Ик. Емил Паралингов Да се вгледаме в живота на първите хора, прародителите Адам и Ева. Да обърнем внимание на животът им в Едем. В онова място неизказано и неописуемо където „Господ Бог…настани човека, когото създаде“ (Бит. 2:8). Да чуем Божието откровение предадено ни чрез св. пророк Моисей: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:28); и Божия благослов – „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна…” (Бит. 1:29, 31). Колко щедро е излял Бог Своето благословение върху човека!? В райската градина Адам и Ева живеели в постоянно общение с Бог и грижа за всичко, що Бог създал (вж. Бит. 1:31). Под благия Божии надзор, и със съучастието на човека в нея царували пълен ред, мир и хармония. Както между Твореца и човека, така и между човека и

 Иконом Емил Паралингов На блажената памет   на игумения Евгения Клидара   Август 2011 г. Никога няма да забравя тринадесетте часа нощно плаване към о. Лесвос по „това велико и пространно море!“, с безброй влечуги, малки и големи животни; където плават кораби и където е оня левиатан, който си създал Господи да играе в него (Пс. 103:25 – 26). Много пъти съм чел като момче за откритото море и с въображението си съм го кръстосвал надлъж и нашир следвайки смели мореплаватели и страшни пирати. Но едно е да го възприемаш чрез страниците на книгата, друго преживяното от личен опит. След полунощ, когато повечето пътници във ферибота спяха, излязох на палубата. Силният вятър едва не ме изхвърли извън борда. Придържайки се за каквото можех си намерих място на завет. Бях съвсем сам сред разстилащата се над морската бездна тъмнина, мислен съзерцател на онзи велик момент когато все още „земята беше безвидна и пуста;…и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). В бученето на вятъра разпознавах Божия глас изрекъл: „Да бъде…“ (Бит. 1:3).  В тътена от двигателите – страшния шум, с който по Божията дума се оформяли небесните, земните и водните пластове (Бит. 1:7-9). От мястото си виждах жълтия кръг на

Ик. Емил Паралингов Една от най-обичаните и почитани от православните християни икони на Св. Богородица е иконата, наречена „Достойно есть“. Историята ѝ е добре известна… Във времето, когато Византия се управлявала от император Константин Багренородни (913–959), а Константинополски патриарх бил Николай Мистик (901–925) на Света Гора, в една килия край светогорската столица Карея се подвизавал старец със своя послушник. Една вечер, докато старецът бил на бдение в централния храм на Карея, оставяйки послушника си сам в килията, някой почукал на вратата ѝ. Когато отворил вратата, послушникът видял на прага да стои много млад и много благообразен непознат монах. Оказвайки му гостоприемство, приел странника в килията да пренощува, а на сутринта го поканил двамата да изчетат утринното правило. Стигайки до съставената от св. Козма Маюмски възхвала на св. Богородица: „По-чтима от херувимите и по-славна от серафимите….“, най-неочаквано за послушника, гостът я изпял с друго начало: „Достойно е да те облажаваме….“, към което добавил и частта на св. Козма. Послушникът останал изумен както от гласа на непознатия монах, така и от новия текст. Но бил и толкова въодушевен, че помолил странника да му го напише. Последният помолил да му се даде нещо за писане, но послушникът нямал в себе си, затова монахът

Старецът Евмений Саридакис бе канонизиран от Константинополската патриаршия на 14 април 2022 г. Той е роден на 31 януари 1931 г. в с. Етия на о. Крит. Животът му е и мъченически, и подвижнически. Още в млада възраст старецът Евмений е поразен от проказа, която го изпраща в Атинската инфекциозна болница, и въпреки, че е от излекуваните от болестта, остава в болницата до края на живота си, служейки в болничния храм „Св. Безсребреници“. Умира на 23 май 1999 г. и е погребан в родното си село на о. Крит. На този ден – 23 май се почита и отбелязва богослужебно неговата памет.  Настоящите писма са публикувани в книгата „Отец Евмений – добрият пастир и чудотворец“ от монах Симон, духовно чедо на преподобния старец, подготвена за печат от старинен храм „Св. Параскева“, Пловдив. Адресирани са до г-н Антониос Саридакис, братовчед на стареца, с който последният поддържал топла духовна връзка. Писани сам докато преподобни Евмений е с монашеското име Софроний.   Атина , …07. 1969 г. Обични ми в Христа брате Антоние, радвай се и бъди здрав във всичко! Благопожелавам благодатта на Нашия Господ Иисус Христос и на Пресладката наша Майка Богородица да бъде винаги с нас. Амин. Обични ми братко Антоние,

………….. Вярата не може да бъде имплантирана като чип или компютърна програма, това е личната голгота на всеки човек Религиозният битовизъм е част от нашата народопсихология за оцеляване Хората на вярата не трябва да вземаме страна във войните, а да се молим за мир –––   – Отче, Велика сряда е ден, свързан с Тайната вечеря и предателството на Юда. Какъв е урокът от тези знакови събития за днешния човек? – Интересно е дали въобще днешният човек е склонен да възприема уроците на Евангелието. Ако обаче приемем нещата в по-широк план – че тук става въпрос за истината, за съвършеното добро, за честността и всички тези достойнства, които правят човека стойностен. И можем да кажем, че предателството в днешното бурно войнолюбиво ежедневие е срещу цялото човечество, срещу доброто. Исус Христос е символ на съвършеното добро, на съвършената любов. И когато с действията си спрямо отделния човек или обществото се отклоняваме от този пример на съвършената Христова любов, която бе предадена толкова евтино – срещу 30 сребърника, това означава, че не сме си взели никакъв урок. И ако поуката не може да стигне до цялото общество, дано поне я разберат някои хора. Според известната песен „Всички сме тухли от една голяма стена“ и всяка

На светлата памет на о. Христодул Иконом Емил Паралингов Преподобни Юстин Попович нарича Балканския полуостров „благословен от Бога“. Прав е този „ярък молитвеник“ на нашето време, сам станал част от благословението, за което говори. Защото са неизброими чудотворните икони и свети мощи, съхранявани както във величествените катедрали на големите градове, така и в малките селски храмове, та дори и в параклиси, скрити високо в планината. Но независимо къде се намират те, поклонникът тръгва към тях със съзнанието, че „поклонническото пътуване не е екскурзия или пикник на чист въздух сред природата… Поклонническото пътуване се предприема не за обогатяване на нашите познания в областта на историята или археологията, а за придобиване на Божия мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7). Така извършено, едно поклонение в Христовото име се превръща в подвиг…“ (Иван Николов). Затова и всяко поклонническо пътуване трябва да започне с молитва, за да запази Господ поклонниците от „всяко затруднение и опасност…“ по пътя им. Това направихме и ние в ранното утро на 27 юли 2009 г… По това време участъкът от магистралата, свързваща Пловдив със Свиленград, още не бе готов, затова поехме по старото, но добре поддържано Цариградско шосе. Свиленград все още не се бе събудил, когато преминахме през него,

ик. Емил Паралингов Богоявление е онова дивно събитие случило се при река Йордан когато „при кръщаването Ти… Господи, се откри поклонението на Света Троица…“ (из тропар на Богоявление, гл. 1). „Ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:16-17). Св. Димитрий Ростовски казва: „Над Йорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец – в гласа, Синът – в плът, Дух Светий – във вид на гълъб…А какво извършва Той в това Свое явяване?…Бог създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: „яви се, желаейки да обнови цялата твар“, т.е. – да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. „Древното премина, ето, всичко стана ново“ (2 Кор.5:17)“… Но Троичното богобогояление при кръщението Господне е само най – големият бисер от наниза на постоянните Божий явявания, свидетелство за непрекъснатата Божия грижа за човека. Те го съпровождат от момента в който „сътвори Бог човека по Свой образ…и насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде…“ (Бит. 1:27, 2:8), и ще завършат при