Димитър В. Димитров

На избрания войвода и победоносец Георги да съставим похвала като на наш ходатай и бърз помощник. А ти, великомъчениче, като имаш дръзновение пред Господа, освободи ни от всякакви беди, за да ти казваме: Радвай се, Георгие, велики победоносче.

(Акатист на св. великомъченик Георги Победоносец, Кондак 1)

Навръх празника на Независимостта, под палещите лъчи на последните летни дни на 2018 г., със значимата логистична подкрепа на ректорското ръководство и с личното участие на помощник-ректора Румен Киров, група от 12 души от Пловдивския университет, сред които 9 преподаватели от катедра „История и археология“, се отправихме на поклонническо пътуване до българската светогорска обител „Св. Георги Зограф“. Водени от ръководителя на катедрата доц. Георги Митрев и от главния вдъхновител и организатор на пътуването доц. Пламен Славов, преминахме през Стагира, родното място на Аристотел, спуснахме се покрай канала, прокопан по нареждане на персийския цар Ксеркс 1 (486 – 465) в северната част на полуостров Атон, и достигнахме по суша до пристанищния град Урануноли, разположен на западния бряг на Атонския ръкав на Халкидическия полуостров. От поклонническото бюро в града всеки от нас получи своя личен „диамонитирион“ – специална виза за достъп до Света гора. После се придвижихме до намиращия се в непосредствена близост пристан на Урануноли, откъдето се качихме на борда на препълнения с монаси и пилигрими от целия православен свят кораб, – носещ името на прочутия Химн във възхвала: на Божията майка и на едноименната чудотворна икона „Достойно ест“, която се съхранява в Карея, столицата на Атон. Около 10 часa отплавахме към „Градината на Пресвета Богородица“, както още е известна недостъпната за създания от женски пол Света гора Атонска. Пред нас като истински ориентир – и географски, но и духовен, в своята привидна непристъпност се извисяваше в синевата като (мета)физическа лествица между земната твърд и небесната необят връх Атон (2033 м). След близо едночасово пътуване по гладкото като тепсия лазурно море, корабът ни, който бе ескортиран и огласян през цялото време от ято кръжащи изгладнели чайки и гларуси, акостира на „Арсаната“ (пристанището) на „Св. Георги Зограф“, който е втора спирка по маршрута на ферибота след Хилендарския манастир.

Доц. Костадин Нушев

Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Сърцата ви потръпнаха от страшното сказание за кръстната смърт на Спасителя, което прочетох. Това е нужно и вам полезно, та всякога сърцата ви потръпват, колчем се взирате в Христовия кръст или го спомняте.

Помнете гнусните и страшни образи на богоубийците: първосвещеници, книжници и старейшини (за които говорих предишната неделя). Отвърнете сърцата си от предателството срещу Господа Иисуса Христа, сторено от Неговия собствен ученик, като от нещо най-гнусно, най-непоносимо за човешкото сърце, най-страшно, съществувало някога на този свят.

О, Господи! О, Господи, как страшно е това! Ученикът, апостолът да предаде на смърт своя Господ. Навярно неведнъж ви е гнетил въпросът как е възможно, защо Господ Иисус, Всезнаещият Бог, избира Иуда сред дванадесетте апостоли? Нали е знаел, знаел е Той що за човек е Иуда, знаел е, че ще Го предаде!

Недялка Петрова

Още при влизането в притвора на Божия храм „Св. Атанасий“ в родопския курортен град, виждаме на стената вдясно ликовете на свещениците, служили тук през годините. Между тях е портретът и на един от най-почитаните свещенослужители в Чепеларе – отец Евстатий Янков. Енориашите са убедени, че техният любим пастир е сред Божиите светии и техен небесен закрилник. Помнят и разказват за живота и делото му с особено почитание, много обич и чисто човешко състрадание. Бедата е, че хората, които го помнят, остават все по-малко, и ако не се запише това, което все още се разказва за него, ще потъне в забвение.

Храм „Св. Параскева“ – Пловдив и енориаши оказваме всякакво съдействие на бежанците от Украйна и имаме възможност за настаняване. 

Ик. Емил Паралингов