Tag Archives: покаяние
The Moments We Lose
Св. Серафим Саровски съветва всяка минута да се вглеждаме критично какво сме направили, казали или помислили в предходната. Т.е. всяка минута да даваме отчет пред съвестта си – Божия глас в нас – за онова, за което ще ни се иска сметка на Страшния съд. Някой обаче може да каже, че една минута е твърде малко време, за да съгреши човек. Но колко време отнема изричането на една клевета, на една обидна дума?! По–малко от минута. Тогава съвета на св. Серафим е напълно приложим… Господи! На нас ни е трудно дори в края на деня да си направим такава равносметка, а какво остава за всяка минута. Толкова много грижи ни тежат, с толкова много житейски проблеми е обременена мисълта ни, нима ще имаме време и за това? Така че, когато съвестта ни осъжда за някоя изпусната лоша дума или недобра мисъл, ние се оправдаваме, че трудно сме могли да следим думите и помислите си поради многото грижи и ангажименти през деня. Вината прехвърляме върху ситуацията, която винаги е напрегната или тревожна. Така дните преминават в месеци, месеците в години, докато накрая, уморени от борбата с ежедневието, влезем в последните часове от нашия живот. Но кой може да каже кой час
Concerning the Necessity of Confession
Словото на учението, което ни наставлява в пътя за спасение на душите ни, прилича на семе. И така, както земеделците първом орат земята с рало и след това хвърлят семето, така и ние трябва първо да обработим и подготвим себе си, за да приемем в нас небесното семе, т.е. словото на духовното домостроителство. Ние обаче не сме бездушни и безчувствени ниви, тъй че само от други да бъдем обработвани и засявани. Ние сме земя одушевена и разумна и трябва сами да подготвяме себе си чрез покаянието. Начало на покаянието и на духовната обработка е това, което доброволно правели пристъпващите към Иоановото кръщение, за което ни говори Евангелието: „Тогава Иерусалим и цяла Иудея и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха… в река Йордан, като изповядваха греховете си” /Мат.3:5-6/. Така че изповедта на нашите грехове е началото на обработката на душите ни, начало на покаянието и на подготовката ни да приемем в нас спасителното семе на Божието слово. Затова се извършва и земната оран, защото така се изтръгват от земята сухите корени и тя е готова да приеме полезните растения и семена. Същото прави и изповедта за разумната нива – нивата на сърцата ни. Изорава я, изважда из недрата
Abortion, The Invisible Murder
В днешно време да се говори за брака като за свещен съюз между един мъж и една жена, се счита за акт на дискриминация по отношение на т. нар. сексуални малцинства; да се говори за прелюбодейството и блудството като за тежки грехове, се счита за ретроградност, а всяко изказване против абортите се тълкува като посегателство върху свободата и правото на жената на избор. Днес това право на аборт се смята за напълно естествено както от юридическа, така и от морална гледна точка и се защитава от държавата, съдебната система, медиите и болшинството хора. За съжаление, объркани от лъжливия дух на нашето съвремие, дори вярващи християни считат, че абортът е чисто медицински проблем, нямащ отношение нито към нравствеността, нито към тяхната вяра и спасение. Отношението на Православната църква към този важен проблем дава на членовете й ясни ориентири, които да им помагат да определят своето поведение, на света свидетелството на Истината, съхранена в пълнота в съкровищницата на светото Православие. Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: “Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” /Бит. 1:28/, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството
