. Йеротей Епископ Атински“, Мегара

Осияй душевните ми уста, за да възпявам твоите чудеса, о Никифоре, най-прекрасно сияние на прокажените.

Псалом 142

Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина, чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Теб няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, – и отпадна в мен духа ми, онемя в мен сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро Господи, духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене,за да не се уподобя на онези, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме от моите врагове; към Тебе прибягвам, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето име оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.

Бог Господ ни се яви, благословен идещият в име Господне (4)

Седален, гл.4 – Вознесийся на Крест волею

Претърпя мъжествено телесната проказа, като Йов, Никифоре, изчисти до блясък душевната одежда, изкачи съвършено лествицата на добродетелите и стигна с подвизите си ангелско житие, непрестанно възпявайки Бога: „Тебе Слава подобава Троице Единосъщна!“

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Ние, недостойните, никога, Богородице, няма да престанем да говорим за твоята сила, защото, ако ти не бе се застъпвала с молитви, кой щеше да ни избави от толкова големи беди? Кой щеше да ни опази досега свободни? Няма да отстъпим от теб, Владичице, защото ти винаги спасяваш твоите раби от всякакви беди.

Псалом 50

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и ме очисти от моя грях, защото беззаконието си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших,тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта Си. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по бял от сняг.…

Чудеса на Оптинските новомъченици о. Василий, Трофим и Терапонт

На 5/18 април 1993 г. с нож, дръжката на която е издълбана с цифрите „666“, са убити трима монаси от прочутия Оптински манастир в Русия. Убиецът е от сатанинска секта; неговият господар мрази цялото човечество, но особено ненавижда монасите. Но днес верните в Русия и по света почитат като свети мъченици тримата иноци, иеромонах Василий и монасите Трофим и Терапонт. Много от онова, което знаем за живота им, говори, че Господ Си е предвидил за Своите избранници такъв завършек на земния им живот. Предлагаме няколко примера за чудеса, взети от интернет страницата на Оптинския манастир.

На дванайсетгодишна възраст синът ми беше много невярващ и отхвърляше вярата. Като негова майка, аз настоях да го доведа в Оптинския манастир. За него Светата Литургия беше отегчителна, но след службата отидохме до гробовете на Оптинските новомъченици, където намерихме пейка, на която да седнем (тогава още не беше построен параклисът). Това, което се случи в последствие на гробовете на мъчениците, бе истинско чудо за моето семейство. Синът ми, който до този момент бе невярващ, каза: „Мамо, толкова е мирно тук. Да поседнем малко.“ Обикновено всяко посещение на църковните богослужения се съпътстваше от гримаси и негодувание, но този път той пожела да поостане още малко!

След посещението ни в Оптинския манастир, синът ми завърши целия курс на неделното училище в нашата епархия и за известно време (преди да започне работа) служеше като олтарник в храма.

Любов от гр. Брянск

отец Василий

Още не можем да забравим чудото, което ни се случи в края на миналия август (2009 г.). Бяхме на тридневна ексурзия в Утришките резерват и почивна станция край курорта Анапа в Краснодарския район, Южна Русия. Когато дойде време да потегляме за вкъщи, колата отказа да запали – резервоарът бе празен. Обаче предната вечер резервоара си беше наполовина пълен. Загубихме половината от деня, а трябваше да сме на работа на следващия ден! Колата работеше на дизел, а пък другите туристи всички бяха с бензин и нямаше на кого да разчитаме на помощ. А пък и най-близката бензиностанция бе доста далече. С големи усилия избутахме автомобила надолу по пътя, като не знаехме какво да направим по-нататък.

Обърнахме се към един местен, собственик на единственото магазинче в околността, който да пропътува целия път до Новоросийск (пристанище на Черно море), за да закупи дизел за нас. Дадохме му пари и зачакахме. След известно време му се обадихме и той ни каза, че ще се върне по-късно, тъй като има доста неща, които трябва да свърши. Съпругът ми се поизнерви от чакането и пушеше цигара след цигара.

Обърнах се настрани и закрачих, като се молих вътре в себе си от цялата си душа: „Новомъченици оптински, отец Василий, монаше Трофиме и Терапонте, моля, помогнете ни! Моля ви застъпете се за нас, недостойните грешници!“. Докато се молих съпругът ми извика нещо от далече.…

О. Роман Брага: Бог е винаги с теб

Архим. Роман /Брага/, роден, отраснал, служил и претърпял гонения в Румъния по време на комунизма, се преставя на 93 годишна възраст на 28 април 2015 г. в манастира „Успение Богородично” в Мичиган, САЩ. Разговорът с него от 2012 г. предостави Православната църква в Америка.

Отче, като начало, какво ще ни кажете за монашеския начин на живот?

Това е добър въпрос. Най-напред обаче трябва да разберете културно-обществената среда в Румъния от 20-те до 50-те години на миналия век, когато бях млад. Румънците, струва ми се, винаги са имали склонност към монашеския начин на живот, защото „монашески“ и живот по монашески не означава единствено това да отидеш и да заживееш в манастир. Когато Нашия Господ Иисус Христос благовести: „който обича майка си или баща си повече от мен, не е достоен за Мен…” или когато казва „…ако не вземете кръста си и ме последвате, не сте достойни за Мен…”, Той не говори на монаси; по онова време не е имало монаси. Той говори на хората, било то семейни или несемейни, на всички. Тъй че, в известен смисъл, когато говорим за добродетели, не съществува разлика между монасите и мираните. Монашеските добродетели са за всички. Ще ви дам пример: онези, които искат да отдадат живота си на Господа, на Църквата, и които искат да спасят душите си чрез монашески живот, понякога се изправят срещу несъгласие от страна на родителите си, които може би желаят децата им да живеят по светски. Обаче помнете: Бог е на първо място в живота ни, а след това идват родителите и приятелите.

Най-напред трябва да слушаме Бога, защото Той е Отец на всички ни. Така че в това има известен монашески елемент. Въздържанието, например, не е само за монасите. Като цяло семейните хора следва да пазят повече въздържание от тези, които са сами. Миряните също следва да пазят повече въздържание от монасите. Въздържанието означава да се въздържаме от храна, от алкохол, от много други неща. Иначе, както е в нашето общество тук в Америка, ние започваме да се въздържаме от някои неща едва след като бъдем принудени от лекарите. Но Бог иска ние да се въздържаме от някои неща, за да не бъдем движени от материалните неща, за да сме свободни от материалното. Материалното е преходно; ние не можем да го вземем със себе си. Като човеци трябва да възрастваме. Ние преставаме да бъдем човеци, когато ни управлява материалното. Сексът, наркотиците, алкохолът, пушенето, преяждането и много други подобни неща ви превръщат в роб; вие вече не сте свободен човек. А Бог иска ние да бъдем свободни, защото Той ни е създал свободни и това представлява нашето подобие с Бога: „Да сътворим човек по наш образ.”

Така че добродетелите са едни и същи за женените и за монасите; единствената разлика е, че монасите отиват в манастира, живеят в общност, понеже искат да отдадат живота си на Бога без да имат социално-обществени ангажименти.…

Йеромонах Серафим Роуз. Подвижник и пророк на съвремието ни

„Вече е по-късно, отколкото ви се струва, затова бързайте да вършите Божието дело“
Йеромонах Серафим Роуз (12.08.1934 – 02.09.1982)

Животът на отец Серафим (Роуз) сам по себе си е едно чудо. Подвизавайки се като монах в планините на Северна Калифорния, той е разчупил оковите на своето време и е проникнал в сърцевината на древния християнски опит, като е свързал отново разноликия западен човек с неговите изгубени корени и му е показал пътя за връщане при Бога. „В известен смисъл – пише Джеймс Тоунър [1], – животът на отец Серафим е епическа алегория за един доста по-обширен разказ. Нишката на неговия живот отразява гоблена на Живота изобщо.“ Днес името на отец Серафим е известно и обичано от много хора по целия свят, особено в Русия и Източна Европа, където комунизмът е опустошил духовно цели народи, заквасени от векове с духа на Православието – непорочната Христова вяра.

Майка му Естер била по произход норвежка, а баща му – наполовина французин, наполовина датчанин. Баща му бил обикновен човек, изкарващ прехраната си с поддържане на бейзболни терени. Когато на 12 август 1934 г. му се родил третият и последен син, той го нарекъл Юджийн (Евгений), което означава „благороден“.

Юджийн Роуз, бъдещият отец Серафим, бил необичайно надарено дете. Един от учителите му признава, че присъствието на Юджийн в класа го задължавало да преподава по-съсредоточено, „За да не губи напразно неговото време“. Веднъж майка му казала: „Ако продължаваш да се учиш с такова усърдие, ще станеш много умен“. А Юджийн й отвърнал: „Аз не искам да стана умен. Искам да стана мъдър.“

Юджийн посещавал протестантския библейски клас и често учудвал родителите си, цитирайки наизуст откъси от Свещеното Писание. Когато станал на четиринадесет години, той изразил желание да се кръсти, което и осъществил при методистите.

Юджийн инстинктивно не приемал идеалите на своите връстници. Докато те пилеели времето си по вечеринки и дискотеки, спортни коли и забавления, той бродел в самота из гористия каньон, недалеч от дома си, като се терзаел от различни въпроси: какво е животът, къде да намери мястото си в него? Върху Юджийн лежал печатът на някакво необяснимо избраничество. Надареността му стигала до гениалност.

Особено жестоко страдание му причинявало усещането за собствената му непригодност към света. Юджийн чувствал, че в света няма място за него, че никой не го разбира, че е отхвърлен от всички, дори от най-близките си. Той разбирал, че подобен живот е безплоден. Така страданието станало негов дял още от детско-юношеските му години.

* * *

През 1952 г. Юджийн постъпил в един от най-старите Калифорнийски университети – колежа Помола. Тогава той бил симпатичен млад човек със замислени очи, крехък и стеснителен. Но в него бушувала жаждата за познание, душата му неудържимо се стремяла да разбере смисъла на всичко съществуващо.

По това време Юджийн се разочаровал от протестантския начин на живот. Той изпитвал отвращение към самодоволния и прагматичен свят, в който израснал.…

Кошница на милосърдието

Преди две години, в навечерието на Рождество Христово, църковното настоятелство и енорияшите на храм „Св. Параскева“ решихме, че не е редно и не е правилно да се оправдаваме постоянно, че нямаме пари, време, място или нещо друго, за да помагаме на нуждаещите се, и поставихме началото на акция за събиране на хранителни трайни продукти /консервирани и пакетирани храни/, които да раздаваме на социално слаби хора и семейства. Идеята беше това да продължи до Богоявление, но кошницата не просто се пълнеше, а се препълваше, и така е оттогава и до сега. Бог пълни кошницата, Бог ни изпраща и нуждаещите се от нея.
image

ВИДЕО: Беседа с йеросхимонах Димитрий (о. Висарион Зографски) за Св. Матрона Хиоска

Беседа за Преп. Матрона Хиоска и хиоските светци с автора на едноименната книга зографски монах о. Димитрий (Висарион) и с дядо Амвросий, игумен на Зографския манастир в Света гора.
02.11.2014 г.

ВИДЕО: Главното в духовния живот е вярата в Божия промисъл

Игумен Евмений (Перистий): Духовното състояние и болестите

Словото Божие утвърждава, че болестите и телесните немощи са влезли в света заедно с греха и смъртта като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски пише:

„В Св. Писание е описана съдбата на човечеството след падението: постепенно сред човешкия род се вмъкнала смъртта. Смъртта дошла, но хората продължили да живеят дълго. Ако се проследи обаче родословието на човешкия род, се вижда как тази продължителност на живота все повече намалявала, защото и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и смъртта имала все повече и повече власт над тях.

Болестта, както и смъртта, от гледището на Св. Православна Църква е резултат от отпадането на човека от Бога. Бог е хармония, Бог е живот, пълнота и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизнеспособност. И пустотата, която настъпва при тази загуба на жизнеспособност, се запълва от смъртта и болестите… В голяма част това се отнася за всички нас, но съществува и още един момент. Може да възникне въпроса: добре, ние сме грешни, боледуваме и това е резултат от нашето духовно състояние, от нашето непълноценно съединение с Бог или непълноценна устременост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те? Защо и те, изпълнените с Божия благодат, са били нападани от болести?

Светецът носи върху себе си кръста на целия свят. Светецът е човек, който заедно с Христос носи на плещите си всички последствия от човешкия грях. Светецът може да боледуъва, да страда, защото той умее и да състрадава, да разделя страданията и да плаче над тях, над греховността, над отпадането на света от Бог“.

На страниците на Св. Евангелие виждаме тясната взаимовръзка между освобождението на душата от оковите на греха и физическото изцеление. Изкуплението от греха, извършено от нашия Господ Иисус Христос на Голгота, се разпространява и върху последствието от греха – болестите. На греха Бог противопоставя Своята прошка; на смъртта – вечния живот; на болестите – телесно изцеление. Служението на Спасителя именно в такъв образ се проявява. Той учил на Божието Слово, проповядвал покаяние (освобождение от властта на греха), утвърждавал Царството Божие и изцелявал всяка болест и немощ у хората.

Божията воля относно болестите и тяхното лекуване, открита ни чрез Неговото Слово, явно и недвусмислено утвърждава, че нашият Небесен Отец не желае децата Му да боледуват, да са немощни и да изпитват недоумък. Още в Стария Завет Бог обещал: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му и се вслушваш в заповедите Му и пазиш всичките Му наредби – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой“ (изх. 15:26). Господ прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост“ (Пс.…

ВИДЕО: Беседа с Дарин Алексиев за книгата на св. Иларион Троицки – Без църквата няма християнство

Запис на беседата за свмчк Иларион Троицки в храм св. Параскева, гр. Пловдив, 19.09.2014 г. Представя книгата г-н Дарин Алексиев.…