Егерия. Из „Пътепис“ („Поклонническо пътуване до светите места“) – От Възкресение Христово до Петдесетница

Превод от латински: Росен Миланов

1. На следващия ден, в събота, в третия час всичко става по обичая; по същия начин е и в шестия. Ала в деветия час не се прави вече, както в събота, а се подготвя пасхалното бдение в голямата църква, теост в Мартирия. А пасхалното бдение се извършва така, както при нас; само това се добавя тук, че когато децата се кръстят и облекат, щом излязат от извора, заедно с епископа първо се водят в Анастасиса.

2. Влиза епископът вътре, зад преградата на Анастасиса, казва се един химн и после епископът отправя молитва за тях. След това идва до голямата църква с тях, където по обичая целият народ е на бдение. Там нещата се вършат, както обикновено става и у нас, и след като се принесе Жертвата се прави отпуст. След като в голямата църква е бил даден отпустът на бдението, веднага с химни се отива в Анастасиса и там отново се чете онова евангелско място за възкресението, отправя се молитва и там епископът пак принася Жертвата. Но заради народа всичко се извършва бързо, – за да не се задържа той по-дълго. После народът се отпуска – в този ден отпустът на бдението се извършва в същия час, както и при нас.

1. От вечерта онези пасхални дни се прекарват така, както и при нас, и по своя ред се извършват богослуженията през осемте дни на Пасхата – така както и навсякъде става през Пасхата, чак до осмия ѝ ден. Ала тук украсата и външното оформление и през осемте дни на Пасхата са такива, каквито и на Богоявление – не само в голямата църква и в Анастасиса, при кръста и на Елеонската планина, но и във Витлеем, и дори в Лазариума, и навсякъде, защото са пасхални дни.

2. В първия ден – неделята – хората се отвеждат в голямата църква, тоест в Мартирия. По същия начин става и в понеделник, и във вторник – но тогава, така че винаги след отпуста с химни да се отива от Мартирия до Анастасиса. В сряда пък хората се отвеждат на Елеонската планина, в четвъртък – в Анастасиса, в петък – на Сион, в събота – пред кръста, а в неделя – в осмия празничен ден – отново в голямата църква, тоест в Мартирия.

3. През осемте пасхални дни ежедневно след хранене епископът с целия клир, с всички деца, тоест с тези, които са били кръстени, с всички апотактики – мъже и жени, и също с желаещите от народа, възлиза на Елеонската планина. Казват се химни, отправят се молитви в църквата, която е на Елеонската планина, и в която се намира пещерата, където Иисус е учел учениците Си; отправят се молитви и на Имбомон, тоест на това място, от което Господ възлязъл на небесата.

4. След като са били казани псалмите и е била отправена молитвата, в часа за вечерното богослужение с химни се слиза до Анастасиса; това става през всички осем дни. Но в неделя след Пасха, след отпуста на луцернария – от Анастасиса – с химни целият народ съпровожда епископа на Сион.

5. След като хората са дошли там, се казват химни, подходящи за деня и мястото, отправя се молитва и се чете онова място от Евангелието, в което в същия ден и на същото място, където сега се намира самата църква на Сион, при затворени врати Господ влязъл при учениците Си (вж. Йоан 20:19-23). Тогава един от учениците – Тома, – не бил там и след като се върнал и другите апостоли му казали, че са видели Господа, той изрекъл: Няма да повярвам, ако не видя (Йоан 20:25). След като се прочете това, отново се отправя молитва, благославят се оглашените и после вярващите и всеки се връща късно в своя дом – около втория час на нощта.

XL. 1. По същия начин осем дни след Пасха – в неделя – веднага след шестия час целият народ заедно с епископа възлиза на Елеонската планина. Първо се седи известно време в църквата на онова място, казват се химни, казват се антифони, подходящи за деня и мястото, и се отправят молитви – по подобен начин подходящи за деня и мястото. Оттам отново се отива с химни на Имбомон; по подобен начин и тук се прави това, което и там. И когато е настанало време, вее целият народ и всички апотактики с химни съпровождат епископа до Анастасиса. А до Анастасиса се стига в този час, в който обикновено се извършва луцернарият.

2. И така, луцернарият се извършва и в Анастасиса, и при кръста и оттам целият народ без изключение с химни съпровожда епископа до Сион. След като са стигнали там, по подобен начин се казват химни, подходящи за мястото и деня; чете се отново и онова място от Евангелието, в което осем дни след Пасха Господ влиза там, където били учениците, обвинява Тома за това, че е бил невярващ (вж. Йоан 20:24-29). И тогава се прочита цялото онова четиво; след това се отправя молитва. След като по обичая се благославят първо оглашените, а после и вярващите, всички се връщат по домовете си – както в Господния ден на Пасхата – във втория час на нощта.

XLI. От Пасха чак до петдесетия ден – до Петдесетница – тук изобщо никой не пости – нито апотактиките, които живеят тук. Понеже в тези дни от първи петли до утрото в Анастасиса винаги се правят обичайните неща – така, както през цялата година; по подобен начин е и в шестия час, и на луцернария. В Господните дни пък народът винаги се отвежда по обичая в Мартирия, тоест в голямата църква, и оттам се отива с химни в Анастасиса. А в сряда и петък (понеже в тези дни изобщо никой не пости) хората се отвеждат на Сион – но сутринта, богослужението се извършва по своя ред.

XLII. На четиридесетия ден след Пасха – в четвъртък – в навечерието всички след шестия час (тоест в сряда) отиват във Витлеем за извършване на бдението – то се прави в църквата във Витлеем, където е пещерата, в която е роден Господ. На другия ден пък – в петък – богослужението се извършва по своя ред, така е и презвитерите, и епископът проповядват, казвайки нещо подходящо за деня и мястото. След това всички се връщат късно в Йерусалим.

XLIII. 1. На петдесетния ден, тоест в неделя – един ден, в който има голям труд за народа, от първи петли всичко става така, както обикновено: извършва се бдение в Анастасиса, така е епископът чете онова място от Евангелието, което се чете винаги в неделя – за възкресението Господне. И след това в Анастасиса обичайните неща се извършват така, както през цялата година.

2. Когато настъпи утрото, целият народ преминава в голямата църква, тоест в Мартирия. Извършва се също всичко, което е обичайно да се върши. Презвитерите проповядват, след това – епископът; извършва се всичко предписано – тоест по обичая се принася Жертвата, такак както в Господния ден обикновено се прави това. Но същото това богослужение в Мартирия се забързва – да стане преди третия час. Защото веднага след като свърши богослужението в Мартирия, целият народ без изключение с химни съпровожда епископа на Сион, така че те до настъпването на третия час да са на Сион.

3. Когато дойдат там, се чете онова място от Деяния Апостолски, където слиза Духът, за да разбират всички езиците, които се говорели (вж. Деян. 2:1-41). След това богослужението се извършва по своя ред, а презвитерите проповядват за онова, което е четено. И понеже това е мястото на Сион (църквата наистина е друга), където някога след страданието на Господа се било събрало множеството с апостолите и където това е станало, както по-горе казахме, там четат от Деяния апостолски. След това богослужението се извършва по своя ред, принася се Жертвата и там, и вече, за да се отпусне народът, архидяконът издига своя глас и казва: Днес веднага след шестия час всички да сме готови на Елеонската планина, на Инбомон.

4. И така, ввръща се целият народ – всики по домовете си, за да се подкрепят, и веднага след хранене (всеки, както може) се качват на Маслинената планина, тоест на Елеон, така че в града не остава нито един християнин, който да не върви – всички отиват.

5. И така, щом се възлезе на Маслинената планина – на Елеон, – първо се отива на Имбомон, тоест на онова място, където Господ се е възнесъл на небесата, и там сядат епископът и презвитерите, а и целият народ. Там се четат четива; казват се положените химни, казват се и антифони, подходящи за този ден и място. Също и молитвите, които се поместват в същото време имат такова съдържание, което да подхожда и на деня, и на мястото. Чете се също и онова място от Евангелието, където се казва за Възнесението Господне (Вж. Лука 24:50-52); чете се отново и от Деяния Апостолски, където се говори за Възнесението на Господа след Възкресението (Вж. Деян. 1:6-11).

6. След като това се извърши, се благославят оглашените, после вярващите, и когато е вече деветият час, се слиза оттам и с химни се върви към онази църква, която се намира на самия Елеон – тоест в онази пещера, в която Господ учел апостолите. Когато се слезе там, вече е след десетия час; там се извършва луцернарият (бел. пр. – богослужение, което взема името си от запалването на светилниците и съответства на познатата ни вечерня), отправя се молитва, благославят се оглашените и после вярващите. И вече оттам целият народ без изключение слиза с химни – всички с епископа, казвайки химни или антифони, подходящи за този ден. Така се идва крачка по крачка до Мартирия.

Когато дойдат до портата на града, вече е нощ и поради народа там са разположени около двеста църковни светилника. А понеже от портата до голямата църква, тоест до Мартирия, е много далеч, се стига едва около втория час на нощта – заради народа цялото разстояние се върви крачка по крачка, за да не се уморят краката на хората. И след като се отворят големите крила на портата, които са откъм главната улица, целият народ заедно с епископа с химни влиза в Мартирия. След като са влезли в църквата, се казват химни, отправя се молитва, благославят се оглашените и после вярващите. Оттам отново се върви с химни до Анастасиса.

8. По подобен начин, след като са дошли до Анастасиса, се казват химни или антифони, извършва се молитва, благославят се оглашените и после вярващите; по подобен начин се прави и при Кръста. И оттам отново целият християнски народ без изключение с химни съпровожда епископа до Сион.

9. Когато пристигнат там, се четат подходящи четива, казват се псалми или антифони, отправя се молитва, благосалвят се оглашените и после вярващите и се извършва богослужение. А след извършване на богослужението, всички пристъпват към ръката на епископа и после всеки се връща у дома си – около полунощ. И така, значи, върховен труд се понася в този ден, понеже от първи петли хората са бдели при Анастасиса и оттам нито веднъж през целия ден не са почивали. И по този начин всичко, което се празнува, продължава дълго, така че всички да се върнат в своите домове в полунощ, след отпуста, даден на Сион.