Monthly Archives: 27.04.2022
Св. Лука Войно-Ясенецки: Слова за страданието. Слово първо
Св. Лука (Войно-Ясенецки) Сърцата ви потръпнаха от страшното сказание за кръстната смърт на Спасителя, което прочетох. Това е нужно и вам полезно, та всякога сърцата ви потръпват, колчем се взирате в Христовия кръст или го спомняте. Помнете гнусните и страшни образи на богоубийците: първосвещеници, книжници и старейшини (за които говорих предишната неделя). Отвърнете сърцата си от предателството срещу Господа Иисуса Христа, сторено от Неговия собствен ученик, като от нещо най-гнусно, най-непоносимо за човешкото сърце, най-страшно, съществувало някога на този свят. О, Господи! О, Господи, как страшно е това! Ученикът, апостолът да предаде на смърт своя Господ. Навярно неведнъж ви е гнетил въпросът как е възможно, защо Господ Иисус, Всезнаещият Бог, избира Иуда сред дванадесетте апостоли? Нали е знаел, знаел е Той що за човек е Иуда, знаел е, че ще Го предаде! Знаел е като Всеведущ, знаел е всичко. Това, което извършва Иуда, е предсказано от пророк Давид повече от 1000 години преди Рождество Христово – в 68-ми псалом: Жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него”, и: „достойнството му друг да вземе (Деян. 1:20). В друг псалом той говори от името на Господ Иисус Христос: Който е ял хляба ми, дигна против мене пета (Пс. 40:10). Това,
Новомъченикът от Чепеларе
Недялка Петрова Още при влизането в притвора на Божия храм „Св. Атанасий“ в родопския курортен град, виждаме на стената вдясно ликовете на свещениците, служили тук през годините. Между тях е портретът и на един от най-почитаните свещенослужители в Чепеларе – отец Евстатий Янков. Енориашите са убедени, че техният любим пастир е сред Божиите светии и техен небесен закрилник. Помнят и разказват за живота и делото му с особено почитание, много обич и чисто човешко състрадание. Бедата е, че хората, които го помнят, остават все по-малко, и ако не се запише това, което все още се разказва за него, ще потъне в забвение. Преди около три години, в храма „Св Параскева“ /или „Малката Света Петка“ , както е известна в Пловдив/, се разговорихме с отец Емил Паралингов – един ерудиран и с чиста душа свещеник, дал мило и драго този стар малък храм да бъде възстановен, реставриран и облагороден. Докато бях директор на Пловдивския държавен архив му помагах, доколкото мога с документи по администрирането и узаконяването на статуса на църквицата, изясняване границите на терена около нея, възстановяването на електрозахранването и пр. Знаейки, че се занимавам с исторически изследвания и за Родопите, ми предложи да издиря сведения и разкажа за живота и
