Category Archives: Светини
Сказание за чудотворната Иверска икона на Божията Майка, наречена – Портаитиса – Вратарница
Празникът ѝ е на втория ден от Светлата седмица. През ІX век след Рождество Христово, по време на царуването на император Теофил (829–842), заразен от иконоборческата ерес, вилнеело жестоко гонение против светите икони. Православните почитатели на светинята били подлагани на изтезания, а иконите били изхвърляни от храмовете и изгаряни. По всички градове и села били разпратени тайни съгледвачи да издирват укрити икони със строга заповед да ги унищожават. По това време недалеч от Никея живеела една богата, благочестива и добродетелна вдовица с малкия си син. Тя притежавала чудотворна икона на Божията Майка, към която имала голяма вяра и благоговение. Като построила у дома си църква, тя поставила в нея тази света икона и често изливала топли молитви пред нея. Царските съгледвачи, като дошли у дома й и като погледнали през прозореца в църквата, видели тази светиня. Те заплашително казали на вдовицата: – Дай ни пари или ей сега ще изпълним царската воля и ще те подложим на изтезания! Вдовицата ги уверила, че на другия ден ще им даде исканата сума. Користолюбивите мъчители се съгласили да изчакат. След като войниците си тръгнали, през нощта вдовицата отишла заедно със сина си в църквата. Дълго се молела на колене пред светата икона, издигайки
Пръст от гроба на св. Георги Карслидис
Преп. Георги (Карслидис) Изповедник (1901-1959) чества се на 4 ноември Георги, със светско името Атанасий, се родил през 1901 г. в понтийското селище Аргирополис в Грузия в семейството на благочестиви родители Сава и София Карслиди. Той останал рано сирак и неговото възпитание поела баба му, която възпитала у него любов към богослужението. Заедно с баба си и дядо си бъдещият подвижник се преселил в Кавказ, Ерзерум. Атанасий бил духовно надарено дете, наричали го „παιδαριογέρον“ – дете-старец, подобно на св. Сава Освещени, който от ранна възраст проявил своята любов към Бога. Като момче го помолили да стане възприемник (кръстник) на детето на брат си и той се съгласил. Но в момента на кръщението видял една змия да пълзи около св. купел. Уплашил се и излязъл от храма. След това свещеникът го попитал за причината и той му разказал за видението си. В този момент свещеникът почувствал тежестта на голям свой грях, който товарел съвестта му и възкликнал: Ти си надарено момче, избран Божи съсъд. В още детска възраст, само на 9 години, Георги постъпва в манастира „Живоносен източник“ край Тбилиси и там израства под покровителството на игумена архим. Георги. През 1919 г. е постриган за монах с името Симеон. Там той
Чудотворна икона на св. Параскева
Св. Параскева Нека кажем нещо за добрата земя. Св. Параскева била 12-годишно момиче от благороден дом. Като останала сираче, тя разделила богатствата си между бедните, и с това си купила рая. За белило ѝ служели сълзите, помнейки греховете си. Вместо обици, тя държала ушите си отворени да чуват Св. Писание. Вместо огърлица, тя често постела, което правело шията ѝ да блести като слънцето. Вместо пръстени тя получила мазоли на пръстите от правене на много поклони. Наместо златен колан, тя имала девство, което пазела през целия си живот. Вместо рокля, тя била покрита със смирение и страх Божи. Ето как светицата се украсявала. Ако има някоя девица, която иска да се украси, нека запомни какво правела тази светица и нека извърши същото, ако иска да се спаси. По този начин, братя мои, Св. Параскева придобила знание и станала много мъдра. Заради нейната чистота Бог я удостоил да извършва чудеса. Тя изцерявала слепи, глухи, възкресявала мъртви. Двама евреи, чеда на дявола, като видели, че светицата извърша чудеса, завидели и я издали на император Антонин като християнка. Ето че царят я привикал и я накарал да се отрече от Христа и да се поклони на боговете, за да стане царица. Светицата отговорила: „Не
Частица от одеждите на Св. Йоан Кронщадски Чудотворец
Фелона, от който е взета частичката. Отец Владимир Сафронов, дарител на светинята Спасо-Георгиевската църква в с. Млево, Русия – малко история Старинното тверско село Млево се намира на около 5 километра от пътя Бологое-Удомля. Лятото идват на вилите си много хора, някои от които са израстнали тук. Днес тук постоянните жители са едва десетина човека. От Млево пътят преминава през съседното село Залуче, завива се към гората и продължава по-нататък покрай останките на отдавна запустели села. В средата на XIX век в селото е имало над двеста къщи. Покрай река Мета преминавали каравани, превозващи товари до Новгород и цялото местонаселение се е занимавало с обслужване на тези доходоносни пътища. Млевските земи имат древна история – могили, намиращи се недалече, датират от VI-VIII век, а по течението на река Мета висят огромни, на места разрушени, насипни крепости с наблюдателни постове. Още през 947 година княгиня Олга на път за Новгород основала по бреговете на Мета няколко селски гробища. Възможно е именно тогава да се е появило и Млево. Годината на основаването на селото е неизвестна, но през 1998 г. по време на работа при Троицките разкопки до стените на Новгородския кремъл, археолозите намерили грамота, датираща от средата на XII век. В нея
Св. Рафаил Митилински
На 27 декември 2018 г., Стефановден, получихме безценен дар – частица от мощите на обичния ни св. новомъченик Рафаил от Митилини. В реликвария се съхраняват и мощи на страстотепците Николай и Ирина, пострадали на Карея заедно със св. Рафаил. Повече за св. Рафаил може да научите от книгата Митилинските новомъченици и чудотворци, която може да закупите в прихрамовата книжарница. Вижте още: Галерия на посрещането на мощите от 27.12.2018 г..
Свети мощи на Св. прпмчца Параскева
В храма се съхранява частица от мощите на св. прпмца Параскева Римлянка. Може да видите репортажа на ППТВ за посрещането на св. Параскева от 16.02.2014 г.
Копие на иконата на Св. Богородица – „Всецарица“, помагаща на онкоболните
Може да прочетете и във в. „24 часа“ за копието на чудотворната икона в храма – тук и тук, както и в нашия сайт. Чудотворната икона на Божията Майка, наричана „Всецарица“ („Пантанаса“) се намира на светата планина Атон (Света Гора) в Гърция. Тази неголяма по размери икона била изписана в XVII в. и сега стои вляво от царските двери в съборния храм на Ватопедския монастир. Съгласно монастирското предание, веднъж при иконата дошъл един момък. В този миг ликът на Богомайката възсиял с дивна светлина и невидима сила хвърлила момъка на земята. Изпаднал в ужас, момъкът излязъл бързо от храма, отшъл при монастирските старци и със сълзи на очи им изповядал, че води нечестив живот и се занимава с магьосничество. Така Пресветата Богородица, Царицата на Небето и земята, избавила този млад човек от магьосничеството и го поставила на пътя на покаянието. Чудотворният образ на Богомайката Всецарица много се почита на Атон и далеч зад пределите му. Чрез него Самата Майка Божия дарява на обръщащите се към Нейното застъпничество изцеление от ракови заболявания. Този особен дар се потвърждава от множество случаи на изцеление от рак в Гърция, Русия и в други страни. В храма тържествено се отбелязва празника на иконата на Св.
Копие на Хилендарската икона на Св. Богородица – Троеручица, направено в Неа Скити, Света Гора – Атон
Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена Троеручица Празнува се на 12 юли (25 юли по стар стил) Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията Майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт. Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони. Причината за това била тази, че първи министър на местния халиф бил ревностният християнин, богослов и химнограф свети Иоан Дамаскин (светата Църква чества паметта му на 4 декември). Иоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното Писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на свети Иоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес. Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защитник на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на свети Иоан и да напишат уж с неговата ръка фалшиво писмо до
