Да избягваме крайностите. С крайности не се решават проблемите. Вие знаете как продавачите на пазара изравняват везните – съвсем малко прибавят или отнемат и така постигат точността и равновесието. С други думи, нито прибавят рязко, нито отнемат много. Двете крайности винаги измъчват Майката Църква. Самите вярващи, които ги поддържат, също се измъчват, защото двете крайности пронизват… Сякаш единия край го държи демонизиран, който е изпаднал в духовна безчувственост (нехайство към всичко), а другия край го дърпа луд, който има незряла ревност и твърдоглавие. Един духовно безчувствен и един зилот с младенческа ревност никога няма да се разберат, но постоянно ще се ядат един другиго и ще си разменят удари, защото и двамата са лишени от Божията благодат. Тогава – Господ да е на помощ! – двете крайности могат да се борят постоянно и да не му се види краят… Тези, които успеят да смекчат двете крайности, да ги обединят, да ги приведат към съгласие, ще се удостоят от Христа с два мъченически венеца! Да внимаваме да не създаваме проблеми в Църквата, нито пък да уголемяваме малките човешки безредици, за да създаваме по-голямо зло и да се радва лукавият. Който заради малката нередност се разстройва дълбоко и с гняв се впуска