Съименник на девството, свети Партений се родил в Мелитопол. Баща му, на име Христофор, бил дякон в една от църквите на този град. В детството си Партений не бил научен на грамотност, но докато слушал в храма Божественото Писание, така добре изучил много от него, че можел да се сравнява с всеки опитен книжник. Като млад често отивал край едно недалечно езеро, ловял там риба, после я продавал, а получените пари раздавал на бедните. От най-ранна възраст бил изпълнен с Божия благодат; още на осемнадесет години, призовавайки пресветото Христово име, започнал да изгонва бесове от хората и да върши много чудеса. Когато славата на свети Партений започнала да се разпространява между хората, Филип, мелитополският епископ, го повикал при себе си. Като проучил всичко, което бил чувал за светия юноша, и като се уверил в това, се почудил на добродетелите му и на Божията благодат у него и наредил да го обучат на книжно изкуство. Не след дълго епископ Филип назначил свети Партений въпреки неговото нежелание за презвитер и му възложил да се грижи за един от храмовете. Със сан на презвитер свети Партений още повече се подвизавал в добродетелите. Получил от Господа двойна благодат – на светост и чудотворство, той

Протоиерей Николай Артемов На 13 юли 1943 г. в стаята на Гестапо в Мюнхен приема мъченическа смърт, обезглавен на гилотина Александър Шморел, създател и идеен вдъхновител на антифашистката младежка група „Бялата роза“. Неговите изказвания против нацисткия режим не са били просто политически протест, а истинско мирогледно предизвикателство на безбожния тоталитарен държавен ред. Деятелността на Александър, неговото поведение на разпитите и последните дни преди смъртта му са позволили на Руската православна задгранична църква да постави въпроса за неговата канонизация. Днес Александър Шморел е прославен в лика на местнопочитаните светии на Берлинската и Германската епархия на РПЗЦ. Предлагаме на вашето внимание неговото кратко житие: Св. новмчк Александър Шморел е роден в Оренбург на 3/16 септември 1917 година. Неговият баща, немският поданик Хюго Шморел е бил лекар, а майка му Наталия Веденская – дъщеря на православен свещеник. Александър рано се лишил от майка си. Наталия умряла от тиф, когато той нямал още годинка. Но въпреки това, образът на добрата, мъдра, любяща, дълбоко вярваща майка Александър запазил в сърцето си за цял живот. От ранните години и до мъченическата си смърт Александър Шморел се е считал за православен. Затова в немалка степен способствала и неговата гледачка Теодосия Константинова Лапшина, отличавайки се със сърдечна топлота,

Автор Ст. ик. Павел Гърбов Знаменитият житиеписец, светителят Димитрий Ростовски, в предговора към декемврийския том на своите Жития на светиите (който предговор липсва в изданието им на български език – б.а.), разсъждава върху това, че агиографията не е като догматиката, (където няма място за промени или поправки), а  е „повествование на историци и летописци, различно мислещи и пишещи“. Затова той смирено се обръща към читателите на своя труд: „Молим твоята любов, усърдни читателю, ако намериш в тази книга грешки, поправи с любов, прощавайки човешката немощ и несъвършенство“. И пак: „Ако намериш, любовнимателни читателю, и други някои (неща), които изискват поправяне, изправи ги с твоето благоразумие, понеже всичко подлежи на Църковно разсъждение и изправяне“. Това е и целта на написването на настоящата статия. Само че за „изправяне“ не в трудовете на св. Димитрий, а в нашата родна агиология. С цялата почит и любов, които заслужават тружениците ѝ от миналия век. Като Партений, епископ Левкийски – преводач и съставител на множество жития и служби на български светии – от чието наследство се ползваме и до днес. Именно така, четейки издаденото от дядо Партений житие – на св. мъченик Триандафил (†8.VIII.) – започнахме да си задаваме въпроси: 1. Защо, след като във всички календарчета

Великата княгиня преподобномъченица Елисавета Фьодоровна е родена на 20 октомври 1864 г., в протестантското семейство на великия херцог на Хесен – Дармщат, Лудвик IV и принцеса Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. През 1884 г. княгиня Елисавета се омъжва за великия княз Сергей Александрович, брат на руския император Александър III. Покорена от силната вяра на своя съпруг, тя приема светото православие и на 13 април 1891 г., Лазаровден, над нея е извършен чин на приемане в Православната църква. Княгиня Елисавета посвещава целия си живот на служение на най-малките Христови братя – бедните и болните. Посещава болници, детски приюти, домове за стари хора, затвори и навсякъде се стараела да облекчава страданията на хората. Когато през 1904 г. започва руско-японската война, тя заминава на фронта, където помага на руските войници до пълно изтощение на собствените сили. На 5 февруари 1905 г. страшно събитие променя коренно личния ѝ живот. Съпругът ѝ княз Сергей става жертва на бомбен атентат. Паднала на колене до носилката с разкъсаното тяло на любимия съпруг, безмълвна и без сълзи, в този момент на тежко вътрешно изпитание Елисавета Фьодоровна била обърнала цялото си същество към Бога, просейки единствено от Него помощ и утеха. Ден след погребението на великия княз тя

Написано от йеромонах Никифор Хиоски Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км. от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.). Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът ѝ, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна

Великият Божий угодник свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония (малоазийска област, бел.ред.), бил един от триста и осемнадесетте свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики (от 324 до 337 г., бел.ред.) в град Никея*. Тук заедно с останалите свети отци, изпълнен с Дух Свети и въодушевен от ревност към Православието, той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема. * Този събор се състоял през 325 г. и бил свикан за изобличаване на александрийския презвитер Арий, който безбожно учел, че Синът Божий не е равен на Бога Отца и е Негово творение. Бел.ред. Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката. Също така той убил и една страшна змия. При царуването на Констанций*, който се възцарил след смъртта на своя брат Константин**, в царския дворец кой