Иконом Емил Паралингов На блажената памет   на игумения Евгения Клидара   Август 2011 г. Никога няма да забравя тринадесетте часа нощно плаване към о. Лесвос по „това велико и пространно море!“, с безброй влечуги, малки и големи животни; където плават кораби и където е оня левиатан, който си създал Господи да играе в него (Пс. 103:25 – 26). Много пъти съм чел като момче за откритото море и с въображението си съм го кръстосвал надлъж и нашир следвайки смели мореплаватели и страшни пирати. Но едно е да го възприемаш чрез страниците на книгата, друго преживяното от личен опит. След полунощ, когато повечето пътници във ферибота спяха, излязох на палубата. Силният вятър едва не ме изхвърли извън борда. Придържайки се за каквото можех си намерих място на завет. Бях съвсем сам сред разстилащата се над морската бездна тъмнина, мислен съзерцател на онзи велик момент когато все още „земята беше безвидна и пуста;…и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). В бученето на вятъра разпознавах Божия глас изрекъл: „Да бъде…“ (Бит. 1:3).  В тътена от двигателите – страшния шум, с който по Божията дума се оформяли небесните, земните и водните пластове (Бит. 1:7-9). От мястото си виждах жълтия кръг на