Category Archives: Архим. Рафаил Карелин

Изкушения в часа на смъртта

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Светите отци говорят, че велико благо за човека е, че плътта не му дава да види света на духовете, светлите и паднали ангели, светиите – защото неговата душа не може да пренеса техния блясък и сияние, както очите на човека – сиянието на слънцето, тъмните – защото техният вид е толкова мерзък и ужасен по думите на св. Серафим Саровски, че човек няма да може да живее, ако ги види, душата ще се раздели от тялото, ако човек види демоните в цялата им мерзост. Братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва сянката на този страшен свят на падналите ангели. Господ промислително е допуснал демоните да овладеят нещастния човек – за да ни покаже колко са страшни вечните мъки, когато човек стане пленник и храна на тъмните духове завинаги. Братя и сестри! Целият живот на християнина е духовна борба. Светите отци я наричат „невидима бран“, това е борбата на душите с падналите ангели. Но особено тежка ще бъде борбата в часа на нашата смърт – както пъководецът съставя план за последния бой, който ще реши цялата война, така и демоните най-трудното сражение, най-горещият бой с душата, приготвят човека за

Разговор на убит младенец с неговата убийца

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата “майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях: “Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: “Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция. Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Искам да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а