В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, стоейки пред Разпятието, можем да поразмислим за онези далечни събития и да се опитаме да разберем с какво лично към мен се обръща Христос от Своя страдалчески Кръст. На Голгота била принесена умилостивна Жертва (Рим. 3:25) на неизменната Божия правда за всекиго от нас. Чрез Страданията и пролятата Христова Кръв ние сме избавени от вечното осъждане. И ето, думите, произнесени от разпнатия Спасител в последните минути на живота, разкриват в цялата му глъбина същността на онова велико дело, заради което Той претърпял нетърпимото, и ни указват единствено верния и най-кратък път след Христа. Да се вслушаме и да вникнем, скъпи мои, в това Божие завещание. То може да бъде кратко изразено само с три думи: молитва, покаяние, любов! Да забравиш това завещание означава да отхвърлиш своето спасение. Ако се отклоним от спасителния път, ние не ще можем да се оправдаем нито с незнание, нито с неразбиране, тъй като Божията премъдрост чрез жертвеното служение на Спасителя е указала на хората определен и прост ориентир, който всякога като компас указва направлението на живота, поставяйки ясно разграничение между правдата и лъжата, истината и заблудата, доброто и злото, живота и смъртта. Между Божия път

Автор: † Александрийски архиепископ ТИМОТЕЙ *Сказание* След смъртта на нечестивите и богоненавистни римски императори Диоклетиан и Максимиан на царския престол се възкачил благочестивият Константин Велики. В това време някои христолюбиви граждани на Александрия намерили мястото, където били положени честните мощи на славния Христов мъченик Мина и построили там храм, посветен нему. Случило се, че в Александрия дошъл един благочестив търговец от Исаврия (област в древна Мала Азия). Като чул за множеството чудеса и изцеления, ставащи в църквата на св. Мина, решил да отиде да се поклони на светите мощи и да даде дар на храма, та по молитвите на светия страдалец Бог да го помилва. По пътя замръкнал в непознато селище и помолил да пренощува в един дом. Хазяинът го поканил, но като видял даровете, се полакомил и през нощта станал и убил госта. Нарязал тялото му на парчета и го скрил в най-вътрешната стая. След убийството се уплашил, започнал да се озърта на всички страни, да търси скришно място, където да го зарови. Както размишлявал за това, пред него застанал св. Мина на кон и го попитал за убития гост. Хазяинът се преструвал, че нищо не знае, но светецът слязъл от коня и отишъл право във вътрешната стая. Изнесъл