Паметта на свв. Рафаил, Николай и Ирина отбелязваме всяка година на Светли вторник и на 3 юли – откриване мощите на св. Рафаил Митилински Светите новомъченици Рафаил, Николай и Ирина живели по времето на Византийската империя (ХV в.) и пострадали заради християнската си вяра от турците. Техните мощи били открити неотдавна при разкопки на хълма Кариес над село Терми на остров Лесбос или Митилини, както местните го наричат. Всичко започнало в края на 60-те години на миналия век, когато на това място била открита забележителна находка: руини на средновековен византийски манастир и няколко мъченически гроба. Това станало при изкопните работи за постройка на нов храм и след многократните явявания и разкази на единия от мъчениците. Местното предание било запазило идеята за светостта на мястото, но фактите отдавна били забравени. Въпреки това по традиция местните християни всяка година се качвали на хълма на Светли вторник, палели свещи и служели литургия. За престол използвали парче древен мрамор, който според преданието бил част от престола на някогашен разрушен храм. В останалите дни по тези места хората пасели овцете си и отдъхвали сред маслинената горичка. Нерядко споделяли, че усещат чудесно благоухание на мястото. Понякога виждали неземно сияние, друг път чували ангелско пеене, трети път

Паметта му се отбелязва на 27 май Св. Йоан се родил около 1690 година. Когато през 1711 г. започнала войната с Османската империя, той вече бил войник в царската армия на Петър Велики. Войната не се оказала успешна за Русия и турската войска победоносно се придвижвала, всявайки в хората ужас и страх. Св. Йоан участвал в боевете и защитавал Родината си. Възпитаван от родителите си в православен дух, той дълбоко скърбял като виждал жестокостта на войната и гибелта на хиляди млади хора, деца, жени и старци. В битката за освобождаването на Азов св. Йоан бил пленен и изпратен в Цариград заедно с хиляди други свои съотечественици. От Цариград бил препратен в град Прокопион в Кападокия. Тук той се оказал подчинен на някакъв ага, който управлявал еничарски лагер. Св. Йоан скоро изпитал върху себе си ненавистта на турците. Той бил „киаф”, „неверник”, достоен за мъки. Бил подложен на жесток побой с пръчки и оплюване, изгорили му косата и кожата на главата, хвърлили го в оборски тор и накрая му определили да живее в конюшнята сред домашните животни. Св. Йоан издържал всички мъчения смирено и с достойнство. В това се проявил непреклонният му християнски характер. По-ярко от слънцето възсияло богатството на вътрешния

Паметта им се отбелязва на 10 октомври През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на т. нар. Лионска уния била да получи от Запад помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията. Освен това те го молили да държи онова учение, което е приел от св. отци. Във Византия и Св. Гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други не, и затова пострадали. В това число бил и българският Зографски манастир. Тези, които се нахвърлили срещу манастира, били скитащи рицари-кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула. Кръстоносците подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. Не са известни имената на четиримата миряни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний,

Паметта ѝ се отбелязва на 14 октомври Преподобна Параскева[18], което се превежда Петка, се роди в град Епиват, който се намира на брега на Мраморното море, от благочестиви родители, които неотклонно живееха според Божиите заповеди и украсяваха живота си с милостиня и благотворителност. След като родиха тази чиста Христова гълъбица и добре я възпитаха в същите нрави по Божия закон, те се преселиха в небесните обители, а оставиха за свои наследници Параскева и нейния брат Евтимий, който после стана епископ на град Мадит и извърши там много чудеса, а мощите му подир смъртта източиха извор от миро и раздават изцеление на всички, които прибягват към тях с вяра. Преподобната, като изпрати добре своите родители при Бога, възревнува усърдно живота на светците, поради което изнуряваше тялото си с пост и бдения, страдания и лежане на земята. А после съвсем пламна от божествено желание и не изтърпя дълго да остава в този суетен свят, но остави всичко и потъна в пустинята, гдето водеше безплътно равноангелно житие. Като подражаваше на боговидеца Илия и на Кръстителя Иоан, хранеше се само с пустинни билки, страдаше от студ и зной, но погледът ѝ беше обърнат само към Оногова, Който може да спаси от малодушие и буря[19]

Паметта ѝ се чества на 28 октомври. Тази светица живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали ѝ истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон. Параскева била още малко момиче, когато родителите ѝ починали. Получила в наследство доста голямо богаство. Тя помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците. Тя също така старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците. Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела. При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година. Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците: – В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота? След това

Паметта му се отбелязва на 7 декември. Свети Амвросий бил син на велможата Амвросий, римския наместник на Галия и на другите западни страни. От любов към сина си този велможа го нарекъл със същото име, което сам носел. Още в бебешката възраст на светеца имало предзнаменование за това, каква духовна сладост ще достави той някога на Христовата Църква. Веднъж през деня повитият в пелени младенец Амвросий лежал на открито и спял с отворени уста. Изведнъж долетял рояк пчели, кацнал върху младенеца, покрил лицето и устата му, и можело да се види как пчелите влизали в устата на младенеца и излизали, оставяйки меда си върху езика му. Като видяла това, кърмачката искала да прогони пчелите, тъй като се бояла, че ще причинят вреда на бебето. Но бащата на Амвросий, пред очите на когото ставало това, спрял кърмачката, тъй като искал да види как ще завърши това чудо. Не след дълго пчелите се вдигнали и отлетели. Бащата на младенеца ѝ рекъл: „Ако това дете порасне, ще бъде велико сред хората“. Така още в младенческите години на Своя раб Господ вече показвал, че над него ще се сбъднат словата на Писанието: „Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита“

Паметта му се чества на 12 декември. Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър. Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане