Автор : схиархим. Йоаким Пар Тази сутрин ще говоря за нашето поведение в колектив. Нашето поведение винаги се контролира или, дори може да се каже, е програмирано от нашето разположение. Животът на християнина е живот на благодарност – той е благодарен първо на Господ и после на своя брат, на своя ближен. Абсолютната противоположност на благодарността е себелюбието, любовта към себе си, вманиачаване в себе си, проява на интерес към другия само, ако това е свързано с теб. А ориентирът върху себе си е винаги гордост. Гордият човек не е благодарен. Гордият човек не обича. Той си мисли, че обича, но не обича. Той проявява желание или интерес към някого другиго само по отношение на това, което може да получи от него. Фокусът за него е винаги самият той. Християнството е абсолютно противоположно – то винаги е ориентирано към Бога и към другите. Когато някой човек не разбира, доколко се самоунищожава, и му откриваш истинското християнско послание, той винаги остава шокиран. Какво означава да обичам някого? Как мога да обичам хора, които не мислят за мен, които ме ненавиждат, защо трябва да давам милостиня на мързеливите, които не работят, докато аз работя много, защо трябва да се грижа за някого,

Автор : схиарх. Йоаким Пар Нашата тема е светостта в света, без значение дали сте в брак или сте сами. Светът и хората днес се намират в бедствено състояние, живеят в разводи, в съсипани бракове, без брак. Целият свят е потресен и ние всички живеем с това. Как ние като православни християни следваме Господа? Как можем да придобием святост? Веднъж в Ню Йорк имах беседа на тази тема, един човек стана и каза: „Отче, каква святост, аз бих бил щастлив просто да остана жив!” Понякога в нашия живот изглежда, като че ли сме загубили всякакъв контрол, не знаем как да намерим стабилна основа… Водим борба поради тази причина и много често се предаваме. Мислим си, че пътят на Господа е много труден. А от друга страна светът ни зове, той като че ли ни дава смисъл, защото осигурява мигновен комфорт. Обикновено обаче това е на много висока цена. Въпреки това той ни дава комфорт и удоволствие. Също ни дава и средства, за да избягаме от борбата и да не бъдем свързани с никого. Всички имаме такива моменти. Веднъж дойде един човек и ми каза: „Целият ми живот се тресе. Не знам въобще как да се оправя.” Попитах го къде е

Автор : схиархимандрит Йоаким Пар Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята. Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел. Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова. Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива – това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само

Автор: Схиархимандрит Йоаким Пар Младите винаги са идеалисти. Това е прекрасно, защото те още не са превърнати в циници от разочарованието, непочтеността и грабежа. Хората открадват мечтите им. Хората принуждават младите да бъдат такива, каквито те дори не са сигурни дали искат да бъдат. Децата пристъпват с невинност, а ние ги учим да бъдат подозрителни. Идват с кротост, а ние ги учим да използват насилие. Като деца те искат да се доверяват на всекиго… Естественият стремеж на младите е да влязат в съприкосновение с това, което е добро. Ние ги плашим, когато казваме, „Внимавай, не съществува добро“. И така им предлагаме едни системи, които по същество са провалени системи. Защото не са създадени, за да ви доведат до това, което вие сте. Те са системи, които искат вие да се пригодите към това, което те искат вие да бъдете. Така че аз не говоря за неподчинения на нищо идеализъм: „Прави каквото искаш“. Говоря за естествената склонност да се стремим към това, което е добро и истинно. Тя трябва да се насочва и отглежда, подхранва, от тези, които знаят каква е истината. И, разбира се, някой ще каже, че всички казват, че знаят истината, и че това, което правят, е най-доброто