Четвърти век от историята на Христовата църква е времето на изясняването и утвърждаването на православното догматическо учение за троичността на истинския Бог. Сред най-видните изяснители и защитници на това учение е кападокийският отец на Църквата св. Василий Велики. Личността и делата му са такива, че той напълно справедливо е наречен Велики. Освен като богослов, той е основоположник на организираното социално дело на Христовата църква. Св. Василий изгражда първия социален комплекс, наричан Василиада, включващ болници, страноприемници, сиропиталища и старчески домове.

Неговият съвременник, сънародник и близък приятел св. Григорий Богослов го описва като „тъй приятен при общуване… очарователен, когато разказва, проникновен… благ в находчивостта си“. При първата си среща със св. Василий, св. Ефрем Сирин го видял като огнен стълп, извисен до небето. Може би затова и прот. Георги Флоровски го определя като „строг и властен“, докато архим. Емилиан Симонопетрит казва, че „видът му бил внимателен и проницателен; събеседниците му разбирали по вида му, че той ги гледа с внимание и заинтересованост“. А нинездравстващият митрополит на българската епархия за САЩ, Канада и Австралия Йосиф, възкликва: „Няма друг като св. Василий Велики в историята на светата Църква“.

Сред най-значимите съчинения на св. Василий Велики е „Шестоднев“. В действителност това са девет беседи, тълкуващи повествованието за сътворението на света (вж. Бит. 1:1-26), изнесени от светителя пред паството му броени месеци преди да се представи пред Господа на 1 януари 379 година.

Св. Григорий Богослов пише, че чрез „Шестоднев“ св. Василий ни пренася „в присъствието на Твореца, ние разбираме разказа за сътворението, и още повече се удивляваме от нашия Творец“. Съименникът му св. Григорий Нисийски, брат на Св. Василий, го допълва: „И се възхищаваме от прочетеното не по-малко, отколкото от написаното от св. пророк Мойсей“. А св. Фотий, патриарх Константинополски, оценява стила му като „чист, ясен, подходящ с ненадминатите структура и чистота на изразеното“.

Св. Василий Велики поставя очертанията на християнското разбиране за началото на света – научно и богословски, което остава актуално и до днес. Според прот. Михаил Помазански „св. Василий възприема (и утвърждава) всички научни факти от точните науки“ по негово време, като по думите на митрополит Йеротей /Влахос/ „не приема в пълнота науката на своето време“. Св. Василий разгромява безумните и богохулни идеи на тогавашната космология и немалка част от изложението си отделя на аргументирано отрицание на погрешните разбирания на езичниците за произхода на света.

За великия кападокиец светът не е създаден материалистично, не се движи неуправляемо или случайно, не е безначален и сътветно има край (Беседа 1). Материята не е несътворена, както учат, например, Платон и Аристотел, не е равна на Бога, нито Го ограничава, не е сътворяща (Беседа 2 и 3). Световете не са безброй, както утвърждавали Демокрит и Епикур (Беседа 3); нито слънцето дарява живота и е причина за всичко растящо, както учил Аристотел, защото „по сътворяване е по-младо от тревата и растенията“ (Беседа 5).

Предопределеността, хороскопите и зодиите са социално зло. Св. Василий ги нарича „въображаемо изкуство… смешно“ (Беседа 6 и 7). Които вярват подобно на Емпедокъл и Плотин напр. в превъплъщение на душите, в т. нар. метемпсихоза, и смятат, че може би са били „риби“ в предишен живот, са „по-глупави от риби“ (Беседа 8), и др.

Великият вселенски учител се ползва от научния консенсус на своята епоха. Изложението му е в „хармония с астрономическите и като цяло научни възгледи на Древна Гърция, Вавилон и Египет, намиращи се и в древноеврейската литература; възгледи, преобладаващи в Близкия изток и Месопотамия. Св. Василий е убеден в сферичната форма на земята и говори за северния и южния географски полюс, кръговите орбити на звездите, неподвижните звезди в северното полукълбо, идеите за географска ширина и дължина, деклинациите и времето, необходимо за една планета да обиколи орбитата си“ (Е. Денезис).

Но светителят показва ясно как човек трябва да подхожда към науката, а именно – с удивление към Божията премъдрост. Той пише: „Изумлението пред великите неща не намалява, когато е открит начинът, по който е станало нещо необикновено. А дори и да не е открит, нека простотата на вярата да бъде по-силна от доказателствата на ума“ (Беседа 1). Св. Василий съветва да се задоволяваме и с това, което ни споменава Св. Писание, без да се съблазняваме от „изследването на същността…“ тъй като понякога „прекомерното занимание с това никак не подпомага съграждането на Църквата“ (пак там), което е главна цел и критерий за всяко занимание.

„Шестоднев“ е характерен с това, че представлява проповед на пастир, отправена към неговото паство. Св. Василий говори на обикновени хора, занаятчии и трудещи се,  на достъпен за тях език, проявявайки своята пастирска грижа за спасението на душите им. Затова и нравственият елемент в беседите е много голям. Той учи, че духовният напредък се обуславя от непрестанната молитва, като пише: „Не ще оставим за врага място в сърцата ни, ако в тях чрез непрестанния спомен живее Бог“ (Беседа 3). „Да не се изтъкваме, нито да търсим похвалата на външните, очаквайки да покажем делата си на истинския земеделец“… „За теб винаги да бъде живо спасението чрез вярата…“ и „никой да не се отчайва… грижата за душата е способна да победи много и различни болести“ (Беседа 5).

Светият отец ни съветва „да не се гордеем с благополучието в живота, да не се радваме на почестите, да не ставаме надменни, защото богатството е несигурно. Да пренебрегваме плътта, която именно подлежи на промяна, и да се грижим за душата като непреходно благо“, като знаем, че „душата от невнимание загубва доброто“ (Беседа 6).

Взимайки пример от живота на земноводните, св. Василий отбелязва: „Рибите знаят мястото си в океана, а… ние преместваме вековни граници… за да отнемем нещо от ближния. Рибата не се противи на Божия закон, а ние хората не понасяме спасителните поучения… Рибата сменя толкова морета, за да намери нещо полезно, какво ще кажеш ти, който съжителстваш с бездействието?“ (Беседа 7).

В Беседа 8-ма, св. Василий говори за незлобието, гостоприемството, обичта на децата към родителите им, като дава за пример щъркелите. Относно скромността на вдовството, дава за пример гургулиците, а жестокостта към децата и убийството им уподобява на поведението на орлите. Затрогващ е предложеният образ на прилепите, висящи един до друг във верижни редици, докато ние, хората, търсим да живеем отделени един от друг, неспособни за общуване (Беседа 8).

Св. Василий е и велик учител на радостта. Тя е лайтмотив и в деветте беседи, като в последната, той призовава: „Вървете си радостни…“ и „да се възрадва благочестивият с… истината“.

Беседите на св. Василий от „Шестоднев“ са наситени със съдържание, което пленява вниманието на неговите съвременници. Те остават основополагащи за световната християнска мисъл през вековете. Със своята научна актуалност, акуратна и проникновена херменевтика, с верността си и приноса към православието и не на последно място с пастирските си послания до всеки един човек, те остават многожелан и безценен събеседник и в днешния XXI век.

И. Василев, студент в БФ на СУ

Източник Църковен вестник, бр. 1 / 2019