Св. Лука (Войно-Ясенецки) Сърцата ви потръпнаха от страшното сказание за кръстната смърт на Спасителя, което прочетох. Това е нужно и вам полезно, та всякога сърцата ви потръпват, колчем се взирате в Христовия кръст или го спомняте. Помнете гнусните и страшни образи на богоубийците: първосвещеници, книжници и старейшини (за които говорих предишната неделя). Отвърнете сърцата си от предателството срещу Господа Иисуса Христа, сторено от Неговия собствен ученик, като от нещо най-гнусно, най-непоносимо за човешкото сърце, най-страшно, съществувало някога на този свят. О, Господи! О, Господи, как страшно е това! Ученикът, апостолът да предаде на смърт своя Господ. Навярно неведнъж ви е гнетил въпросът как е възможно, защо Господ Иисус, Всезнаещият Бог, избира Иуда сред дванадесетте апостоли? Нали е знаел, знаел е Той що за човек е Иуда, знаел е, че ще Го предаде! Знаел е като Всеведущ, знаел е всичко. Това, което извършва Иуда, е предсказано от пророк Давид повече от 1000 години преди Рождество Христово – в 68-ми псалом: Жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него”, и: „достойнството му друг да вземе (Деян. 1:20). В друг псалом той говори от името на Господ Иисус Христос: Който е ял хляба ми, дигна против мене пета (Пс. 40:10). Това,