За змиите и хората

О. Джеймс Гиргис

4 От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;
и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята:туканяма нито хляб, нито вода, а на душата ниомръзна таялоша храна.
И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от(синовете)Израилеви.
И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли(Господу)за народа.
И рече Господ на Моисея: направи си(медна)змия и я окачина върлина,като знаме, и(кога ухапе някого змия)ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.
9 И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив. (Числа 21:4-9)

 

Израилевият народ се бе оплакал от Бога. Ние виждаме, че според Свещеното Писание, да се оплакваш, да говориш срещу Бога и срещу онези, които Бог е поставил над нас в живота ни – е опасно. Определено тук се има предвид да говориш срещу клириците, но ние можем да го разберем и като приложимо към другите, които Бог е поставил над нас в живота ни, като нашите родители, учители, съветници, треньори и др.

Когато хората заговорили срещу Бога и Неговия служител Мойсей, от Стария завет разбираме, че Бог изпратил отровни змии сред хората, като начин на наказание. Може да бъде разбрано и по следния начин: Бог просто спрял да защитава хората, с цел да ги научи да не богохулстват и да не недоволстват от Него. Когато говорим за Бога или се обръщаме непосредствено към Него, тук ни се казва, че трябва да вършим това изключително внимателно, дори и само вътре в сърцата и умовете ни. Богу подобава благоговение, благодарност, страхопочитание и свят страх. Бог не е твой прислужник, или дух от бутилка, който да изпълнява всичките ти желания. Бог също не е и Бъргър Кинг, и не може просто да стане така, както ти искаш.

Обаче Бог не изоставя народа, който се покайва и обръща към Него. Онези, които изповядали греховете си и се смирили пред Божия служител Мойсей, били помилвани. Бог позовлил на змиите да прииждат, но той още чул и виковете на хората за помощ. Той дал отговор, и този отговор бил против всякаква логика, разум, наука и всичко, което човек би могъл да очаква. Бог казал на св. прор. Мойсей да направи медна змия, и да я качи на един кол. Когато змиите, прииждащи от пустушта, ухапели някого, ухапаният трябвало да погледне към медната змия и тогава няма да умре, но ще живее.

Господ ни казва, че Сам Той станал като медна змия. Ние казваме, че медната змия е предобраз и предображение на Самия Христос. Това, което медната змия вършела за физическото здраве на хората в пустинята, Христос върши за духовното здраве и спасение на целия свят, и особено за онези, които гледат към Него с вяра, като на Господ, който е бил разпнат. В днешното евангелско четиво ни се припомня от Господа наш Иисуса Христа, че Бог обикна, обича и ще продължи да обича света и Своя народ, който е в света. Онези, които Го търсят, които Го обичат и Му служат с вяра.

Ние сме като човеците в пустинята. Понякога мрънкаме и се оплакваме. Понякога не сме благодарни Богу за всичките Му прещедри благословения. Понякога падаме в грехове. Понякога вършенето на грехове може да ни доведе и до отчаяние. Ние мислим, че не можем да се поправим, че всичко е загубено, че никога няма да можем да станем святи, че ние никога няма да можем да се приближим до Христа. При все това, казва ни се в това евангелско четиво, че ние вече имаме лекарството, имаме вече ваксината. Ваксината е по-силна от всяка, която някога е била създавана в историята на света ни. Не можеш да се ваксинираш с ваксина, която да предотврати смъртта. Обаче Христос ни обещава именно това. Той ни дава способността да преодолеем смъртта, защото Той умря за нас. Ако вярваме в Иисуса Христа и сме верни на Христа, ние ще бъдем спасени и ще бъдем въртнати към живота в, чрез и със Иисуса Христа. Да, ние можем да бъдем ухапани от духовни змии. Да, можем да бъдем удряни от бесове и да чувстваме, че сме смъртоносно ранени, поради греховете и паденията ни, но Христос ни напомня, че лекарството е близо, съвсем близо, и се дава свободно на всеки мъж, жена и дете. Той ни предлага Своя живот за нашия живот. Св. Йоан Златоуст казва: тези две неща, повече от всичко, говорят за неизказаната му любов: че той понесе страдание за враговете си, и умирайки за греховете си, той свободно им даде чрез кръщението пълно опрощение на всичките им грехове.

Св. Григорий Богослов пише: да възвеличим пръв над всички Сина, покланяйки се на кръвта, която отми греховете ни. Той не загуби нито йота от Своята божественост, когато ме спаси, когато като добрия лекар той се снижи да излекува гноясалите ми рани. Той бе смъртен човек, но Той бе и Бог. Той бе от рода Давидов, но творец на Адама. Той, който няма тяло, се облече с плът. Той имаше майка, която, при всичко, бе девица. Той, който е без предел, ограничи Себе си, с граничността на това да бъде човек. Той бе жертва и архиерей – и при все това, бе Бог. Той отдаде кръвта си и очисти целия свят. Той бе въздигнат на кръста, но грехът бе това, което бе приковано на него. Той бе сред мъртвите, но се изправи от смъртта, възкресявайки за живота също и мнозина, които бяха умряли преди него.

…Нека бъдем като онези Израилтяни в пустинята, които бързо поглеждали към образа на медната змия, за да спасят живота си. Нека ние гледаме към образа на нашия разпнат Господ, за да може и ние да намерим здраве, радост и живот в бъдещия век. Амин.

Източник Блога Out of Egypt …; pravoslavie.ru/english

9/26/2021