Category Archives: Презвитера Анна Паралингова
Мандамадос – домът на св. архангел Михаил
Презвитера Анна Паралингова „На много места по света се почита паметта ми, но Мандамадос е моят дом“ – Това били думи на самия св. архангел Михаил, когато се явил на млад мъж от Атина със заповед да отнесе меч в манастира му край с. Мандамадос на о. Лесвос (Митилини). И наистина, благочестивите поклонници, дошли тук, усещат с цялото си сърце и душа, че се намират на особено място – неизчерпаем извор на благодатни чудеса, непресъхващ дори до днес, и според силата на вярата, умножаващи се за прослава на Божието свято име. Чудотворната релефна икона на св. архангел Михаил от манастира „Таксиархи“ (Св. Архангели) край Мандамадос е известна в целия гръкоезичен православен свят. Тя е релефна и уникална по своя вид, защото е моделирана от глина, която е замесена с кръвта на осемнадесет монаси, посечени от сарацински пирати в далечния Х век. Преданието е запазило жива историята за създаването на иконата. От Края на IХ до Края на ХI в. сарацинските пиратски нападения били непрестанни по островите на Византийската империя. Пиратите бши „ужасът“ на островното население, плячкосвали, грабели и убивали необезпокоявано. Отвличали мъже, жени и деца, а после ги продавали в робство по богатите тържища на Изтока… Пирати, предвождани от някой
Св. София Клисурска – една съвременна светица
Архимандрит ПОРФИРИЙ, игумен на м-р „Св. Йоан Предтеча“, Верия Светият Синод на Константинополската Вселенска патриаршия на заседанието си от 04.10.2011 г. причисли към лика на светците на Православната църква преподобна София /Хотокуридо/ от с. Анарахи, Гърция. Ще разкажем на благочестивите читатели за живота на една представителка на жените подвижнички, работили на многоскръбния Христов виноград – светата Му Църква. Но в този подвиг „няма мъж или жена“ (срв. Гал. 3:28), защото няма значение как се надмогва човешката природа, а това, че борбата, венецът и Подвигоположникът са едни за всички тях, и от рода в род се обновяват начинът и средствата за „издигането до небесата“. Преподбна София /Хотокуридо/, във велика ангелска схима получи името монахиня Миртидиотиса. Манастирът в Клисура, Гърция Манастирът „Рождество Богородично“, в който се подвизавала преп. София Понтийска, се намира между селата Варико и Клисура, в източните склонове на планината Мурики, епархия Кастория. В настоящия си вид манастирът е построен в края на ХVII или началото на XVIII век. Ктитор е йеромонах Исайа Пистас от светогорския Иверски манастир. Сградата на Католикона (съборния централен храм), посветен на Рождество Богородично, е претърпяла множество промени, като например изградането на купел през 1911 г. В южното крило има параклис на свв. Константин и Елена.
Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените
Тропар, глас 1 Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейки Бога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание. На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“. Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност. Преподобният наш отец Никифор, в света Николаос
Синаксар на св. Акилина, пострадала за вярата на 27 септември 1764 г.
Макар и жена по природа, Акилина мъж по смелост в мъченията се показа Тази свята девица и Христова мъченица Акилина била от околностите на гр. Солун, от село, наречено Зангливери, прилежащо към Светата Ардамерийска Епископия, дете на благочестиви родители. Причина за мъченичеството й било следното. Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някой турчин съсед, тъй като в селото живеели и християни, и турци и, удряйки го /по внушение на лукавия/, го убил. Когато бил хванат от управниците на селото, те го завели при пашата в Солун, за да го предаде на смърт, но страхувайки се да умре и в желанието си да се спаси, окаяният се потурчил и не бил погубен. Тогава светицата била младенец още на гръдта на майка си. Турците настоявали бащата да потурчи и дъщеря си, но той им отговарял да не се тревожат за това, защото е в негова власт когато поиска да я потурчи; а майката, която не оставила светата вяра, не преставала непрестанно да поучава дъщеря си да стои здраво във вярата и никога да не се отрича от Христа. Когато Акилина навършила 18 години, турците отново настоявали същото, баща й я повикал и й рекъл: „И така, чедо
Велики знамения на Божията благодат: За намирането на св. мощи на св. Кирана Солунска и св. Акилина – Ангелина
В памет на блаженопочиналия митрополит на Иерисо, Света Гора и Ардамерио Никодим /Анагносту/ „Дивен е Бог в Своите светии! Жив е Господ Бог!” Така възкликват и днес православните християни, когато в тези лукави дни на духовна криза и отстъпление ставаме свидетели на Божии чудеса. Такива безспорно са събитията, за които ще разкажем сега. Те ни укрепяват, показвайки ни, че Бог е същият и вчера, и днес, и утре, и вовеки! /ср. Евр. 13:8/ и е с нас „през всички дни до свършека на света” /Мат. 28:20/. През 2011 г. и 2012 г. православните християни от с. Осса, епархия Лангада на Еладската православна църква, изживяха велики знамения на Божията благодат, като се удостоиха да открият безценно духовно съкровище – светите мощи на новомъчениците Кирана Солунска и Акилина – Ангелина от с. Зангливери. Новият епархийски митрополит Иоан /2009 г./ още при въдворяването си обяви, че си е поставил за цел прославлението на родената в с. Осса св. Кирана Солунска. По този повод и по случай 260 годишнината от мъченическата й кончина в епархия Лангада се организираха множество мероприятия и религиозни тържества, в които взеха участие Вселенския /Цариградския/ патриарх Вартоломей, Еладския архиепископ Иероним, повече от тридесет гръцки архиереи и множество свещеници от цяла
