Разговор с Велички епископ Сионий

– Ваше Преосвещенство, това първо бдение ли е в Бачковския манастир в чест на св. Евтимий Търновски?

– Още през изминалата година имах желанието да организирам бдение, с което да отдадем почит на св. патриарх Евтимий, затова тази година направих всичко възможно то да се осъществи.

– Има ли нови проучвания и установени факти, свързани с гроба на светеца патриарх?

– Константин Костенечки, който искал да се обучава при св. Евтимий в Бачковския манастир, ясно казва, че когато дошъл в обителта, не е намерил патриарха жив, а само неговите ученици. Но останал и се обучавал при един от тях. След като завършил съществувалата в манастира школа, е поканен да стане протосингел на Пловдивската, тогава Филипополска, митрополия, в която работи дълги години. Но поради робството се премества в Сърбия, където е много добре посрещнат.

К. Костенечки става един от реформаторите на сръбския език и един ог най-известните книжовници по онова време. И след като той свидетелства, че патриархът е погребан в Бачковския манастир, това за мен е неоспоримо доказателство. Има и други доказателства, но Костенечки е най-големият авторитет и е напълно достатъчен като достоверност.

– Интересно е, че гробът на св. Евтимий се свързва с мястото под храма „Св. Архангели“. Какво бихте казали за това?
– Църквата е построена през ХI век. Тя е една от най-старите запазени сгради в целия район и заедно с манастирската са защитени обекти като национални паметници. И двете са от една епоха и са пряко свързани с първите ктитори на манастира – император Алексий Комнин, подпомогнал проповедта на Църквата и развитието на богословието, и братята Бакуриани.

Църквата „Св. Архангели“ е много интересен храм. Вградена е в католикона – основната църква на манастира, и има няколко стенописни пласта. В момента се извършва реставрация на притвора ѝ. По принцип се смята, че е изградена като малък храм, в който да се служи, докато се изгради големият манастирски храм. Това е стара практика, която се практикува и до ден днешен. Тоест да има малък храм с ежедневна богослужба. Имала е точно такава функция. След това е използвана от братството като зимен параклис. По-късно е била напълно изоставена откъм богослужение и много пострадала при един пожар, когато изгоряло цялото източно крило на манастира.

Последното е възстановено чак по времето на цар Борис III Обединител (който става ктитор на манастира), от водещи тогава архитекти и с подкрепата на много фабриканти от Пловдив и София. Дотогава крилото е било опустошено, като подстъпът към самата църква „Св. Архангели“ бил много ограничен и невъзможен. Но това не е спряло вандали с пирони и ножчета да си пишат имената по стените и да повредят уникалната ѝ стенопис. Това, което знаем за последната ѝ функция като храм е, че била използвана през зимните месеци и като място за по-съкровени и лични тайнства, като изповедта, тъй като е по-отдалечена от основния поток поклонници. За четвърти път тя е била изписана през Възраждането, заедно с католикона, от големия български зограф Моско Велянов от Одрин.

През ХV век католиконът е бил разрушен от земетресение и при възстановяването му през 1600 г. явно костите на патриарха са били изнесени от там и са били положени в пределите на тази малка църквица, която е свързана с почитта на ангелите. Знаем, че те присъстват при всички гробищни църкви, тъй като св. архангел Михаил е свързан с надеждата и с молитвената грижа на ангелите за човека, душата и Божия съд. Нормално е да се счита, че е извършено препогребение на св. Евтимий.

По онова време е била поставена оловна плоча, на която е изписано, че това е мястото на погребението на св. патриарх Евтимий Търновски. На нея в акростих, според тогавашната традиция, е изписано неговото битие и неговото страдание тук на земята, както и неговата надежда за вечен живот при Бога.

Акростихът гласи: „СИРОТА“. Той през целия си живот е страдал и е бил осъден на смърт чрез посичане, но ангел Господен спрял ръката на палача му. Св. патриарх Евтимий е човек, който прекарва дните си в изгнание от патриаршеската си катедра; човек, който никога не се е поколебал в силната си вяра в Бога и до последните си дни е вършел апостолска и просветителска мисия.

Тази плоча, слава Богу, както и част от патриаршеските му дрехи и обувки са запазени и се съхраняват в църковния музей на Светия Синод. Направени са им много анализи. За самите обувки е установено, че кожата им има древен произход, което съвпада с времето на живота на св. Евтимий. Облачението е от по-късно, тъй като явно при препогребението е бил облечен наново. Това е практика при погребение на патриарси, епископи, царе и др. люде, свързани с това високо и безкрайно отговорно служение на Църквата.

Такава практика наблюдаваме и днес. Например, всяка година в катедралния храм „Св. Неделя“ в София се преобличат мощите на св. крал Стефан Милутин, така се практикува и при много други светци по света. С това се обяснява и по-късната датировка на намерените омофор и епитрахил. Самата оловна плоча е част от покритието на покрива на католикона, който през ХV век е бил разрушен и след това е възстановен с керемиди. Надписът е напълно достоверен и е написан много грамотно, според богословската писмена традиция на XVI век.

Така че имаме много достоверни доказателства. При откриването на гроба, Св. Синод е отличил с архимандритско достойнство тогавашния игумен. Това решение никога не е отменяно. Върховната църковна власт е утвърдила, че именно това е мястото на гроба. Има историци, които оспорват взаимно своите открития и твърдения, но те нямат нищо общо с духовния живот.

Има и духовни доказателства от онова време. Когато гробът е отворен, целият манастир се изпълнил с благоухание на миро, което е отбелязано от мнозина присъстващи.

Всичко тези свидетелства ни дават основание да вярваме, че това е мястото, където е погребан последният Търновски патриарх – патриархът мъченик, патриархът просветител, патриархът книжовник както за цяла България, така и за цяла Европа. Неговата просветителска мисия е достигнала до целия тогавашен православен свят.

– Имаме ли днес почит към св. Евтимий?

– Почитта към св. Евтимий Търновски е повсеместна. Имало е и винаги ще има българи, които прибягват към него в молитва.

В София храм „Св. Седмочисленици“ е място на почит и към св. Евтимий не само защото в близост е неговият паметник, но защото той е продължител на апостолската мисия на св. братя Кирил и Методий и техните ученици. Той е последовател и продължител на тяхната всеотдайна служба.

Почитта към него във всеки един български град е голяма, а особено в старата столица Търново.

– Не Ви ли се струва, че ние, българите, нямаме достатъчно почит към своите родни светии, че не ценим подобаващо техните мощи и празници?

– В Православието почитта към националните светци не е най-доброто нещо. Ние почитаме светците независимо от техния произход, родина и народност. Ние ги почитаме заради тяхната обоженост – ниво на високо духовно състояние, което за нас, живеещите на земята членове на Църквата, е много важно. Тяхното застъпничество и молитви пред Бога са нещо изключително важно за нас. Почитта към светците не е необходима на самите светци – това е ясен богословски въпрос. Светостта им е необходима за нас и ние трябва да си я припомняме постоянно. Вие виждате, че почитта към св. Иван Рилски е огромна, почитта към св. Петка и други светци, свързани с нашата църковна и родна история, е голяма. Но наистина има и светци, които сме забравили. Игнорирали сме от нашето съзнание не само светци, но и велики личности, допринесли за нашата държава и Църква. Но нищо не е загубено, нищо не е минало. Ние сме живи и здрави пред Божието лице, така че трябва да напредваме в тази почит и да се учим от примера на тези хора. Ние всички трябва да влезем в молитвено общение със светците и да се молим на великите и богоозарени личности, които Бог е издигнал.

– Предвиждате ли това молитвено последование да продължи през следващите години?

– Бдението, което отслужихме тази година в Бачковския манастир, е продължител на традиция, започната мпреди трийсет години в София. То въобще е свързано с възстановяване традицията на бденията.

Бдението, отслужено някога в храм „Св. Седмочисленици“ и предстоявано от тогавашния софийски викарий Крупнишки еп. Натанаил, бе първото след промените в България.

Сигурен съм, че св. Евтимий насочва нашите мисли да се обединим отново около неговата личност. Да почетем великодостойния му пример, да се поучим от благодатните му слова върху вярата, да възприемем Евангелието, както той го е възприемал – с душа и с богоозарено сърце, и със светла пречистена от молитва душа да продължим живота на Църквата ни в радост и мир, като привличаме все повече люде към семейството на св. Православие.

Интервюто взе:
Весела ИГНАТОВА

Източник Църковен вестник, Брой 3 /февруари 2021/