Православните църковни изкуства – това са богословски изкуства, – и произведенията, които те раждат, отразяват в себе си Божието слово. Тези изкуства изразяват тайнствената същност на нашата религия и са обърнати към нашите чувства. Химнографията и музиката – към слуха, архитектурата, иконописта, църковната утвар, одеждите и т.н. – към зрението. Третото чувство, обонянието, издига и освещава каденето с тамян. Четвъртото и петото чувство, вкуса и осезанието, като най материални, остават извън вратите на този духовен пир. Двете най-благородни чувства, зрението и слуха, се хранят и се освещават най-вече от духовните изображения и песнопения. И така произведенията на църковните изкуства, както беше казано по-горе, отразяват в себе си словото Божие. Това, което вижда и чува в храма молещият се човек, извиква в неговия ум и сърце тайнствени религиозни образи. Всичко, което се вижда в храма има такава форма, която възнася човека в тайнствен свят, духовна радост и блаженство: самото здание на храма, светите икони, иконостаса, хоругви, свещения потир, свещници, полиелеи, амвона, иерейското одеяние, резбата, богослужебните книги, купела, архиерейския трон и даже стасидиите – със своята смирена аскетическа форма. Това става и със звуците, които човек слуша в храма: песнопенията, където са съединени в едно словото и музиката, молитвите, умилително произнасяните възгласи и