Monthly Archives: 28.09.2021
Християнски добродетели и нравствени ценности в творчеството на Йордан Йовков
доц. д-р Костадин Нушев Йовков е един от класиците на българската литература. Заедно с Иван Вазов и Елин Пелин той е един от големите майстори на художественото слово, един от корифеите на българската проза и дълбок познавач на българската душа и национален характер. Неговото творчество представлява един от върховете на българското художествено слово и литературно творчество и заслужено отрежда на самия Йовков почетно място на един от класиците на новата българска литература. Йордан Йовков като писател и художник Развитието на естетическите идеи и етически принципи в неговото творчество се определя от централното място на идеята за доброто и красивото в човека и живота. Творчеството на Йовков, и неговото развитие като писател и художник – като носител на определени естетически принципи и философски идеи в своето художествено и литературно дело, преминава най-общо през 3 основни периода, които обхващат съответно първите три десетилетия от ХХ век, през които се оформя в завършен вид и естетическата система на писателя. Това са три етапа от неговото творческо развитие и израстване като писател и художник. 1. От началото на ХХ век до началото на войните – символизъм. 2. През периода на войните – военни разкази – военна проза и изработване на принципи на реализъм и
За змиите и хората
О. Джеймс Гиргис 4 От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом; 5 и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята:туканяма нито хляб, нито вода, а на душата ниомръзна таялоша храна. 6 И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от(синовете)Израилеви. 7 И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли(Господу)за народа. 8 И рече Господ на Моисея: направи си(медна)змия и я окачина върлина,като знаме, и(кога ухапе някого змия)ухапаният, щом я погледне, ще остане жив. 9 И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив. (Числа 21:4-9) Израилевият народ се бе оплакал от Бога. Ние виждаме, че според Свещеното Писание, да се оплакваш, да говориш срещу Бога и срещу онези, които Бог е поставил над нас в живота ни – е опасно. Определено тук се има предвид да говориш срещу клириците, но ние можем да го разберем и като приложимо към другите, които Бог е
Ганчо Велев. Един незабравим учител
Емил ПАРАЛИНГОВ „Аз паднах, друг ще ме смени, и толкоз. Какво тук значи някаква си личност?“. Трудно ще се намери образован човек, който да не знае, че горните две изречения са цитат от стихотворението на Никола Вапцаров „Борба“. Мисълта, че всеки човек е заменим и на негово място може да дойде друг, както по-лош, така и по-добър, не е авторска на Вапцаров. Тя винаги е била жива и съществувала най-вече сред онези хора, които не са виждали в себе си образ и подобие Божие. Защото именно тези две неща превръщат човека в незаменим и безкрайно ценен. Като такъв той е уникален в Божиите очи, като такъв трябва да бъде почитан и от себеподобните. Една индивидуалност е несравнима с тази на другите. Затова всеки човек роден на този свят, когато го напусне, оставя след себе си празно пространство, което никой друг не може да заеме. Никога няма да има дотолкова достоен човек, който да запълни онова празно място в сърцата, което остави смъртта на г-н Ганчо Велев, преподавател по църковна история в Софийската духовна семинария. Някой сигурно ще каже, че казаното дотук са празнословия, но най-трудно се намират думи, за да се опише или говори за загубата на човек, превърнал се
