Християнският живот е вървене в светлината. Зад сивотата на нашия живот не виждаме и не осъзнаваме какво би трябвало да бъде пълноценното живеене на земята, не можем да разберем пълнотата на дадените ни от Бога дарования, не осъзнаваме дори самите себе си. Дарованията на нашата душа си остават неизползвани вътре в нас. Смятаме се за безполезни, мислим, че нашите приятели са също такива и обикновено казваме: “Ние сме малки, обикновени хора, какво толкова можем да направим, единственото, което можем е да работим за насъщния”. Тази липса на достойнство и предварителното чувство за непълноценност, с което сме заредени, отслабват волятя ни за действие – защото ние не сме малки и слаби, щом на всеки от нас Бог е поверил мисия. Нали всеки човек на света има свое назначение, явява се Божий посланик на земята? На Господ е нужна всяка душа и всеки е отговорен за своя живот и не е освободен от отговорността си за другите. Работата не е в нашата незначителност, а в нежеланието да поемаме и носим отговорност. Много често говорим: “Това не е моя работа, аз не се занимавам с толкова важни неща, ще помогна накрая”. С такива думи прехвърляме своята отговорност на другите, а с това и