Monthly Archives: 27.02.2022

Богослужебна програма за месец април

Св. Йоан Руски

Паметта му се отбелязва на 27 май Св. Йоан се родил около 1690 година. Когато през 1711 г. започнала войната с Османската империя, той вече бил войник в царската армия на Петър Велики. Войната не се оказала успешна за Русия и турската войска победоносно се придвижвала, всявайки в хората ужас и страх. Св. Йоан участвал в боевете и защитавал Родината си. Възпитаван от родителите си в православен дух, той дълбоко скърбял като виждал жестокостта на войната и гибелта на хиляди млади хора, деца, жени и старци. В битката за освобождаването на Азов св. Йоан бил пленен и изпратен в Цариград заедно с хиляди други свои съотечественици. От Цариград бил препратен в град Прокопион в Кападокия. Тук той се оказал подчинен на някакъв ага, който управлявал еничарски лагер. Св. Йоан скоро изпитал върху себе си ненавистта на турците. Той бил „киаф”, „неверник”, достоен за мъки. Бил подложен на жесток побой с пръчки и оплюване, изгорили му косата и кожата на главата, хвърлили го в оборски тор и накрая му определили да живее в конюшнята сред домашните животни. Св. Йоан издържал всички мъчения смирено и с достойнство. В това се проявил непреклонният му християнски характер. По-ярко от слънцето възсияло богатството на вътрешния

Кремацията: изгаряне на всяка човешка следа от нашите скъпи покойници

Митр. Серафим Пирейски Известен факт е, че определени нашенски подигравчийски кръгове от хора, интернационалисти, които са обърнали гръб на извечните християнски традиции на нашата неопетнена вяра, са проникнали във всички масови медии, а чрез тях и в съвестта на съвременния човек, отравяйки го и изкорубвайки основите на вярата му. В следствие на това, под влияние на гореспоменатите, равнодушието по отношение на вярата и християнските традиции хваща корен в нравствено безразличните и религиозно слаби съзнания на хората. Прозряла знаменията на епохата, както и обратите и измамите на онези, които подозрително извършват действия срещу нея, с цел да защити православното предание днес, когато процедурите за кремиране на починалите се материализират в пълнота и биват успешно подготвяни за изпълнение, нашата света Църква, бидейки грижовна майка, просвети своите Христоименити пасоми, използвайки подходящите средства (с писмо – обръщение № 2959/29.10.2014) с цел осведомяване на светите люде и наставление на Тялото Христово – по Боговдъхновените думи на св. ап. Павел (Еф. 4:12) – като с него изтъкна на своите членове духовните измерения и последствия от подобен избор в духовния живот на верните, отхвърляйки кремирането на починалите като действие, което е несъвместимо с Преданието ѝ, което разделя нейната вяра от почитта ѝ към човешкото същество, и по

Проповед на 12 февруари – Празнична вечерня

ПОМИЛУЙ МЕ БОЖЕ…

Августин (Кандиотис), митрополит на Флорина ( + 2001 г.) Нашият Господ Иисус Христос, възлюбени, нямал постоянно местожителство, не се задържал на едно място, а непрекъснато вървял от град на град, от село на село, за да облагодетелства хората. Как? Със Своето слово. Словото Му било Всесилно. Със словото Си отварял ослепелите им душевни очи , за да прославят Бога, изпратил Своя син, Който да изведе човечеството от мрака. Със словото Си Христос връщал здравето на болните тела, мъчещи се от люта болест, не намиращи отникъде изцеление. Изцелявал ги без лекарства и рецепти. Христос благодетелят. Христос великият Лекар. Безсребреникът, Който не приемал отплата за изцеленията, а искал хората да повярват в Истинния Бог, да вършат Неговата свята воля и да станат Негови възлюбени чеда. Станал известен навсякъде. Всички говорели за Него. Всички искали да го видят, да Го чуят, да Му доведат болните си близки, за да ги изцели. Всички копнеели да се срещнат с Христос. „Иисусе Христе, много сме грешни и боледуваме, кога ще дойдеш в нашето село, за да ни поучиш, да ни дадеш прошка, да ни утешиш, да изцелиш страдащите?“ И Христос отивал навсякъде без умора. Така пристигнал и в земята Тирска и Сидонска, на границата на Иудея,

Житие на светия наш отец Партений, епископ на Лампсак

Съименник на девството, свети Партений се родил в Мелитопол. Баща му, на име Христофор, бил дякон в една от църквите на този град. В детството си Партений не бил научен на грамотност, но докато слушал в храма Божественото Писание, така добре изучил много от него, че можел да се сравнява с всеки опитен книжник. Като млад често отивал край едно недалечно езеро, ловял там риба, после я продавал, а получените пари раздавал на бедните. От най-ранна възраст бил изпълнен с Божия благодат; още на осемнадесет години, призовавайки пресветото Христово име, започнал да изгонва бесове от хората и да върши много чудеса. Когато славата на свети Партений започнала да се разпространява между хората, Филип, мелитополският епископ, го повикал при себе си. Като проучил всичко, което бил чувал за светия юноша, и като се уверил в това, се почудил на добродетелите му и на Божията благодат у него и наредил да го обучат на книжно изкуство. Не след дълго епископ Филип назначил свети Партений въпреки неговото нежелание за презвитер и му възложил да се грижи за един от храмовете. Със сан на презвитер свети Партений още повече се подвизавал в добродетелите. Получил от Господа двойна благодат – на светост и чудотворство, той

Египет – библейската страна прибежище

Нина Комарова Пророчество за Египет. – Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето на Египет ще се стопи в него“ (Исаия 19:1). В представите на съвременния човек богатата на история и загадки страна Египет се асоциира най-често с пирамидите, храмовете в Луксор, уникалните гробници в Долината на мъртвите и неизброимо количество от исторически паметници и артефакти, с които е осеяна египетската земя. За християните Египет е значима част от Светите земи, арена на много библейски събития, но най-вече това е страната, спасила Светото семейство с божествения Младенец. От древни времена Египет давал подслон на бежанците, бягащи от Палестина при настъпил глад и липса на препитание поради природни несгоди или гонения. С Египет е свързано началото на Стария Завет и началото на Новия Завет. Така в 12 глава на Книга Битие се разказва как Авраам слиза със Сара в Египет „да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя“. По-късно Йосиф, синът на Яков и един от предобразите на Иисус Христос в Стария Завет (Бит. 39-50), е продаден в робство на египетски търговци, но благодарение на вярата си в Единия Бог е въздигнат до най-високия пост в

Свети Рафаил, Николай и Ирина

Паметта му се отбелязва на 3 юли Светите новомъченици Рафаил, Николай и Ирина живели по времето на Византийската империя (ХV в.) и пострадали заради християнската си вяра от турците. Техните мощи били открити неотдавна при разкопки на хълма Кариес над село Терми на остров Лесбос или Митилини, както местните го наричат. Всичко започнало в края на 60-те години на миналия век, когато на това място била открита забележителна находка: руини на средновековен византийски манастир и няколко мъченически гроба. Това станало при изкопните работи за постройка на нов храм и след многократните явявания и разкази на единия от мъчениците. Местното предание било запазило идеята за светостта на мястото, но фактите отдавна били забравени. Въпреки това по традиция местните християни всяка година се качвали на хълма на Светли вторник, палели свещи и служели литургия. За престол използвали парче древен мрамор, който според преданието бил част от престола на някогашен разрушен храм. В останалите дни по тези места хората пасели овцете си и отдъхвали сред маслинената горичка. Нерядко споделяли, че усещат чудесно благоухание на мястото. Понякога виждали неземно сияние, друг път чували ангелско пеене, трети път – камбанен звън. Нерядко виждали и как точно на това място се появява непознат монах, понякога с