Daily Archives: 19.04.2016
Презвитер Козма – Беседа против богомилите
Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък. Понеже Господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат“, за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи. На тях грехът никога няма да се прости, ако не се покаят, и за тях сега ми предстои да говоря. Исках да замълча за тях заради многото им басни, но се боя от по-голямо наказание: защото, ако ние мълчим, някой ще се съблазни от тяхното прелъщение, „и при нашето разбиране ще загине немощният брат, за когото Христос е умрял“. Затова, като се уповавам на богатството на нашия Господ, защото може да проясни и нашия език, аз се осмелявам с моето творение да изоблича враговете на Христовия кръст. За тях и блаженият Павел писал на филипяните: „Пазете се от псета, пазете се от разкол, пазете се от злите работници; за тях много пъти говорих, а сега и с плач ви го казвам, че те са
Чудеса на Оптинските новомъченици о. Василий, Трофим и Терапонт
На 5/18 април 1993 г. с нож, дръжката на която е издълбана с цифрите „666“, са убити трима монаси от прочутия Оптински манастир в Русия. Убиецът е от сатанинска секта; неговият господар мрази цялото човечество, но особено ненавижда монасите. Но днес верните в Русия и по света почитат като свети мъченици тримата иноци, иеромонах Василий и монасите Трофим и Терапонт. Много от онова, което знаем за живота им, говори, че Господ Си е предвидил за Своите избранници такъв завършек на земния им живот. Предлагаме няколко примера за чудеса, взети от интернет страницата на Оптинския манастир. На дванайсетгодишна възраст синът ми беше много невярващ и отхвърляше вярата. Като негова майка, аз настоях да го доведа в Оптинския манастир. За него Светата Литургия беше отегчителна, но след службата отидохме до гробовете на Оптинските новомъченици, където намерихме пейка, на която да седнем (тогава още не беше построен параклисът). Това, което се случи в последствие на гробовете на мъчениците, бе истинско чудо за моето семейство. Синът ми, който до този момент бе невярващ, каза: „Мамо, толкова е мирно тук. Да поседнем малко.“ Обикновено всяко посещение на църковните богослужения се съпътстваше от гримаси и негодувание, но този път той пожела да поостане още малко! След посещението ни в Оптинския манастир, синът ми завърши целия курс
На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетрит
На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетренски – „За надеждата в Бога. Осем слова за духовното израстване”. Книгата е издание на старинен храм „Света Параскева” в град Пловдив и съдържа осем непубликувани беседи на стареца, подбрани както от поредицата „Поучения и слова” („Κατηχήσεις καὶ Λόγοι“), така и от други негови публикации. Текстовете в сборника се отнасят до винаги актуалната тема за страданието, както за доброволното – в монашеския живот, така и за неочакваното – предизвикано от душевните и телесни болести и от всекидневната мъка, която причиняват непредвидените житейски обстоятелства. Словото на стареца, изпълнено с надежда и оптимизъм, става причина за радост, която е „гибел за скръбта”, разкривайки духовните пътеки на носенето кръста на болката и въвеждайки, чрез смирението, в една нова връзка на общение с Бога, която се определя като състояние, „произхождащо от съчетанието с Иисуса”. Пред очите на читателя се разкрива един „нов живот”, в който всеки, колкото и грешен да е, има възможност да играе като дете с Бога. „Улиците на града ще се напълнят с момчета и момичета, които ще играят по улиците му”. В тази игра Бог винаги печели човешките души.Дано всички ние придобием тази спасителна надежда, която се
