Category Archives:
Life and Teachings of Elder Paisius the Hagiorite
Старецът Паисий (Езнепидис) от Света Гора е подвижник на правословното монашество от ново време (роден 1924 г. – починал 1994 г.). У нас отец Паисий стана известен първоначално чрез отделни публикации за него и на негови поучения в “Църковен вестник”. През последните три години българският атонски манастир “св. Георги – Зограф” издаде две книги за стареца – “Старецът Паисий от Св. Гора” на йеромонах Христодулос и “Да превърнеш чуждата болка в своя” на отец Дионисиос Тацис и авторската книга “Светогорски отци и светогорски живот”, част от издателската програма на манастира. Бързото изчерпване на тези книги ясно показа колко навременно и необходимо е било словото на стареца Паисий да достигне до православните християни в България , а и до всички, желаещи да се докоснат до неизчерпаемата съкровищница на православната духовност. Подобно на св. ап. Павел, старецът Паисий е “избран съд” (Деан. 9:15) за делото на Христовото благовестие. Още от малък “сърцето и умът” му са “всецяло отдадени на Христос и на Пресвета Богородица и силното желание да стане монах изпълваше целия му живот” (“Старецът Паисий…”). Това желание не угасва в него дори в годините, когато е в армията, и веднага след като отбива военната си служба заминава за Атон. Годината е
Do We Know our Venerable Father Paisius of Hilendar?
Зададох си този въпрос, провокиран от факта, че Пловдивският държавен университет, носещ името на преподобни Паисий, продължава да се нарича само „Паисий Хилендарски”. Може би поради незнанието какво точно се крие зад понятието „преподобен”, управата на университета продължава да го пренебрегва. Но без него не можем да познаем, а оттам да признаем и достойно да почетем „този будител на българския народ” /Левкийски еп. Партений/. Какво означава „преподобен”? Кого Православната църква нарича така? Позовавайки се на известния гръцки богослов Димитриос Ризос, преподобни „се наричат онези светци, които приложили в живота си думите „затова излезте из средата им и се отделете” /2 Кор. 6:17/, напуснали света и се посветили на Христос изцяло, живеели според Христа и починали „в мир”. Това са монасите, подвижниците, отшелниците, въздържниците, живели или в общежителен манастир, или уединени в пещери” /”Агиология”, СИ, с. 105/. Чрез богоугодния им живот те се пре-уподобили на Самия Господ Иисус Христос. Така още в ранна възраст постъпил и преподобни Паисий Хилендарски. Напуснал света и отишъл най-напред в люлката на българското монашество – Рилския манастир, където „под благодатта на великия наш отец Иоан /св. Иоан Рилски – б.а./ порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци” /”Жития на българските светии”,
A Light Not Overtaken by the Darkness – Saint Luke the Confessor, Archbishop of Simferopol
Приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил пише: „Бог по всяко време изпраща Своите чеда – светиите, верните служители на Словото Му, в светата Църква, за да покажат на скитащите се в тъмнината пътя към светлината и истината”. Нашето „объркано от идеологии и идоли време” Бог също не е лишил от тази милост. Така сред пътеводните светлини – прославените в лика на светиите Божии угодници от втората половина на ХХ в. – Бог постави и св. Лука изповедник, архиепископ Симферополски. Светлина, която мракът на жесток воинстващ атеизъм и богоборчество в Съветския съюз не обзе. Достоен пример за подражание от всеки един човек, било то архиерей, свещеник или редови християнин. В лицето на св. Лука ние срещаме, от една страна, изпълнено с много любов и пастирска грижа сърце. От друга, безкомпромисен спрямо неправдата изповедник на вярата, зорко пазещ словесното си стадо от посегателствата на безбожието, на политическия разкол, на чуждите за православието религиозни учения и изповедания. Но още преди това, като мирянин, и един млад човек достигнал съвършеното послушание на истинските подвижници, готов във всичко да се подчинява на Божията воля. Затова и тя е била такава – Валентин Войно-Ясенецки да поеме върху плещите си кръста на свещеническото служение, а по-късно и на архиерейското, за да
The Incredulity of St Apostle Thomas
Много често прозвището, дадено на някой човек, придобива по-голяма тежест, отколкото собственото му име. Самият той до такава степен свиква с него, че макар и прозвището да не е винаги приятно, човек спира да се пита кога и как го е получил. Добър пример в това отношение е св. ап. Тома, наречен Тома Неверни. Приели сме това прозвище и продължаваме да го употребяваме без да проверим дали то е справедливо. А проверка е необходима, защото Неверни наричаме един от дванадесетте апостоли. И дали наистина е неверие проявеното от св. ап. Тома съмнение в Христовото възкресение? Какво ни дава евангелският текст по този въпрос? „А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени… дойде Иисус, застана посред и им каза: мир вам! …А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях… Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:19, 24-25) Колко силно звучи такова изявление, силно и смущаващо! И е така, защото е направено от
St Sergius of Radonezh and Us
Едно нещо сигурно ще направи впечатление на онзи, който за първи път отваря православния църковен календар. Това е големият брой светии (извън почитаните от древност), свързани само с определена поместна църква, но тачени от всички православни. В това няма нищо чудно, а е още едно доказателство за универсалността на християнството. Така както Господ Иисус Христос дойде за всички и изпрати Своите апостоли по цялата земя, така и просиялите в христолюбие с примера си сгряват сърцата на всички православни и могат да помогнат на всички хора независимо от религията, която изповядват. Един такъв светъл пример за вярващите е и великият руски подвижник от XIV в. св. Сергий Радонежски Чудотворец. <вижте ВИДЕО запис на Беседата от събота 27.09.2014 г. тук> Неукрепналите във вярата вероятно се смущават от факта, че за някои светци се казва, че са избрани от Бога още от майчина утроба. Не трябва Творецът да бъде обвиняван в предпочитания към едни за сметка на други. Такава една мисъл е грешна и греховна и е склонна да отрече Божията любов, която не дели хората, а ги огрява едновременно. Привидната избирателност на Бога е резултат от Неговия план за спасението на човешките души. Бог е Всевиждащ и като такъв знае всяко едно
Shared Thoughts Concerning the Holy Mother of God
Трудно ще се намери дете, помолено да каже няколко думи за своята майка, което да не може да отвори сърцето си, за да потече оттам извор от слова на любов, благодарност и признание. Същото би трябвало да се отнася и за нас православните християни спрямо Св. Богородица. Като осиновени на Голгота, при Кръста Христов, от Божията майка /вж. Йоан 19:26/, нима ще се намери между нас някой който да не може да намери в сърцето си благодарни слова към Владичицата на света?! Наистина няма да се намери такъв човек… Подобно на дете и аз отворям сега сърцето си, за да споделя породилите се и развивали се през цялото време на Богородичния пост в мен мисли… Постът отмина, но не смятам споделянето им сега за закъсняло. На прага на септември ние отново се срещаме с Божията майка, в празника на нейното Рождество. А и месец октомври започва с празник в нейна чест – възпоменание на чудното явяване на св. Богородица над Влахернския храм в Константинопол във времето на царуването на император Лъв V Мъдри /886 – 912 г./. „В преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна… по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври, в четвъртия
