Monthly Archives: 28.09.2021

Християнски добродетели и нравствени ценности в творчеството на Йордан Йовков

доц. д-р Костадин Нушев

Йовков е един от класиците на българската литература. Заедно с Иван Вазов и Елин Пелин той е един от големите майстори на художественото слово, един от корифеите на българската проза и дълбок познавач на българската душа и национален характер.

Неговото творчество представлява един от върховете на българското художествено слово и литературно творчество и заслужено отрежда на самия Йовков почетно място на един от класиците на новата българска литература.

Йордан Йовков като писател и художник

Развитието на естетическите идеи и етически принципи в неговото творчество се определя от централното място на идеята за доброто и красивото в човека и живота. Творчеството на Йовков, и неговото развитие като писател и художник – като носител на определени естетически принципи и философски идеи в своето художествено и литературно дело, преминава най-общо през 3 основни периода, които обхващат съответно първите три десетилетия от ХХ век, през които се оформя в завършен вид и естетическата система на писателя. Това са три етапа от неговото творческо развитие и израстване като писател и художник. 1. От началото на ХХ век до началото на войните – символизъм. 2. През периода на войните – военни разкази – военна проза и изработване на принципи на реализъм и хуманизъм в литературата. 3. От 1920 до 1937 година – зрял период, определян от някои изследователи и литературни критици като период на „критически реализъм“ или „нравствен идеализъм“. В център на художественото творчество и духовни послания на разказите на Йовков е борбата на доброто и злото, добродетелите и пороците у човека, страданието и състраданието, грехът и покаянието, терзанията на съвестта и най-вече добрите дела на човечност, хуманност и милосърдие. Това са водещи теми в творчеството на Йордан Йовков.

Християнски нравствени теми и библейски образи в творчеството на Йовков. Повестта „Жертварят“ и зрелите творби на писателя.

Нравствените ценности и християнски добродетели са в основата на образите на главните герои и определят посланията и поуките от сюжета на неговите произведения. За разкриване на основното послание за ролята и мястото на добродетелите или любовта в живота на човека Йовков често пъти използва друг отрицателен герой, който като антипод и носител на противоположни качества на добрия герой разкрива чрез чертите на отрицателен образ тъмната или несъвършена страна на злото.

Темата за греха и покаянието, за вътрешния катарзис на сърцето и духовната промяна на човека се открива в „Жетварят“, „Серафим“, „През чумавото“, „Индже“ и други. Понякога както е в „Песента на колелетата“ тази духовна борба на нравствени сили или сблъсък на ценности се разгръща в сърцето на главния герой, духовните послания и поуки се разкриват чрез личностното израстване и духовно прозрение на главния герой без наличието на отрицателен герой като антипод на високонравствената личност на положителния герой. В творчеството на Йордан Йовков се откриват множество теми и сюжети, характеристики на героите и типологични особености на образите, които имат по-непосредствена или по-далечна връзка с библейски идеи, мотиви и сюжети.

За змиите и хората

О. Джеймс Гиргис

4 От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;
и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята:туканяма нито хляб, нито вода, а на душата ниомръзна таялоша храна.
И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от(синовете)Израилеви.
И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли(Господу)за народа.
И рече Господ на Моисея: направи си(медна)змия и я окачина върлина,като знаме, и(кога ухапе някого змия)ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.
9 И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив. (Числа 21:4-9)

 

Израилевият народ се бе оплакал от Бога. Ние виждаме, че според Свещеното Писание, да се оплакваш, да говориш срещу Бога и срещу онези, които Бог е поставил над нас в живота ни – е опасно. Определено тук се има предвид да говориш срещу клириците, но ние можем да го разберем и като приложимо към другите, които Бог е поставил над нас в живота ни, като нашите родители, учители, съветници, треньори и др.

Когато хората заговорили срещу Бога и Неговия служител Мойсей, от Стария завет разбираме, че Бог изпратил отровни змии сред хората, като начин на наказание. Може да бъде разбрано и по следния начин: Бог просто спрял да защитава хората, с цел да ги научи да не богохулстват и да не недоволстват от Него. Когато говорим за Бога или се обръщаме непосредствено към Него, тук ни се казва, че трябва да вършим това изключително внимателно, дори и само вътре в сърцата и умовете ни. Богу подобава благоговение, благодарност, страхопочитание и свят страх. Бог не е твой прислужник, или дух от бутилка, който да изпълнява всичките ти желания. Бог също не е и Бъргър Кинг, и не може просто да стане така, както ти искаш.

Обаче Бог не изоставя народа, който се покайва и обръща към Него. Онези, които изповядали греховете си и се смирили пред Божия служител Мойсей, били помилвани. Бог позовлил на змиите да прииждат, но той още чул и виковете на хората за помощ. Той дал отговор, и този отговор бил против всякаква логика, разум, наука и всичко, което човек би могъл да очаква. Бог казал на св. прор. Мойсей да направи медна змия, и да я качи на един кол. Когато змиите, прииждащи от пустушта, ухапели някого, ухапаният трябвало да погледне към медната змия и тогава няма да умре, но ще живее.

Господ ни казва, че Сам Той станал като медна змия.…

Богослужебна програма за месец октомври

Проповед на 24 септември – Св. Богородица Всецарица

Ганчо Велев. Един незабравим учител

Емил ПАРАЛИНГОВ

„Аз паднах, друг ще ме смени, и толкоз. Какво тук значи някаква си личност?“. Трудно ще се намери образован човек, който да не знае, че горните две изречения са цитат от стихотворението на Никола Вапцаров „Борба“. Мисълта, че всеки човек е заменим и на негово място може да дойде друг, както по-лош, така и по-добър, не е авторска на Вапцаров. Тя винаги е била жива и съществувала най-вече сред онези хора, които не са виждали в себе си образ и подобие Божие. Защото именно тези две неща превръщат човека в незаменим и безкрайно ценен. Като такъв той е уникален в Божиите очи, като такъв трябва да бъде почитан и от себеподобните. Една индивидуалност е несравнима с тази на другите. Затова всеки човек роден на този свят, когато го напусне, оставя след себе си празно пространство, което никой друг не може да заеме.

Никога няма да има дотолкова достоен човек, който да запълни онова празно място в сърцата, което остави смъртта на г-н Ганчо Велев, преподавател по църковна история в Софийската духовна семинария. Някой сигурно ще каже, че казаното дотук са празнословия, но най-трудно се намират думи, за да се опише или говори за загубата на човек, превърнал се в пример както на безкористна любов към църковноисторическата наука, така и на висок морал, непресторена скромност и безкрайна любов и готовност за себераздаване към всички, които за минута, час или повече са разговаряли с него. Колко са днес хората, които могат да пожертват личното си време, за да общуват по-дълго с теб? Защото Ганчо Велев не просто преподаваше църковна история, но и сам се учеше от тези, които бяха негови възпитаници. В него нямаше надменност към учениците или горделиво и високомерно поведение, което днес се среща у много университетски преподаватели към студентите. Той никога не забравяше, че също е бил ученик, че и той е питал, търсил и не всякога е разбирал, че е имал достойни наставници, станали и за него, бъдещия учител, пример за подражание.

Трудно е да се определи кое бе по-ценно за учениците на Ганчо Велев – времето от един учебен час по Обща църковна история или забързаните минути на междучасието, когато трябва да се кажат още много неща, а времето вече е изтекло. И официалните часове, и тези минути от междучасието си имаха свой особен чар. Както особено бе и времето, което той отделяше за непринуден разговор в парка на семинарията, на улицата или в трамвая.

Всъщност при общуването с него времето губеше своето значение. И кой би искал да прекъсне тихия благ глас на възрастния учител, чието голямо желание бе не да запомниш дата или събитие от църковната история, а преди всичко тези неща да ти бъдат полезни в твоя живот със значението си. Ганчо Велев не беше просто енциколопедичен ум, запаметил безброй исторически дати, а анализатор на събитията свързани с тях.…

Проповед на 19 септември – Неделя след Въздвижение

Празнични богослужения в чест на иконата на Св. Богородица Всецарица

Проповед на 17 септември

Проповед на Вечерня на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов