„Кой ще каже кое е правилно и кое грешно” е честа реплика, която чуваме. Това е един голям недостатък на нравствената мисъл в модерната епоха. Правилното и грешното са думи от езика на закона. Животът и смъртта са езикът на Църквата. Също така те са думи от езика, който говори с най-голяма яснота.

Прот. Стивън Фрийман И в други свои публикации съм писал за различните аспекти на проекта на модерността. Това е светът, в който живеем. Неговите идеи и допускания влизат в ума ни като във вкъщи, без критическия преглед, на който подлагаме непознатото. Ние сме модерни. Обаче Евангелието не е модерно и немалка част от представите на модерността са противоположни на това, на което учи Евангелието. Затова е нужно, като част от хигиената на ума ни, да подходим разсъдително и разгледаме и поставим под въпрос допусканията на света, в който живеем, за което и сме предупредени от Апостола: „И недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.“ (Рим. 12:2) Проектът на модерността вярва в прогреса. Вярва и е крайно отдаден на идеята, че нещата вървят напред и се подобряват. Както микрочиповете стават все по-малки, по-бързи и по-евтини, така също и светът става по-добър, по-напреднал, по-цивилизован, по-свободен, по-справедлив, по-богат, здрав, умен и мъдър. Ние взимаме за даденост това, че знаем повече и разбираме повече от онези, които са били тук преди нас. Ние сме целта на всичко, което ни предшества. Сигурен съм, че не малко

Протойерей Стивън Фрийман е предстоятел на храм „Св. Анна“ в гр. Оук Ридж, щата Тенеси, САЩ, под юрисдикцията на Православната църква в Америка. Роден е 1953 г. в гр. Гринвил, щата Калифорния, и завършва основното си образование там. През 1977 г. получава бакалавърската си степен със специалност „Класически езици“ от университета Фърман. През 1980 г. се дипломира от протестантска семинария, а през 1991 г. получава магистърска степен по богословие от университета Дюк. През 1980 г. става пастор в протестантската „епископална църква“. Февруари 1998 г. се обръща в православната вяра, която приема заедно със съпругата и децата си. Mарт 1999 г. е ръкоположен за свещеник в Православната църква в Америка и от тогава изпълнява длъжността председател на храма „Св. Анна“ в Оук Ридж. Написал е книгите „Да изваяме бъдещето си“ (1994) и „Християнството в една едноетажна вселена“ (2011). Автор е на многобройни статии, които публикува в интернет в своя блог „Слава Богу за всичко“. Прот. Стивън Фрийман „Не бъдете небрежни. Молете се колкото може повече – по-често и по-горещо. Подтиквайте себе си – насилете се да се молите, защото Царството Божие от насилници бива грабено. Вие не може да го постигнете без да насилвате себе си.” Св. Инокентий Аляскински Сътрудничим ли в делото на

Автор: Прот. Стивън Фрийман Неделя 8-ма след Неделя подир Въздвижение, 15 ноември, постави началото на Рождественския пост (40 дни преди Рождество Христово). По този повод излагам някои мисли за смисъла на поста. Днес общо взето обществото ни не разбира особено живо и добре какво представлява постенето. Голяма част от хората в това така наречено християнско общество отдавна са загубили всяка жива връзка с историческата памет за християнския пост. Положението наподобява това, все едно те да бяха евреи, които чули, че има такова нещо като кашер-храна, и решили да си създадат свои си правила какво да се яде и какво да не се яде, защото никой от тях не знае какво е кашер. Има и някои, които са запазили нещичко от традиционния християнски пост, но под натиска на модерния свят, те свеждат традицията до нивото на една саможертва, която е почти безсмислена. Наскоро прочетох (макар да не помня къде точно), че отказът от Исихазъм е източникът на всяка ерес. По-простичко казано, можем да напишем, че да познаваме Бог в истина, да участваме в живота Му, да се съединяваме с Него чрез смирението, молитвата, любовта към враговете и покаянието преди всичко и за всичко – е предназначението на християнския живот. Исихазъм (от