Category Archives: Saint Luke the Archbishop of Simferopol
A New Year Sermon by St Luke of Simferopol
Доживяхме, по Божията милост, до 1950-та година. Тя бе омрачена от загубата на обичания от всички нас отец архимандрит Тихон. Такава била Божията воля! А как ще посрещнем новата 1951-ва? Разбира се, не така, както я посрещат светските люде: не с шампанско, наздравици и пиршества. Ще се поздравим ли един друг с „Честита Нова година”? Не, няма да го сторим, защото не знаем какво ни очаква през тази година – тя може да се окаже и опасна, и тежка, понеже международните отношения както никога досега са напрегнати и страшни. Напълно открито страни – врагове на нашата държава, подготвят против нас, както и против останалите демократични страни, най-страшната, най-ужасната от всички войни, водени някога в света. По чудовищните злодеяния, извършвани в нещастната Корейска земя, можем да съдим колко ужасна, как чудовищна ще бъде тази война, ако допусне Господ, ако не намали яростта на враговете ни. А ние? Как да постъпим, как да посрещнем тази 1951 година? В молитва, в дълбока мирна молитва Господ да не допусне този неизказан ужас да връхлети цялата земя, да не допусне това небивало кръвопролитие и масово унищожение на хора. Защото знаете от Св. Писание, че Господ изпраща тежки масови беди, когато народът падне в нечестие, когато
Saint Luke of Simferopol, A Sermon on the Sunday of All Saints
Един от френските философи на осемнадесети век, наречени енциклопедисти, изрекъл язвителната фраза: „Християнството се провали”, която веднага била подета и станала „крилата”… Какво!? Наистина ли християнството се провали!? Разбира се, че не! То е „провалено” само за тези, които са подобни на този френски философ; за тези, чиито сърца са пълни с гордост, самомнение и самопревъзнасяне… То е „провалено” само за тези, чиито сърца са увлечени в грижа за земното. Разбира се, че за тях християнството се е провалило. Защото те не станаха християни… За да станеш християнин и последваш Христос, да вземеш кръста си и тръгнеш след Него, трябва да се отречеш от себе си. Нима те се отрекоха от себе си? Разбира се, че не. Християнството се провали за тези, които въобще не са го търсили. Но ако за тези горди, превъзнасящи се люде, християнството е провалено, нима въобще не е успяло!? О, не! То напълно успя. Проповедта Христова, проповедта на Неговите св. апостоли проникна чрез мощна, с нищо несравнима струя в сърцата на милиони хора и те станаха християни. Не мислете, че винаги е било днешното безбожно време… До края на средните векове вярата Христова е основата на европейските народи. Народите били благочестиви, народите следвали учението на
St Luke of Simferopol, Sermon on Cheesefare Sunday
„Дойде постът – майка на целомъдрието” О, как вярно свещените песнопения наричат поста „майка на целомъдрието”, защото нищо не предразполага така към нарушаването на целомъдрието, както преяждането и пиянството. Но когато възхваляваме поста, говорим не само за половото целомъдрие: има и друга форма на целомъдрие – духовното целомъдрие. То е чистотата на сърцето. С тази цел – чистотата на сърцето – ни предразполага постът. Знам, разбира се, че невинаги можете да си намерите постна храна. Какво да кажа за това? Ще кажа, че важно е не само това, което влиза в устата, а още по-важно е вашето духовно настроение, вашето отношение към поста. Защото ако нямате постна храна и сте принудени да ядете всичко, което има, за това не ще ви осъди Бог. Но ако се отнасяте с пренебрежение към поста, ако нямате намерение и желание да постите, ще бъдете осъдени от Бога, понеже Господ цени не само добрите ни дела, ала и добрите ни намерения. Той вижда в сърцето ни и, ако види в него скръб, че не можете да постите, ще ви вмени тази скръб за истински и истинен пост. Защо трябва да се отнасяме с голямо благоговение към поста? Преди всичко, защото постът е установен от Самия
