Category Archives: Пътеписи
Към вярата, историята и себе си – Поклонническо пътуване на преподавателите от катедра „История и Археология“ на ПУ до българския светогорски манастир „Св. Георги Зограф“ (Пътепис))
Димитър В. Димитров На избрания войвода и победоносец Георги да съставим похвала като на наш ходатай и бърз помощник. А ти, великомъчениче, като имаш дръзновение пред Господа, освободи ни от всякакви беди, за да ти казваме: Радвай се, Георгие, велики победоносче. (Акатист на св. великомъченик Георги Победоносец, Кондак 1) Навръх празника на Независимостта, под палещите лъчи на последните летни дни на 2018 г., със значимата логистична подкрепа на ректорското ръководство и с личното участие на помощник-ректора Румен Киров, група от 12 души от Пловдивския университет, сред които 9 преподаватели от катедра „История и археология“, се отправихме на поклонническо пътуване до българската светогорска обител „Св. Георги Зограф“. Водени от ръководителя на катедрата доц. Георги Митрев и от главния вдъхновител и организатор на пътуването доц. Пламен Славов, преминахме през Стагира, родното място на Аристотел, спуснахме се покрай канала, прокопан по нареждане на персийския цар Ксеркс 1 (486 – 465) в северната част на полуостров Атон, и достигнахме по суша до пристанищния град Урануноли, разположен на западния бряг на Атонския ръкав на Халкидическия полуостров. От поклонническото бюро в града всеки от нас получи своя личен „диамонитирион“ – специална виза за достъп до Света гора. После се придвижихме до намиращия се в непосредствена близост
Поклонническо пътуване до Румъния на учителите по православие от Пловдивска епархия
Автор Румен Хитов С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай 40 преподаватели по „Религия – Православие” в училища в Пловдивска епархия имаха възможността да преживеят едно изключително поклонническо пътуване, да посетят прекрасни храмове и манастири и да се поклонят на многобройните светини и свети мощи в столицата на Румъния – Букурещ. На проведената на 9 и 10 септември Пета конференция на учителите по религия от епархията митрополит Николай оцени високо техния труд, сравнявайки го с подвиг, и даде своето благословение за пътуването до Румъния. То беше организирано от Пловдивската митрополия и се проведе на 1, 2 и 3 ноември. Рано сутринта на 1 ноември всички поклонници влязоха в храма „Св. преп. Петка” в Пловдив, където бе прочетена молитва за успешно и ползотворно пътуване от свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма, и ръководителят на групата свещеноиконом Емил Паралингов. Веднага след тръгването българските учители бяха вдъхновени от пламенното слово на г-жа Недка Чолакова, завеждаща Културно-просветния отдел при митрополията, която ги поздрави с Деня на народните будители – 1 ноември, както и с празника на светите безсребреници и чудотоворци Козма и Дамян. След 400 километров преход учителите по православие видяха Букурещ – градът, известен някога като Париж на Изтока, чийто исторически център
Егерия. Из „Пътепис“ („Поклонническо пътуване до светите места“) – От Възкресение Христово до Петдесетница
Превод от латински: Росен Миланов 1. На следващия ден, в събота, в третия час всичко става по обичая; по същия начин е и в шестия. Ала в деветия час не се прави вече, както в събота, а се подготвя пасхалното бдение в голямата църква, теост в Мартирия. А пасхалното бдение се извършва така, както при нас; само това се добавя тук, че когато децата се кръстят и облекат, щом излязат от извора, заедно с епископа първо се водят в Анастасиса. 2. Влиза епископът вътре, зад преградата на Анастасиса, казва се един химн и после епископът отправя молитва за тях. След това идва до голямата църква с тях, където по обичая целият народ е на бдение. Там нещата се вършат, както обикновено става и у нас, и след като се принесе Жертвата се прави отпуст. След като в голямата църква е бил даден отпустът на бдението, веднага с химни се отива в Анастасиса и там отново се чете онова евангелско място за възкресението, отправя се молитва и там епископът пак принася Жертвата. Но заради народа всичко се извършва бързо, – за да не се задържа той по-дълго. После народът се отпуска – в този ден отпустът на бдението се извършва в
На празника на св. вмчца Варвара в Драма
Когато си в Драма в навечерието на 4 декември, не може да не ти направи впечатление радостното оживление, царящо в целия град. Поводът е предстоящият празник на небесната покровителка на града – св. вмчца Варвара. В късния следобед на 3 декември, ако не знаеш къде се намира посветения на светицата храм, не е необходимо да го търсиш специално. Стига само да тръгнеш след първата група празнично облечени хора, която се изкачва по уличките в посока старата градска част. А такива групи са много. Те излизат от всеки дом, улица и малък сокак, с каквито центърът на Драма е пълен. Стари и млади, мъже и жени, семейства с деца. Всички обзети от една обща духовна радост… Ето какво означава в двадесет и първи век да се прилага на дело написаното от св. ап. Лука за първите християни: „А всички вярващи бяха заедно… единодушно престояваха в храма… с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога…” /Деян. 2:44, 46-47/ Нашата поклонническа група, дошла в Драма специално за празника на св. Варвара, тръгва след една такава група от възрастни жени. Скоро излизаме пред една от най-големите градски забележителности – изворите на св. Варвара. Извиращата от земята вода е образувала няколко свьрзани едно с друго
Манастирът с 365-те параклиса
Автор: Прот. Емил Паралингов В памет на архим. Нектарий /Павлопулос/ След гр. Калони, разположен на едноименния залив, магистралата, идваща от столицата на о. Лесбос – Митилини, се преобразява в първокласен междуградски шосеен път. Подобно на змия, той започва да се изкачва нагоре, промушвайки се между планинските възвишения Агриосикос и Скотино. Не много след началото на изкачването се стига до разклонение, водещо надясно към манастира „Панагия Мирсиниотиса”, а наляво – към манастира „Св. Игнатий – Лимонас” – нашата цел. Ние сме малка българска поклонническа група, стъпила за първи път на о. Лесбос – островът на свв. Рафаил, Николай и Ирина и на толкова още много знайни и незнайни за нас православните българи светци на вселенското православие. Първата визуална среща с манастира е от височината на пътя. Гледката е неизразима с думи и със сигурност би привлякла творческата мисъл на всеки талантлив пейзажист или фотограф, а за онова, което виждат очите може би най-добре говорят думите на Псалом 94: „Господ е Бог велик и Цар велик… В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; Негово е морето, и Той го е създал…” /Пс. 94:3-5/. „Дълбочините земни”, ширнали се пред нас, са просторното поле, дало името си и на манастира
Eдин ден в манастира на стареца Георги Карслидис
Благодатни и радостни дни изживява православният християнин, който поема на поклонение с благословение. Било от епархийския архиерей, било от енорийския свещеник. Благото слово, което е получил за добър път, му изпраща „ангел-пазител и наставник, който да го запазва и да го избавя от всяко зло обстоятелство, …да го придружава в мир и благополучие и пак да го върне здрав и невредим” у дома /из Молитва преди пътуване, Требник, 1994 г./ С благословението на епархийския ни архиерей, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и ние, членовете на една малка, но много ентусиазирана група от десет човека, в ранното утро на 3 декември, още по тъмно, се събрахме в старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в Стария Пловдив, откъдето след надлежна молитва се отправихме на поклонническо пътуване до Драма, Неа Зихни и Серес в Северна Гърция. Времето е приятно, слънчево. Чета житието на св. вмчца Варвара, небесен закрилник на гр. Драма, чийто празник – 4 декември – е главната цел на нашето поклонение. Слушайки словата на житиеписеца, се удивляваме на Бог, как благо ни ръководи по пътя на спасението. Стигайки в житието на св. Варвара до момента, в който затворена в кулата от баща си Диоскор, „за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната
Благословено денонощие в Рилския манастир
След гр. Рила пътят се извива като бърза река, нетърпелива да се успокои в широкото пространство пред портите на Рилския манастир и оттам спокойна и смирена да се влее в манастирския двор. Поклонници от цялата страна и туристи от целия свят са пъстрото множество, което превръща двора на манастира в едно живо море. Живи капки в него ставаме и ние, членовете на една малка поклонническа група от енорията на храм „Св. Параскева” в Пловдив. Радостно е, че срещаме сред поклонниците познати лица. Припомняме си думите на Псалмопевеца: Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”/Пс.132:1/. Особено тук, в Рилската св. обител, при преп. Иоан Рилски чудотворец, „основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство…” /тропар на св. Иоан Рилски/… Тези думи на тропара ни задължават всеки път, когато дойдем в Рилския манастир за среща със св. Иоан, да изпитаме себе си дали самите ние сме стъпили на положената от него основа на покаянието; дали следваме примера на умиление, на духовна нежност и мекота в сърцата; дали сме образец на утешение чрез благост, кротост и търпение за хората с които живеем, работим и се срещаме всекидневно?! И тогава да просим от него уверени, че молитвата ни
