Интервю с протойерей Андрю Филипс, английски свещеник от Руската задгранична църква – Московска патриаршия

– Отец Андрю, нека започнем нашето интервю от там, че вие сте един от големите изследователи на Православното християнство в Англия. Множеството ви трудове обръщат внимание на християнската проповед през разделението от 1054 г. Разкажете ни първо как се породи желанието ви да се отдадете на тази мисия – да намирате и разпространявате информация и данни за християнската проповед в Англия.

Аз не съм роден и не съм отрасъл в Лондон, който всъщност не представлява Англия, защото е норманската столица на Британия. Израстнах на село – в английската провинция. Тук още бяха живи английските традиции. На това място живях и слушах за светци и места, свързани със светци, за които нищо не знаех. Възрастните също изглежда не знаеха почти нищо. Например, думите им бяха: „всичко това е било много, много отдавна“ или „тогава нещата са стояли по друг начин“, или просто „той е бил светец“. Обаче никой не можа да ми каже какво значи да си светец. Всичко, което знаех, беше, че съществува някакъв специален ореол около тези светци и места, нещо топло и приятно, което ме караше да се чувствам като у дома си.

Така че когато станах на осем, започнах да се опитвам да науча нещо за тях, като питах хората и търсих книги за тези светци. Кои са били тези тайнствени хора с непознати имена? Още тогава чувствах, че има нещо особено около тяхното присъствие, което беше доста различно от духа, който витаеше около други по-близки във времето личности и места. Започнах да съзнавам, че техните ценности са били доста различни, но са ценности, които съвпадаха с моето същество. Когато станах на дванайсет, вече знаех, че това са моите ценности и че животът ми е свързан с тях. Представете си за едно българче, което чува за св. Йоан Рилски и се опитва да научи за него. Кой е бил той? Кога е живял? Какво е казвал, писал, и в какво е вярвал? Защо около него витае тази особена атмосфера? Какво представлява тази Църква, към която е принадлежал?

Като станах на дванайсет, разтворих тази тайнствена книга, която носи заглавието „Нов завет“. Осъзнах, че атмосферата и ценностите, които са изразени в нея, са също и мои ценности и разбирания, и че те са идентични с атмосферата и ценностите на тези старинни светци. Новият завет, Христовите слова, обясняват всичко. Когато станах на петнайсет, разбрах, че някъде трябва да съществува църква с тези ценности. Не можех да открия такава. Те всички изглеждаха празни в сърцевината си. Обаче когато станах на шестнайсет, се удостоих да посетя руска православна църква. Веднага се почувствах като у дома, и разбрах, че това е моето място – и Църквата на Евангелието, за която Христос благовести, и Църквата на древните светци, за която бях чувал в детството си. Духът им е един и същ. Бях открил своята същност, светът, към който принадлежах, Православната християнска цивилизация, от която старите светци в Англия са само мънички фрагменти от време, отдавна преминало.

– При изследването на тази тема има ли нещо, което ви направи впечатление и което се запечата у вас? Нещо, което запомнихте?

Мисля, че това, което ми направи голямо впечатление, докато извършвах проучванията си като юноша и млад мъж, беше паралела между живота на тези светци, и живота на светците от Православна Източна Европа, Русия, Гърция и Близкия изток. Например, аз осъзнах, че Православието идва в Ирландия от Египет посредством Галия. По-късно, действително, открих, че съществуват към петдесетина древни ирландски ръкописи на Синай, в манастира на Св. Екатерина. Или че живота на св. Серафим Саровски от XIX век в Русия и този на св. Кутберт Линдисфарнски от VII век в Англия са поразително близки един до друг. Осъзнах, че времето и пространството, историята и географията, са нищо пред Безначалния Бог.

– През 2020 г. в България бе издадена книгата ви „Православното християнство в Древната църква в Англия“. В нея се спирате главно на проповедта и мисията създадена от св. Григорий, папа Римски и св. Августин Кентърбърийски. Християнската проповед обаче достига и до Ирландия и Шотландия. Разкажете ни повече за проповедта на християнството там.

Аз написах тази книга през 1988 г., а ето, че тя достига България цели 32 години по-късно!

Християнската проповед на Островите е многостранна и изтъкана от много нишки. Например келтите, в това, което днес се нарича Уелс, до голяма стпен запазват римското християнско наследство, което идва до тях в първите четири века след Христа. Това е, което е в основата на мита за крал Артур, борещ се срещу езическите Англи*, за да защити духа на римското християнство. Между другото, самото име Артур е римско, и означава малко мече. Мнозина уелски светци имат римски имена, като Амвросий или Юстин, макар най-големият от тях да носи името Давид. Според преданието в шести век той бил ръкоположен от Йерусалимския патриарх. Светлината, дошла от Изтока, и християнството, започнало на изток, в Азия, в Йерусалим, и нито най-малко – в Европа, трябвало да просвети Запада. От изгрева до залеза и от изтока до запада.

От друга страна, ирландците, които никога не били ромеизирани, приели християнството от Египет посредством Галия. Тук св. Мартин Милостиви, еп. На Тур, и неговите последователи изиграли решаващата роля в пренасянето на монашеството от египетската пустиня до Ирландия От Ирландия то било

взето от св. Колумба на Йона, на мястото, което днес наричаме Шотландия. От Йона, ирландското монашеско влияние се разпростряло югозападно към Линдисфарн в Северна Англия и още по на юг, до Средните земи и на югозапад.

И накрая дошла мисията на св. Августин, изпратен от св. Григорий Двоеслов от Рим, за да покръсти Англите (те нямали никаква информация за положението в Уелс, Шотландия и Ирландия). Тази покръстителска мисия била успешна в Югоизточна Англия, но останалата част от страната приела християнството под влиянието на ирландците. Обаче бъдещата национална църква се създала посочената южна мисия на св. Григорий и св. Августин.

Така че обръщането в Христа на Англия е англо-келтска християнска проповед. Влиянието дошло от Египет, Галия и Рим, и в последствие покорило местните народи, основно ирландците и англите.

– Ако човек навлезе дълбоко в темата за християнството в Британия ще види, че има някаква разлика между Английското християнство и Келтското християнство. Каква е разликата и на какво се дължи?

Както споменахме, Британските острови и Ирландия се християнизират от две места: от Континентална Европа и Египет. Аз не съм привържаник на думата „келтско“ в този исторически контекст, защото то има езическа и Ню Ейдж конотация. По-скоро обикновено може да го заменим с думата „ирландско“, но ако искаме, нека използваме и „келтско“, стига да му придадем християнски смисъл.

Ако опростим нещата, може да кажем, че като цяло админстрацията и устройството идват от Рим и оказват по-голямо внимание върху англите, докато аскетизмът идва от Ирландия и има по-силно влияние върху келтските народи. Разбира се, както посочихме, двете влияния се преплитат и сливат. Трябва да е ясно, че Островите (Британските острови и Ирландия) са в англо-келтско влияние. Англите имат нужда от келтите, келтите имат нужда от англите. Не може нито без организация, нито без аскетизъм. Това е една тайна, която тежи и в съвремието ни, и има дори и политическо измерение. Двата народа се нуждаят един от друг.

– Днес Английската църква е много по-различна от това, което е била преди. Смятате ли, че има възможност някога тя да се върне към своите дълбоки корени?

Зависи какво имате предвид под Английската църква. Всъщност такова нещо не съществува. В Англия 97% от хората нямат никаква реална връзка с и не практикуват никакво християнско вероизповедание. Може би 1% принадлежат към англиканизма (Държавната църква), 1% принадлежат към различни други протенстантски групи и 1% към римокатолицизма. Всички тези организации умират, при това с бързи темпове.

След като си изпаднал в ерес, стигаш края на пътя. Например, ние приемаме англичани в Църквата, такива, които като мен, никога преди не са били християни. Те не са се зацапали от иноверието, поради което и са възприемчиви към Църквата. Както пише в Евангелието, „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“ (Йоан 12:24).

• На кой английски светец най-често се молите и кои са най-почитаните светии в Англия от православните днес?

Градът, в който живея, се нарича Феликстоу, на името на светеца с име св. Феликс (+ 647 г.), който  дошъл от Галия преди почти 14 века и донесъл със себе си Христа в Източна Англия, където съм роден и живея. Другият светец е св. Едмунд, който е крал на Източна Англия, но бива умъртвен от езичниците викинги през 869 г. Неговата памет е особено жива тук и дори и житието му е известно на мнозина по тези земи. Ние тъкмо откриваме нова църква, посветена нему. Светците са живи!

Има може би още четирима други светци, които все още почитат. Това са: св. първомъченик Албан (+305?), който наскоро бе добавен в официалния календар на Руската православна църква; св. Кутберт (+687), особено почитан в Северна Англия; св. Одри (+679), особено почитана в Източна Англия, и; св. Хилда (+680), особено почитана на север.

Въпросите зададоха Александра Карамихалева, Ангел Карадаков

Превод Йоан Василев

Източник