Много често прозвището, дадено на някой човек, придобива по-голяма тежест, отколкото собственото му име. Самият той до такава степен свиква с него, че макар и прозвището да не е винаги приятно, човек спира да се пита кога и как го е получил. Добър пример в това отношение е св. ап. Тома, наречен Тома Неверни. Приели сме това прозвище и продължаваме да го употребяваме без да проверим дали то е справедливо. А проверка е необходима, защото Неверни наричаме един от дванадесетте апостоли. И дали наистина е неверие проявеното от св. ап. Тома съмнение в Христовото възкресение? Какво ни дава евангелският текст по този въпрос? „А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени… дойде Иисус, застана посред и им каза: мир вам! …А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях… Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:19, 24-25) Колко силно звучи такова изявление, силно и смущаващо! И е така, защото е направено от