Йовков е един от класиците на българската литература. Заедно с Иван Вазов и Елин Пелин той е един от големите майстори на художественото слово, един от корифеите на българската проза и дълбок познавач на българската душа и национален характер.

Неговото творчество представлява един от върховете на българското художествено слово и литературно творчество и заслужено отрежда на самия Йовков почетно място на един от класиците на новата българска литература.

Йордан Йовков като писател и художник

Развитието на естетическите идеи и етически принципи в неговото творчество се определя от централното място на идеята за доброто и красивото в човека и живота. Творчеството на Йовков, и неговото развитие като писател и художник – като носител на определени естетически принципи и философски идеи в своето художествено и литературно дело, преминава най-общо през 3 основни периода, които обхващат съответно първите три десетилетия от ХХ век, през които се оформя в завършен вид и естетическата система на писателя. Това са три етапа от неговото творческо развитие и израстване като писател и художник. 1. От началото на ХХ век до началото на войните – символизъм. 2. През периода на войните – военни разкази – военна проза и изработване на принципи на реализъм и хуманизъм в литературата. 3. От 1920 до 1937 година – зрял период, определян от някои изследователи и литературни критици като период на „критически реализъм“ или „нравствен идеализъм“. В център на художественото творчество и духовни послания на разказите на Йовков е борбата на доброто и злото, добродетелите и пороците у човека, страданието и състраданието, грехът и покаянието, терзанията на съвестта и най-вече добрите дела на човечност, хуманност и милосърдие. Това са водещи теми в творчеството на Йордан Йовков.

Християнски нравствени теми и библейски образи в творчеството на Йовков. Повестта „Жертварят“ и зрелите творби на писателя.

Нравствените ценности и християнски добродетели са в основата на образите на главните герои и определят посланията и поуките от сюжета на неговите произведения. За разкриване на основното послание за ролята и мястото на добродетелите или любовта в живота на човека Йовков често пъти използва друг отрицателен герой, който като антипод и носител на противоположни качества на добрия герой разкрива чрез чертите на отрицателен образ тъмната или несъвършена страна на злото.

Темата за греха и покаянието, за вътрешния катарзис на сърцето и духовната промяна на човека се открива в „Жетварят“, „Серафим“, „През чумавото“, „Индже“ и други. Понякога както е в „Песента на колелетата“ тази духовна борба на нравствени сили или сблъсък на ценности се разгръща в сърцето на главния герой, духовните послания и поуки се разкриват чрез личностното израстване и духовно прозрение на главния герой без наличието на отрицателен герой като антипод на високонравствената личност на положителния герой. В творчеството на Йордан Йовков се откриват множество теми и сюжети, характеристики на героите и типологични особености на образите, които имат по-непосредствена или по-далечна връзка с библейски идеи, мотиви и сюжети. В повестта „Жетварят“, с която започва зрелият етап от творчеството на Йовков, се откриват най-много библейски идеи, евангелски теми и новозаветни текстове и образи.

Тази повест дълго време е била пренебрегвана и неглижирана като периферна и маргинална творба на Йовков, докато всъщност тя има много важно значение за него – повестта притежава програмно и парадигматично значение за неговото творчество и разкрива много духовни замисли и художествени похвати, които изграждат следващите разкази. В „Жетварят“ се съдържат много идеи и образи, които са заимствани от Евангелието и показват как той изгражда съдържанието и нравствените идеи в своите разкази по евангелски модел или като похват за използване на евангелски образи и притчи. Творбите от зрелия период на Йордан Йовков, които са предмет на изучаване в училище – разказите „Серафим“, „По жицата“ и „Песента на колелетата“ могат да бъдат разглеждани през призмата на трите основни добродетели – вярата, надеждата и любовта, а образите на техните герои и сюжети могат да бъдат тълкувани през призмата Христовите притчи.

Християнската вяра и християнската надежда в разказите „Серафим“ и „По жицата“. Силата на християнската любов в „Песента на колелетата“

Християнската тема за страданието и състраданието, за покаянието и трудолюбието, за лицемерието и милосърдието, за щедростта и съпричастието към нуждите и страданията на другия – ближен или непознат, виждаме в разказа „Серафим“ и в сюжета на „По жицата“. Смирението и милосърдието в образа на Серафим, покаянието, любовта към ближния са основен архетип и могат да бъдат тълкувани през призмата на притчите за „Митаря и фарисея“, за „Добрия самарянин“ и за „Блудния син“. Контрастите в поведението и проявите на Серафим и Еньо могат да бъдат тълкувани и разглеждани през призмата на образите от „Притчата за митаря и фарисея“ като архетип за изграждане на образите и на героите от разказа. Йовков използва този контраст между положителен герой и останалите участници в сюжета като ги съпоставя един с друг и така повдига много нравствени въпроси за добродетелите и човешките дела.

Християнското милосърдие и безкористната проява на любовта към ближния виждаме в поведението на Серафим и можем да го тълкуваме през призмата на парадигматичните образи от „Притчата за Добрия самарянин“. Християнският реализъм и хуманизъм, нравствен идеализъм и оптимизъм като вяра в доброто и в човека, които изграждат основите на творчеството на Йордан Йовков се разкриват по един уникален, убедителен и блестящ начин в разказа „Песента на колелетата“ чрез образа на главния герой Сали Яшар. Това е един от най-важните разкази, който е дал не случайно и своето име на цял цикъл от произведения на писателя като заглавие на един от сборниците с негови творби от зрелия му период. Тук липсва опозицията и контраста между героите или групи от образи, но борбата на ценности се разгръща във вътрешния духовен живот у главния положителен герой – в сърцето или „вътрешното огнище“. Йовков разкрива истината за любовта като най-висша нравствена ценност и добродетел, която носи радост и щастие в живота на човека.

Източник Църковен вестник, бр. 16, 1-15 септември 2021 г.