Category Archives: St John Chrysostom
Paschal Homily of St John Chrysostom
If any be a devout lover of God, let him partake with gladness from this fair and radiant feast. If any be a faithful servant, let him enter rejoicing into the joy of his Lord. If any have wearied himself with fasting, let him now enjoy his reward. If any have laboured from the first hour, let him receive today his rightful due. If any have come after the third, let him celebrate the feast with thankfulness. If any have come after the sixth hour, let him not be in doubt, for he will suffer no loss. If any have delayed until the ninth, let him not hestitate but draw near. If any have arrived only at the eleventh, let him not be afraid because he comes so late. For the Master is generous and accepts last even as the first. He gives rest to him who comes at the eleventh hour in the same as him who has laboured from the first. He accepts the deed, and commends the intention. Enter then, all of you, into the joy of our Lord. First and last, receive alike your reward. Rich and poor, dance together. You who fasted and you who have
The Obligation to Love (The Duty of Love)
Трябва да знаем, че любовта не е нещо, което избираме, тя е задължение. Длъжен си да обичаш брата си, не само защото с него те свързва духовно родство, а и тъй като един другиму сте членове. Липсата на любов води до разруха. Длъжен си обаче да обичаш брата си и заради друго – защото придобиваш духовна полза и печалба, тъй като чрез любовта спазваш целия Божий закон. Така братът, когото обичаш, става твой благодетел. И наистина, заповедите „не прелюбодействай“, „не убивай“, „не кради“ и всяка друга заповед се съдържат в тия думи: „възлюби ближния си като самаго себе си.“ (Рим. 13:9). И Сам Христос ни уверява, че целият закон и пророците се съдържат в любовта (Мат. 21:40). Виж колко високо я е поставил – дал е две заповеди за любовта и е определил границите на всяка от тях. Първата е да възлюбиш Господа, Твоя Бог, и втората, също толкова важна, да възлюбиш ближния си като себе си (Мат 22:37-39). Колко велико е Христовото човеколюбие! Поставя наравно любовта към Него и ближния, при все че човек стои неизказано по-долу от Бога. Св. Иоан Златоуст
St John Chrysostom – Paschal Sermon
If any man be devout and love God, let him enjoy this fair and radiant triumphal feast. If any man be a wise servant, let him rejoicing enter into the joy of his Lord. If any have labored long in fasting, let him now receive his recompense. If any have wrought from the first hour, let him today receive his just reward. If any have come at the third hour, let him with thankfulness keep the feast. If any have arrived at the sixth hour, let him have no misgivings; because he shall in nowise be deprived thereof. If any have delayed until the ninth hour, let him draw near, fearing nothing. If any have tarried even until the eleventh hour, let him, also, be not alarmed at his tardiness; for the Lord, who is jealous of his honor, will accept the last even as the first; he gives rest unto him who comes at the eleventh hour, even as unto him who has wrought from the first hour. And he shows mercy upon the last, and cares for the first; and to the one he gives, and upon the other he bestows gifts. And he both accepts the deeds,
Do You Give Forgiveness to Your Neighbour?
Ако ти кажа да постиш, много пъти използваш като оправдание телесната болест. Ако ти кажа да даваш милостиня на бедните, отговаряш, че си беден и трябва да храниш собствените си деца. Ако ти кажа да идваш редовно на църковните богослужения, се извиняваш с различни житейски грижи. Ако ти кажа да внимаваш в църковните текстове, вниквайки в дълбината на Божието слово, се оправдаваш с липсата на богословски познания. Ако ти кажа да се погрижиш за душата на брата си, отговаряш че не приема съветите ти, при все че много пъти си му говорел, а той е презирал думите ти. Разбира се всички тези лъжливи оправдания не струват и са само празни думи, но въпреки това можеш да продължиш да се оправдаваш. Но ако ти кажа да оставиш гнева и да простиш на брата си, кое от горните извинения ще използваш? Защото, мисля, че не можеш да се извиниш нито с телесната болест, нито с бедността, нито с незнание, нито с грижи или задължения, нито с нещо друго. И наистина, как ще можеш да издигнеш ръцете си към Небесата? Как ще отвориш уста за молитва? Как ще потърсиш прошка? Дори ако Бог иска да прости греховете ти, ти самият не Му позволяваш,
