Monthly Archives: 31.01.2022

Богослужебна програма за месец февруари

Проповед на 30 януари – Св. Три светители

Пръст от гроба на св. Георги Карслидис

Преп. Георги (Карслидис) Изповедник (1901-1959) чества се на 4 ноември Георги, със светско името Атанасий, се родил през 1901 г. в понтийското селище Аргирополис в Грузия в семейството на благочестиви родители Сава и София Карслиди. Той останал рано сирак и неговото възпитание поела баба му, която възпитала у него любов към богослужението. Заедно с баба си и дядо си бъдещият подвижник се преселил в Кавказ, Ерзерум. Атанасий бил духовно надарено дете, наричали го „παιδαριογέρον“ – дете-старец, подобно на св. Сава Освещени, който от ранна възраст проявил своята любов към Бога. Като момче го помолили да стане възприемник (кръстник) на детето на брат си и той се съгласил. Но в момента на кръщението видял една змия да пълзи около св. купел. Уплашил се и излязъл от храма. След това свещеникът го попитал за причината и той му разказал за видението си. В този момент свещеникът почувствал тежестта на голям свой грях, който товарел съвестта му и възкликнал: Ти си надарено момче, избран Божи съсъд. В още детска възраст, само на 9 години, Георги постъпва в манастира „Живоносен източник“ край Тбилиси и там израства под покровителството на игумена архим. Георги. През 1919 г. е постриган за монах с името Симеон. Там той

„Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде“ (Лука 8:50)

Ик. Емил Паралингов Сред многото чудеса, които Господ Иисус Христос извърши, докато „живя между нас“ (Иоан 1:14), е и изцелението на дванадесетгодишната дъщеря на началника на синагогата Иаир, и на страдащата дълги години от кръвотечение жена (Лука 8:41-56). „И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране…“ (Лука 8:41-42). Да си началник на синагога е висока длъжност с влияние и в религиозния, и в обществения живот на иудеите. Такъв човек се очаква да смята себе си, че не е „като другите човеци“ (ср. Лука 18:11) и да се поставя по-високо от тях. Иаир едва ли е бил толкова високомерен, но и за него със сигурност не било лесно да падне на колене пред един странстващ Учител, Който „няма де глава да подслони“ (вж. Лука 9:58). Много хора смятали, че Господ Иисус Христос е именно такъв, а още повече, че освен Господните ученици, около Него постоянно пълзели като тъмни сенки и искащите да Го уловят в нарушение на закона и пророците (вж. Мат. 21:46). Това били първосвещениците и фарисеите, хора от обкръжението

21 януари

Съборността като богословска и канонична категория

Ловчански митрополит ГАВРИИЛ Да дадем всеобхватно и изчерпателно определение за Църквата е невъзможно по причина на нейната богочовешка природа. Църквата не може да бъде сведена до обикновена човешка институция. Нейната същност и историческа реалност обхваща в себе си не само много аспекти на видимия свят, но и на невидимия – тя съчетава в себе си не само човешкото, но и божественото поради своето вътрешно единство с Бога. А Бог не може да бъде вписан в рационалните категории на ограничения човешкия разум. Св. апостол Павел, използвайки брака като метафора за живота на Христовата Църква, заключава: „Тази тайна е велика: но аз говоря това за Христос и за Църквата“ (Еф. 5:32). В Св. Писание на Новия завет липсва каквото и да е определение за Църквата, макар думата „църква“ да се среща 110 пъти. Вместо определение свещените писатели ни говорят за Църквата чрез езика на образите, метафорите, алегориите и притчите, описвайки я в разнообразни символи и разкривайки чрез тях различни аспекти от нейното битие и единството ѝ с нейния Основатели Глава Господ Иисус Христос. Св. апостол и евангелист Йоан предава думите на Господа, където Спасителят оприличава Църквата на лоза с нейните пръчки (Йоан 15:1-8), на Пастир и стадо (Йоан 10:1-16). В притчата за

Проповед на 16 януари – Неделя на 10-те прокажени

Проповед на 9 януари – Богоявление

Богоявление 2022 г.