Онези, които по-ревностно желаят да разберат красивите неща и които се подвизават с по-голямо усърдие в науката, към която те спадат, заслужават похвала от всички – и с право, бих казал, – когато заради любовта им към учението, те издирват най-добрите учители на най-великите истини. Защото чрез задаването на въпроси те придобиват (без да понесат никакъв срам) познание и наука за това, което преди им е убягвало и, чрез поставянето на край на тяхното невежество, те очистят себе си от петното, което са си навлeкли поради по-предния им недостиг в теорията или практиката. Но що се отнася до теб, кое слово може достойно да те похвали? Или кой сред човеците би могъл да обхване, дори с ума си, величината на твоята добродетел? Защото бидейки изпитан пастир на разумни овци, ти ги водиш и връщаш в небесната кошара чрез звуците на твоят духовен кавал. И ти можеш да сториш това, защото си придобил онова, което повечето човеци не успяват да придобият, а именно състоянието на ума, което може да възприеме мистичното познание на Бога. Поради това твоята ръка е поставена на руля на Църквата Христова, която ти умело държиш в прав курс подобно кораб, носещ своя товар – вярата и достойнството