„Дойде постът – майка на целомъдрието”

О, как вярно свещените песнопения наричат поста „майка на целомъдрието”, защото нищо не предразполага така към нарушаването на целомъдрието, както преяждането и пиянството.

Но когато възхваляваме поста, говорим не само за половото целомъдрие: има и друга форма на целомъдрие – духовното целомъдрие. То е чистотата на сърцето. С тази цел – чистотата на сърцето – ни предразполага постът.

Знам, разбира се, че невинаги можете да си намерите постна храна. Какво да кажа за това? Ще кажа, че важно е не само това, което влиза в устата, а още по-важно е вашето духовно настроение, вашето отношение към поста. Защото ако нямате постна храна и сте принудени да ядете всичко, което има, за това не ще ви осъди Бог.

Но ако се отнасяте с пренебрежение към поста, ако нямате намерение и желание да постите, ще бъдете осъдени от Бога, понеже Господ цени не само добрите ни дела, ала и добрите ни намерения. Той вижда в сърцето ни и, ако види в него скръб, че не можете да постите, ще ви вмени тази скръб за истински и истинен пост.

Защо трябва да се отнасяме с голямо благоговение към поста?

Преди всичко, защото постът е установен от Самия Господ Иисус Христос, а щом Той го е установил, значи е важно, свято нещо; и трябва да го почитаме с цялото си сърце, трябва да спазваме Неговото слово.

Веднъж фарисеите и книжниците упрекнали Господ Иисус Христос, че учениците Му не постят. Те счели това за нарушение на закона и го посочили на Христос, а Господ им отвърнал: Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят (Мат. 9:15).

Следователно, Бог установил поста за Своите апостоли, а което е повелено на апостолите, е повелено и на всички нас. Господ Иисус Христос ни е оставил велик пример за пост, когато в Иудейската пустиня е постил с тежък четиридесетдневен пост. И светите апостоли спазвали поста. В Деяния на светите апостоли четем, че те възлагали ръце на хиротонисваните от тях презвитери само след пост – готвели се за ръкополагане на презвитерите с пост и молитва.

Онези, които не искат да постят, които презират поста, лицемерно казват: „Нима с храна угодяваме на Бога? Трябва да Му благоугаждаме не с храна, а с добри дела”. Ала и добри дела не правят, както и не спазват поста. Те се позовават на словата на Господ Иисус Христос: Не това, което влиза в устата, а онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека. Но нима говорим за осквернение, когато предлагаме да съблюдаваме поста? Разбира се, не. Тези Господни слова Той е изрекъл, когато фарисеите Го укорявали, когато казал, че учениците Му ще постят, когато им отнемат Жениха. Тези слова са казани само за да изобличат суемъдрието на фарисеите и книжниците, които придавали огромно значение на омиването на ръцете преди храна. Той казал, че нищо няма нищо нечисто, които влиза в устата заедно с храната, а, следователно, и нечистотата от неизмитите ръце не може да оскверни човека. Защото при приготвянето на храната всичко се очиства: доброто, полезното се усвоява, а ненужното и лошото се изхвърля и така всяка храна се очиства.

Онези лицемери, които се опитват чрез словата на Свещеното Писание да оправдаят своето отрицателно отношение към поста, онези сектанти, които отхвърлят поста, лутераните, които го отричат, постещите не така, както повелята Светата Църква, а само спазващите поста два-три дни – всички те за свое оправдание привеждат тези Христови слова, които току що ви разясних, но припомнят и словата на свети апостол Павел: Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи (Рим. 14:1-4).

Тези слова на свети апостол Павел погрешно се считат за отрицание на поста. Казват, че свети апостол Павел не отдавал значение на поста. Вярно ли е това? Категорично невярно, понеже от книгата Деяния на светите апостоли знаем, че свети апостол Павел сам е спазвал поста. Когато през зимата изпаднал в беда по време на плаване за Рим, казал: Но понеже бе минало доста време и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни (Деян. 27:9-10).

Виждате, той говорил за пост, който вече бил минал. Кой пост? Зимният – Рождественският пост. Значи, от тези слова на апостола можем да заключим и да твърдим, че в древните апостолски времена се е спазвал Рождественският пост.

А за това, че самият апостол Павел е постил, намираме немалко указания в посланията му, например, в Послание до Коринтяни, когато говори колко беди и страдания е изпитал в своята проповед за Христа. Тогава казва, че е много пъти е бивал излаган на удари, три пъти е претърпял корабокрушение, много пъти е изпадал в различни опасности, труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота (2 Кор. 11:27). Кой смее да твърди, че светият апостол не е постил? Кой смее да тълкува неговите слова като отрицание на поста, както правят сектантите и лутераните?

И тъй, постът не само бил установен от Самия Господ Иисус Христос, но е спазван и от самите свети апостоли, и от апостолско време Христовата Църква спазва поста.

Какво е значението, каква е силата поста? О, как огромно, как важно е то! Още в Стария Завет, в книгата на пророк Иона, четем, че Господ Бог осъдил на пълно унищожение огромния древен, велик и славен град Ниневия. Но преди изпълнението на наказанието над Ниневия Той пратил там пророк Иона, за да възвести на жителите – на ниневийците – и да ги призове към покаяние. Какво се случило? Ниневийците били разтърсени от проповедта на Иона и веднага се осъзнали, покаяли се и променили своя греховен живот. И сам Ниневийският цар заповядал на всички жители да постят три дни, заповядал даже всичкият добитък да пости три дни. Облякъл се сам във вретище и си посипал главата с пепел, и целият народ раздрал дрехите си, покрил се с вретище и три дни постил с пълен покаен пост. Какво се случило? Заради този пост, заради дълбокото покаяние Господ помилвал Ниневия и отменил страшната Си присъда над нея.

Виждате, великият град се спасил от погубване с пост и молитва. Така и всеки отделен човек може да се спаси с пост и покаяние, понеже постът повече от всичко предразполага към покаяние. Когато на масата има оскъдна постна храна, си спомняме защо е това – за покаяние, за нашето покаяние заради многото ни грехове.

Днес, както сами знаете, мнозина се надсмиват над нашия пост, днес отхвърлят поста, забравен от милиони руски люде. Ала така ли е било в стари времена? О, не, не! Тогава е било съвсем различно: тогава целият народ спазвал всички пости, и в сряда и петък; тогава древните руски благочестиви царе давали пример на народа и не пропускали нито едно богослужение, съблюдавайки строго всички пости. Тогава децата от най-ранна възраст били приучвани в необходимостта от пост и, наставлявани с добри наставления, се отнасяли с голямо уважение към поста.

Сега съвсем не е така. Ала в нашата християнска община, в малкото Христово стадо, да запазим това дълбоко уважение към поста и да постим, давайки пример на онези, които го отхвърлят. Понеже хората, като ни видят да постим и да се каем, ще се замислят и ще се спрат на своя път, и ще видят, че нашият пост, нашето послушание към Христа, установил поста, установил покаянието, съвсем не е така смешно, както им изглежда. Може би те ще видят и разберат дълбокото значение на поста.

Онези, които не искат да постят, посрещат поста с раздразнение и неудоволствие. А аз ви напомням, че Господ Иисус Христос, когато учениците Му не могли да изцелят бесноватия отрок и попитали защо не могат да го изцелят, им отговорил: Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21). Виждате ли силата на поста: той изгонва бесове; бесовете бягат от поста, бесовете ненавиждат поста. Нима сред нас ще се намери някой, който да възненавиди поста и да се уподоби на самите бесове? Да не бъде това, да не бъде! Да възлюбим светия пост, да видим огромната му могъща сила против всички бесовски изкушения. Да повярваме дълбоко, че постът е майка на целомъдрието, не само на половото целомъдрие, но и на духовното.

Онези от вас, които усърдно четат житията на светиите, знаят с какъв непостижим за тях пост са постили цялото множество преподобни отци и жени. Те постили с пост постоянен, за тях нямало постни и блажни дни. Твърде много сред тях вкусвали само хляб и вода, и нищо друго. Това може и да ви изглежда опасно: как така, само хляб и вода, ами витамини? Великите преподобни никога не били чували за витамини и, въпреки тежкия пост, доживявали до сто години и нагоре, понеже Божията благодат поддържала тялото им много по-силно от нашите изискани ястия. Те, нашите ястия, често разрушават здравето, стават причина за много стомашни и чревни заболявания, често предизвикват мигрени, подагра. Тези болести са били съвсем непознати на онези преподобни, които живели винаги в тежък, суров пост. И тъй, нека никой не се съмнява, че постът, изпратен ни от Бог, ще ни навреди – напротив, той ще укрепи и тялото ни, и духа.

Вие не можете да постите винаги, както постели преподобните, но да спазвате поста, установен от Църквата не само можете, но сте длъжни, дори сте задължени. Ако отхвърлите това задължение, горко ви! Господ Иисус Христос, както чухте в Евангелското четиво, ни е заповядал да постим не като фарисеите: на показ на хората, с помръкнали лица, та всички да ги видят помръкнали, отеготени от поста, и да ги възхвалят. Не така, не така ни заповядва Господ да постим: Той ни повелява да скриваме своя пост, да постим не пред хората, а пред Бога, а пред хората да се показваме със светли радостни лица, помазали глави, просветлявайки своя взор. За такъв пост, известен само Богу, ще ни благослови Христос.

Да пребъде благодатта над всички вас, в чиито сърца днес влязоха моите думи, и да получите въздаяние не от хората, а от Бога за вашата вярност на заповяданото от Църквата, за верността ви към поста. И не само за това е важен постът: огромното му значение е в това, че той е школа за въздържание. Когато се научите да се въздържате от забранената от поста храна, тогава ще калите своята воля, тогава ще се приучите към въздържание. А нима е малко това, от което трябва да се въздържате, нима са малко нещата, които трябва да си забраните?

И тъй, ако, постейки, привикнете да обуздавате своето ненаситно черво, оттук ще бъде лесно да се научите да обуздавате и всички свои похоти и всички прищевки и щения на плътта, от които произлизат повечето грехове. Всяко велико дело се учи трудно и изисква дълго и усилно упражняване. И именно в продължение на целия пост Светата Църква ни учи да придобиваме навика да обуздаваме своето черво, а това ще ни научи как да обуздаваме похотта. А от похотта на плътта, воюваща с духа, произлизат повечето ни грехове.

2 март 1952 г.

Автор: Св. Лука Войно-Ясенецкий