Недялка Петрова Още при влизането в притвора на Божия храм „Св. Атанасий“ в родопския курортен град, виждаме на стената вдясно ликовете на свещениците, служили тук през годините. Между тях е портретът и на един от най-почитаните свещенослужители в Чепеларе – отец Евстатий Янков. Енориашите са убедени, че техният любим пастир е сред Божиите светии и техен небесен закрилник. Помнят и разказват за живота и делото му с особено почитание, много обич и чисто човешко състрадание. Бедата е, че хората, които го помнят, остават все по-малко, и ако не се запише това, което все още се разказва за него, ще потъне в забвение. Преди около три години, в храма „Св Параскева“ /или „Малката Света Петка“ , както е известна в Пловдив/, се разговорихме с отец Емил Паралингов – един ерудиран и с чиста душа свещеник, дал мило и драго този стар малък храм да бъде възстановен, реставриран и облагороден. Докато бях директор на Пловдивския държавен архив му помагах, доколкото мога с документи по администрирането и узаконяването на статуса на църквицата, изясняване границите на терена около нея, възстановяването на електрозахранването и пр. Знаейки, че се занимавам с исторически изследвания и за Родопите, ми предложи да издиря сведения и разкажа за живота и