Трябва да почитаме светиите като Христови приятели, като Божии чеда и наследници, както казва евангелист Иоан Богослов: „А на всички ония, които Го приеха… даде възможност да станат чеда Божии“ (Иоан 1:12). Защото те вече не са роби, а са синове. „Ако пък са чеда,“ те са „и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа“ (Рим. 8:17). И Господ в своите Евангелия казва на апостолите: „Вие сте Ми приятели. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му“ (Иоан. 15:14, 15). Щом като Творецът и Господ на всичко се нарича Цар на царете, Господар на господарите и Бог на боговете (Откр. 19:16; Пс. 49:1), то без съмнение и светиите са богове, господари и царе. Техният Бог е и се нарича Бог, Господ и Цар. „Аз съм,“ казва Той на Мойсей, „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“ (Изх. 3:6). Бог постави и самия Мойсей за Бог на фараона (Изх. 7:1). Наричам ги богове, царе и господари не по природа, а поради това, че царували и господаруваха над страстите и запазиха неповредено подобието на Божия образ, по което и бяха сътворени (защото и образът на царя се нарича цар), а също и поради това, че по собствена воля се съединиха с Бога, приеха Го в сърцето си и

И така, вярваме в един Бог, едно начало, безначално, несъздадено, неродено, нетленно, а освен това и безсмъртно, вечно, безкрайно, неописуемо, безпределно, всемогъщо, просто, несложно, безтелесно, непреходно, безстрастно, неизменяемо и непроменящо се невидимо, извор на добротата и равдата, умствена и непристъпна светлина, с нищо непреодолима и измервана само със собствената Си воля сила – защото може да върши всичко, което поиска; по могъщество – Създател на всички видими и невидими създания, съдържащо и съхраняващо всичко, промислящо за всичко, властващо, началстващо и царуващо над всичко с безкрайно и бесмъртно царство, нямащо никакъв съперник, изпълващо всичко, необхващано от нищо, но всеобхващащо, без да се оскверни, във всички същности, съществуващо далеч от всичко и отдалечено от всяко същество като надсъществуващо и съществуващо над всичко, пребожествено, преблаго, превъзхождащо пълнотата, избиращо всички началства и чинове, намиращо се над всяко началство и чин, над същността и живота, и словото, и мисълта, в могъщество, което е самата светлина, самата благост, самият живот, самата същност, тъй като то не от някого другиго има своето битие или каквото и да е от онова, което има, а само е източник на битие за онова, което съществува: източник на живо – за всичко живеещо, на разум – за всичко разумно, причина за